Глава 9 - Липсвах ли ви?

10 2 1
                                    

След като "Вампирът убиец" изпрати писмото на Мат, всички се събраха в къщата му, за да пренощуват там.
•Вероника - Възможно ли е това да е просто някаква шега?
•Едгар - Да, може някой да се е пошегувал с теб, Мат.
•Мат - Не знам кой е написал писмото, но вече не се чувствам в безопасност в тази къща.
•Бен - Хей, спокойно! Ще разберем кой е изпратил съобщението и всичко ще е наред.
•Ейприл - Всъщност с Бен имаме план за утре вечер.
•Мат - План?
•Ейприл - Двамата с Бен смятаме, че г-н Лес има нещо общо с "Вампира убиец" искаме утре вечер, докато е в гората със учениците, аз и Бен да се промъкнем в дома му.
•Вероника - Какво, вие луди ли сте?
•Мат - Какво общо може да има Лес със убиеца? Това е абсурдно.
•Ейприл - Знам, че ви звучи налудничаво, но искам да се убедя, че съм права, или не съм права. Затова искам да ми помогнете.
•Едгар - Как?
•Ейприл - Ще разсейвате Лес и ще ни прикривате, докато ние претърсваме дома му.
•Едгар - Добре! Ще го направим!
•Мат - И без това няма какво да губим.
•Ейприл - Чудесно! В такъв случай аз и Бен ви желаем лека нощ. Ако има нещо, в стаята сме.
•Едгар - Какво ли ще правите? Хахах...
•Бен - Хах, тъпчо. Лека нощ!
•Вероника - И на вас!
Ейприл и Бен се качиха в стаята.
•Вероника - Аз също мисля да лягам. Не ме събуждайте, освен ако има земетресение - тогава може. Лека нощ!
•Мат - Лека нощ, Вероника!
Мат и Едгар останах насаме.
•Мат - И така... какво ще правим с теб.
•Едгар - Единственото нещо, което искам в момента е да те целуна.
Едгар се приближи към Мат и двамата започнаха да се целуват.
Мат продължи към врата на Едгар, а след това започна да сваля колана на Мат.
•Мат - Ед, почакай!
•Едгар - Какво има?
•Мат - Не съм готов да го направим все още, много съжалявам.
•Едгар - Разбирам! Аз съжалявам, не се осъзнах.
•Мат - Няма проблем. Важното е, че си тук, нищо друго няма значение.
Едгар се усмихна, след което продължи да се целува с Мат.
Ейприл и Бен бяха в стаята си и също се целуваха.
•Ейприл - Мечтаех си да го направим най-накрая в легло, хах.
•Бен - Какво ми намекваш?
•Ейприл - Искам те, Бен!
Бен започна да целува врата на Ейприл, след което й съблече блузата, а тя свали тениската на Бен.
Ейприл започна да стене.
•Ейприл - Да, Бен! Ммм...

                
                 • НА СУТРИНТА •

Ейприл се прибра у тях, там беше и г-н Лес.
•Анджи - Мила, добро утро!
•Ейприл - Добро утро, мамо! О, ти си тук.
•Г-н Лес - Реших да закусвам с майка ти, ако позволиш, разбира се.
•Ейприл - Разбира се, няма проблем!
•Г-н Лес - Ами ти къде беше?
•Ейприл - Бях при Мат... както и да е. Ще се кача в стаята си, приятен апетит.
Ейприл се качи на стаята си, преструвайки се на дружелюбна.
•Г-н Лес - Мисля, че започвам да й харесвам.
•Анджи - Всичко с времето си. Ще те приеме.
•Г-н Лес - Надявам се! Довечера ще дойдеш ли в гората, ще има къмпинг. Може да си прекараме романтично.
•Анджи - Как? Ще е пълно с деца и младежи.
•Г-н Лес - Спокойно, ще бъдем в колата ми.
•Анджи - В такъв случай ме очаквай довечера! Вземи и вино, скъпи.
Анджи и Лес започнаха да се целуват.
Ейприл беше в стаята си и говореше с Бен по телефона.
•Ейприл - Лес е тук... вече ме е страх да го оставям покрай мама.
•Бен - Ейп, успокой се. Довечера ще разберем повече. Смятам, че е просто учител, нищо повече.
•Ейприл - Мисля, че наистина е така. Как би могъл да има общо с убийствата, та той е просто един учител. Дали да не се откажем?
•Бен - Ти решаваш, скъпа.
•Ейприл - Не знам, Бен... има време до вечерта, ще реша. Ще ти затварям.
•Бен - Липсваш ми!
•Ейприл - И ти на мен. Обичам те!
•Бен - И аз теб!
Ейприл затвори телефона и отиде в банята.
•Ейприл - Чудесно, мама ми е взема сешоара. Ще отида да го взема
Ейприл излезе от своята стая и отиде в стаята на майка си.
Тя влезе в банята, взе сешоара, но се спря, след като видя снимка на чекмеджето й.
•Ейприл - Какво е това?
На снимката беше г-н Лес, заедно с Анджи. Анджи беше в булчинска рокля, а Лес в костюм.
•Ейприл - Какво става тук? Нима те са се сгодили? Това вече е прекалено!
Ейприл се вгледа още по-добре в снимката и забеляза, че г-н Лес носи пръстен с формата на череп.
•Ейприл - Пръстен с формата на череп? Дали е същият пръстен, който "Вампирът убиец" беше взел от кутията на баба Нели?
Ейприл извади телефона си и снима снимката, след което се върна в стаята си.
•Ейприл - Ало, Бен... ще ти изпратя една снимка, погледни я.
•Бен - Каква снимка? Добре!
•Ейприл - Това е мама и Лес... виж хубаво пръстена на Лес.
•Бен - С формата на череп?
•Ейприл - Именно! Същият, който убиецът открадна от бабата на Вероника.
•Бен - Какво? Сигурна ли си?
•Ейприл - Не, не съм. Трябва да покажем снимката на баба Нели, за да го разпознаем, ще те чакам там след 20 минути.
•Бен - Добре! До после!
Ейприл слезе долу и взе чантата си.
•Анджи - Мила, накъде така?
•Ейприл - Трябва да изляза спешно, ще се върна скоро. Чао, мамо!
Ейприл излезе от къщата и тръгна към дома на Вероника.
•Г-н Лес - Странно момиче...
•Анджи - Да, такава си е, хаха. ----------------------

Мистикъл Où les histoires vivent. Découvrez maintenant