Мистикъл

Глава 8 - Началото на края.

Ейприл и Бен вече бяха в бункера, който откриха в гората.
Вътре имаше свещи, маса и столове, че дори и легло. Беше като подземна стая на някой младеж.
•Ейприл - Кой може да е направил таен бункер в гората?
•Бен - Някой, който иска да се усамоти, като нас.
•Ейприл - Красиво е тук. Има и легло.
•Бен - Ммм... какво искаш да ми кажеш с това.
•Ейприл - Че те искам върху мен точно сега!
Ейприл и Бен започнаха да се целуват, след което бавно приближиха към леглото и започнаха да се събличат, но спряха в момента, в който някой отвори капака на бункера.
•Бен - Някой идва! Бързо, да се скрием под масата.
Ейприл и Бен се скриха под масата.
Човекът, който беше влязъл, беше Мат.
•Мат - Това е моят дом, само тук се чувствам спокоен. Липсваш ми, Шон, но баща ми те уби. Прощавай, тоест доведеният ми баща те уби.
Ейприл излезе под масата, Бен също.
•Ейприл - Мат?
•Мат - Вие? Какво правите тук? -----------------------------

Шериф Стоун се прибираше с колата си от работа.
•Шериф Стоун - Да, мила, прибирам се. Не се безпокой, като се прибера ще те отпусна. Затварям ти, до после!
Шерифът затвори телефона и пусна радио.
Пътят беше мъглив и дъждовен.
Както си караше, изведнъж някакъв човек изникна на пътя.
Шерифът реагира мигновено, отмести колата от пътя и в следващия момент, колата се заби в едно дърво.
Шериф Стоун лежеше в безсъзнание, бензинът от колата изтичаше.
Човекът, който стоеше на пътя се приближи към катастрофиралата кола, но вместо да помогне на шерифа, той извади кибрит, запали една клечка и я хвърли на земята.
За секунди колата на шерифа вече беше покрита с пламъци.
------------------------------

•Мат - Попитах ви какво правите тук?
•Ейприл - Същото се питаме и ние. Какво правиш тук, Мат? Чухме какво говориш. Искам да ни обясниш какво става.
•Мат - Вас не ви засяга. Това е моят живот!
•Бен - Моля те, кажи ни какво става.
•Мат - Не мога...
Мат се разстрой и седна на стола.
•Мат - Животът ми е съсипан. Първо умря майка ми, сега и доведения ми баща.
•Бен - Как така "доведен баща" ?
•Мат - Намерих това писмо на масата във вкъщи.
Мат подаде писмото на Ейприл и Бен, те го прочетоха.
•Ейприл - Боже мой, Мат... аз..
•Мат - Не казвайте нищо! Не искам да ме упреквате. Цял живот съм крил същността си от всички, но ето че вие сте първите, които разбирате за нея.
•Ейприл - Мат, ние не те съдим. Приемаме те такъв какъвто си. За нас няма значение дали си гей или не си. Сърцето ти е добро, това е най-важното нещо за един човек.
•Бен - Ейприл е права. Не мога да повярвам, че ще го кажа, но ти си наш приятел! С теб сме!
•Мат - Наистина ли мислите това?
•Бен - Разбира се, че го мислим!
•Мат - Благодаря ви!
Ейприл и Бен прегърна Мат, след което той си поплака хубаво.
Телефонът на Бен звънна.
•Бен - Чичо Кол е! Ало?
•Шериф Кол - Къде сте с Ейприл?
•Бен - В гората, защо, какво е станало?
•Шериф Кол - Веднага се махнете от там!
•Бен - Чичо, какво е станало?
•Шериф Кол - Има инцидент близо до вас. Шериф Стоун е катастрофирал, загинал е.
•Бен - Подяволите.. Аз много съжалявам.
•Шериф Кол - Махнете се веднага от там. Не искам да сте част от разследването. Ако някой ви види, отново ще тичате из районното управление.
•Бен - Благодаря, че ни каза! Прибираме се! Чао!
Бен затвори телефона.
•Ейприл - Какво е станало?
•Бен - Шериф Стоун е катастрофирал наблизо. Трябва да тръгваме. Мат, ти също!
•Мат - Добре!
Ейприл изгаси свещите и тримата излязоха от бункера.