Мистикъл

Глава 11 - Добре дошли в Мисхитил!

По всичко си личеше, че зимните месеци идваха в градчето Мистикъл. Гражданите на града се запасяваха с въглища, храна и още много неща.
Вече всички жители започваха да забравят за убийствата през последните няколко седмици, както и за "Вампирът убиец" - Хари. И докато всички в градчето бяха спокойни и щастливи, Ейприл, Бен, Вероника, Мат и Едгар пътуваха към съседния град (Мисхитил), който беше на 30 км. от познатото ни градче Мистикъл.
Нещо дълбоко в сърцето на Ейприл я тревожеше. В автобуса, тя беше седнала до Бен.
•Ейприл - Притеснява ме нещо, Бен.
•Бен - Смисъл?
•Ейприл - Не знам... не мога да го обясня. Имам чувството, че отиваме на грешно място.
•Бен - Стига, мила. Нормално е да се чувстваш така. Преживяхме толкова много за толкова кратко време. Успокой се. Сега сме всичко заедно и каквото и да се случи ще се справим. Нали?
•Ейприл - Може би си прав. Крайно време е да спра да се съмнявам във всичко, хах.
•Бен - Аз мисля същото!
•Ейприл - Не е ли странно колко бързо се развиха нещата? Срещнаме се, станахме гаджета, случиха ни се такива ужасни неща. Вече започвам да мисля, че не е случайно.
•Бен - Няма нищо случайно!
Бен се доближи до Ейприл и я целуна.

•   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •

След около час, всички вече бяха пристигнали в градчето Мисхитил.
То беше спокойно, нямаше много хора в него, което се стори доста странно за Ейприл.
•Ейприл - Защо няма почти никого наоколо?
•Вероника - Може би всички са на работа, училище и т.н.
•Едгар - Или са отвлечени от извънземни. Хаха.
•Вероника - Да, много смешно. Ето там е къщата на отец Клифърт, както баба Нели ми каза. Да вървим.
Всички тръгнаха към къщата на отец Клифърт (стар приятел от училище на баба Маги)
Къщата беше малка и се отличаваше от всички останали къщи наоколо с това, че нямаше нито едно дърво, или ако имаше - то беше изрязано.
•Мат - Защо в двора няма нито едно дърво и защо са отсечени?
•Бен - Може би мрази сянката и обича светлината. Да почукаме!
Вероника се доближи до входната врата на зловещата къща и почука на нея.
•Отец Клифърт - Кой е?
•Вероника - Аз съм... Вероника. Внучка на Маги. Преди около час говорихме по телефона. Разбрахме се да отседнем при вас, тъй като сте познат на баба ми.
Отецът махна синджирът на вратата и много бавно и плахо я отвори, като се виждаха само черните му очи.
•Отец Клифърт - А те кои са?
•Вероника - Те са мои приятели. Няма да имате проблем с тях. Та, може ли да влезем?
•Отец Клифърт - Влизайте!
Всички се усмихнаха и влязоха в къщата. Отецът се огледа плахо наоколо, затвори вратата и също влезе в къщата.
•Отец Клифърт - Искате ли да ви сипя горещ чай? Току-що го свалих от котлона.
•Вероника - Да, би било супер!
Отецът започна да сипва чай за всички, след което седна на масата при тях.
•Вероника - Благодарим!
•Отец Клифърт - Е, как е баба ти Маги? Не сме се виждали с нея от 10 години.
•Вероника - Добре е. Праща ви поздрави. Само при вас можехме да отседнем , защото само на вас има доверие.
•Отец Клифърт - Разбира се. С нея сме приятели от толкова години.
•Бен - Как решихте да станете отец?
•Отец Клифърт - Винаги съм искал да помагам на хората и да успокоявам душите им, като им вкарам светлина в тях.
•Мат - Много добре казано! А защо живеете сам. Нямате ли жена, деца?
•Отец Клифърт - Хах, имах жена... но почина.
•Вероника - Съболезнования! Много съжаляваме.
•Отец Клифърт - Родителите ми също починаха. Много ми липсват, особено баща ми. Загина по такъв несправедлив и жесток начин.
•Ейприл - Какво ще рече това?
•Отец Клифърт - Няма значение, вече е минало. Какво ви накара да дойдете именно в това градче, деца?
•Ейприл - Решихме да избягаме от стреса, на който бяхме подложени през последните седмици. Тук намерихме идеална възможност.
•Отец Клифърт - Тук също не липсва стрес, деца.
•Бен - Тоест?
•Отец Клифърт - В града има зло!
•Мат - Започва се...
•Ейприл - Зло? Какво зло?
•Отец Клифърт - Този град е прокълнат! През последните седмици са изчезнали над 20 деца. Заради него...
•Ейприл - Заради кого?
•Отец Клифърт - Казах достатъчно... Не излизайте след 21:00 ч. за ваше добро е! Стаята ви е в ъгъла. Без шум и крясъци!
Отецът ги погледна така, сякаш ги заплашваше, след което се усмихна зловещо. Лека вечер!
Той си тръгна, след което влезе в стаята си.
•Ейприл - Зло ли? Какво зло?
•Бен - Няма никакво зло.
•Мат - Той е луд... не видяхте ли как ни погледна.
•Вероника - Стига, не е луд. Вярно е, че е стар и малко странен, но не е луд.
•Едгар - Малко ли?
•Бен - Както и да е... Да си разопаковаме багажа.
•Ейприл - Да!
Всички влязоха в стаята си и започнаха да си разопаковат багажа.
  
•   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •