Мистикъл

Глава 5 - Вероника Смит.

20 минути след убийството на Касиди, залата на салона в училището стана празна... Гласовете на ужасените учители и ученици отекваха в стените на училището, беше пусто и празно.
Още една жертва на вампирът убиец и то момиче от училище Брауърт.
Колко ли още жертви щеше да има? Кой може да е толкова жесток?
И наистина ли ставаше въпрос за свръхестествена сила, или просто извършителят е един обикновен сериен убиец?
Въпросите не спираха да се въртят в главите на всички... най-вече в главите на Бен и Ейприл.
Полицията дойде, поставиха лента около сцената на салона и разследваха жестокото убийство.
Всички се бяха прибрали ужасени по домовете си, само Бен, Ейприл и Вероника останаха на местоположението.
----------------

•Бен - Кой може да е убил Касиди и защо? Защо точно нея?
•Шериф Стоун - Тук въпросите задаваме ние, Бен! Всъщност, какво правите още тук? Това не е ваша работа
•Ейприл - Напротив! Това е нашето училище и е редно да знаем какво се случва в него, шерифе. Утре може да има друга жертва. Вие какво правите по въпроса?
•Шериф Кол - Правим всичко по силите си! Вие сте деца, не трябва да се бъркате в работата на полицията! Хайде, прибирайте се у дома, стана късно! Бен, ти също!
•Бен - Хубаво, чичо Кол... хайде приятели.
Бен, Ейприл и Вероника излязоха от сградата на училището.
•Ейприл - Защо се махнахме от там?
•Бен - Те са прави, Ейп! Ние сме деца... но няма да оставим нещата така! Това е нашия град и нашето училище.
•Вероника - Точно така, приятели!
•Ейприл - Каквото и да става, ще помогнем за разобличаването на вампирът убиец... който и да е, ще съжалява за всичко!
Вероника се прибра във вкъщи, посрещната от баба й Маги.
Вероника живееше само с нея, защото родители й бяха в Мексико... както повечето родители в града.
Баба й беше на 84 години и беше най-старият жител в Мистикъл.
•Маги - Дъще, къде беше? Не чу ли какво се е случило в гимназия Брауърт?
•Вероника - Бях там, бабо, всичко е наред!
•Маги - Добре ли си?
•Вероника - Не знам... Някой уби ученичка от нашето училище, бабо. Утре може да е някой от приятелите ми. (Вероника започна да плаче)
•Маги - Миличка!
Баба Маги прегърна Вероника, за да я утеши.
•Маги - Не се притеснявай! Важното е, че си добре, мила. Историята се повтаря, Мистикъл отново не е безопасно място за живеене.
Вероника се отдръпна от рамото на баба си и я погледна зачудено.
•Вероника - Какво? Какво искаш да кажеш, бабо?
•Маги - Мила, това се е случвало и преди.
•Вероника - Как така преди?
•Маги - Преди 67 години, в същата гимназия Брауърт, някой уби момче на име Итън Майкълсън. Този "някой" всъщност беше вампирът убиец.
•Вероника - Боже мой, бабо...
•Маги - Мистикъл е лош град, миличка, много лош град!
•Вероника - Веднага трябва да се обадя на Бен и Ейприл...
--------------------------------
• НА СУТРИНТА •