Мистикъл

Глава 6 - Намери ме!

След като "Вампирът убиец" отвлече Вероника, Ейприл и Бен незабавно повикаха шерифите, които дойдоха в дома на баба Маги.
•Шериф Стоун - Какво правите тук? Защо каквото и да става все вие сте замесени?
•Шериф Кол - Бен, какви ги вършиш?
•Бен - Нямаме време за това, вампирът убиец е отвлякъл Вероника посред бял ден.
•Шериф Кол - Правим всичко по силите си. Ще я намерим!
•Маги - Моля ви, намерете моята Вероника. Само тя ми остана.
•Шериф Стоун - Не се тревожете, ще върнем внучка ви у дома.
•Бен - Кога? Вероника е отвлечена от кръвожаден убиец, а вие все още седите тук и не правите нищо по въпроса.
•Шериф Кол - Достатъчно, Бен! Веднага се прибери във вкъщи при майка ти!
•Ейприл - Ако до довечера не намерите нашата приятелка, ще я търсим ние. Ясно?! Хайде Бен...
Ейприл и Бен си тръгнаха от дома на Вероника.
•Бен - Как ще седим така безучастно? Вероника е в опасност!
•Ейприл - Знам, Бен, знам... но не може да направим нищо... за сега. Полицията ще ни арестува, не трябва да разбират, че се месим в разследването.
•Бен - Какво ще рече "за сега"
•Ейприл - Ще чакаме слънцето да залезе, тогава ще избягаме от вкъщи и ще търсим Вероника. Обади се на Едгар. Вероника се нуждае от нас!
------------------
•Анна - Сине, защо ми го причиняваш? Защо се бъркаш в работата на полицията? Осъзнай се, Бен!
•Бен - Мамо, те са мои приятели, няма да оставя нещата така. Преместихме се тук, намерих ги и няма да ги загубя!
•Анна - Те само те въвличат в проблеми и опасности, скъпи. Не искам да те изгубя както изгубих баща ти.
•Бен - Губиш ме с това държание, мамо...
Бен си взе раницата и се качи в стаята си.
•Шериф Кол - Какво стана?
•Анна - Не мога да го спра, Кол... не иска да ме изслуша.
•Шериф Кол - Спокойно, аз ще поговоря с него!
•Анна - Не мисля, че е добра идея!
•Шериф Кол - Довери ми се! Погледни ме! Вярваш ли ми?
•Анна - Вярвам ти! Добре!
Шериф Кол се качи в стаята на Бен.
---------------
•Анджи - Къде беше, госпожичке? Закъсня с 2 часа. Умрях от притеснение.
•Ейприл - Спокойно, тук съм!
•Анджи - Г-н Лес ми каза за Вероника, много съжалявам!
•Ейприл - Г-н Лес ли? Той откъде е разбрал? И още ли се срещаш с него, мамо?
•Анджи - Сигурно е разбрал от някого и да, Ейприл, все още се виждам с него. Редно е да го приемеш вече.
•Ейприл - Как да приема факта, че майка ми излиза с учителя ми?
•Анджи - Виж, знам, че си объркана, но мислех, че ще се радваш за мен. Мислех си, че щастието ми е на първо място за теб.
•Ейприл - Мамо, успокой се! Седни!
Анджи седна на столът във всекидневната, Ейприл също.
•Ейприл - Разбирам те и ти желая най-доброто, като всяка една дъщеря. Просто все още не мога да го приема. Странно е.
•Анджи - Поне може да опиташ, миличка.
•Ейприл - Добре, няма проблем. Ще опитам!
•Анджи - Наистина ли?
•Ейприл - Да, мамо, заради теб!
•Анджи - Благодаря ти, мила!
Анджи и Ейприл се прегърнаха.
•Ейприл - Няма за какво!
---------------
Шериф Кол почука на вратата на Бен.
•Шериф Кол - Бен, може ли да вляза?
•Бен - Какво искаш?
•Шериф Кол - Да поговорим!
•Бен - Хубаво, влез.
Шериф Кол влезе в стаята и седна на леглото до Бен.
•Шериф Кол - Майка ти се притеснява за теб, затова реагира така, не й се сърди.
•Бен - Не й се сърдя.
•Шериф Кол - Виж, Бен... аз не съм твой баща, но съм твой чичо. Винаги може да поговориш с мен.
•Бен - За това ли дойде в стаята ми?
•Шериф Кол - Дойдох за да ти кажа, че не тая нищо лошо към теб. Обичам те като мой син. Аз и майка ти не искаме да ти се случи нищо лошо.
•Бен - Прав си, майка ми се тревожи... не искам да я наранявам.
•Шериф Кол - Точно така! Предлагам ти да спреш с разследването и да оставиш нещата в ръцете на полицията.
•Бен - Хубаво... така да бъде. Няма повече да се меся в работата ви.
•Шериф Кол - Обещаваш ли?
•Бен - Обещавам!
•Шериф Кол - Благодаря ти! Ще те оставям, почивай си.
Шериф Кол стана от леглото и излезе от стаята.
•Бен - Съжалявам, чичо... това са моите приятели. Няма как да стоя с кръстени ръце. Ще им помогна!
--------------
На 2 километра от Мистикъл, Вероника беше завързана за стол в изоставена хижа в гората.
Очите и устата й също бяха завързани.
"Вампирът убиец" се приближи към нея и махна превръзката от очите на Вероника.
Вероника видя тъмна фигура, с чисто черни дрехи и страховита маска на вампир.
Изплашена от вида на "Вампира убиец", Вероника започна да пищи и се опитваше да развърже ръцете си.
•Вампирът убиец - Шшшт.. спокойно! Няма да те убивам, защото ми трябваш жива.
Той махна превръзката от устата на Вероника.
•Вероника - Помощ... някой да помогне. Тук съм!
•Вампирът убиец - Никой няма да те чуе колкото и да викаш. Сами сме.
•Вероника - Кой си ти? Какво искаш от всички ни?
•Вампирът убиец - Много скоро ще разберете кой съм! Мистикъл е зъл град и трябва да бъде пречистен.
•Вероника - Ти си чудовище, разбра ли!
•Вампирът убиец - Радвай се, че ми трябваш жива, иначе още сега да съм разкъсал гърлото ти. Сигурно кръвта ри е сладка.
•Вероника - Психопат! Пусни ме!
•Вампирът убиец - Ще те пусна, но първо ще убия приятелите ти. Те ми пречат да довърша мисията си. Постоянно се навъртат около мен. Щяха да намерят пръстена, но аз го взех. Нямаше как да рискувам да го вземат.
•Вероника - Как е възможно да си убил Итън Майкълсън през 1954г. ?
Гласът ни не звучи като глас на възрастен човек?
•Вампирът убиец - Явно не си много умна... Аз съм вампир! Вампирите на остаряват.
•Вероника - Това е невъзможно! Вампири несъществуват.
•Вампирът убиец - Както и хората... няма хора, всички са чудовища и ще си платят за всичко.
•Вероника - Мат, знам, че си ти! Усещам го! Защо го правиш? Хайде, пусни ме.
•Вампирът убиец - Много започна да говориш...
Вампирът убиец отново сложи превръзка на устата на Вероника.
•Вампирът убиец - Слушай ме внимателно! Скоро ще се стъмни. Ще те завържа в гората и ще примамя приятелите ти да дойдат. След това ще ги убия, ясно!
Повече няма да има пречки по пътя ми.