МИСТИКЪЛ

Глава 10 - Хванахме те! (Финална част за сезона)

Вампирът убиец беше в бункера, заедно с Мат и Едгар.
•Едгар - К-какво искаш от нас?
•Вампирът убиец - Това, което искам от много време. Вие сте грешници ще умрете тази вечер със всички!
•Мат - Що за човек си ти? Кой си? Свали проклетата маска!
•Вампирът убиец - Ще я сваля съвсем скоро... но първо да приключа мисията си.
Вампирът убиец извади граната, която веднага след това хвърли на земята.
От нея започна да излиза дим и след няколко секунди, Мат и Едгар паднаха в безсъзнание на земята.
•Вампирът - Ще поспите преди да ви убия.
---------------------------

•Ейприл - Мат и Едгар не вдигат... трябва да предупредим всички от гората да се махат. Г-н Лес може да убие някого.
•Бен - Успокой се! Ще се обадя на Вероника.
Бен звънна на Вероника, тя вдигна телефона.
•Бен - Ало, Вероника?
•Вероника - Какво има, разбрахте ли нещо?
•Бен - Слушай ме внимателно! Намери Мат и Едгар и веднага се махнете от гората. Стойте далеч от Г-н Лес! Той е "Вампирът убиец" и имаме доказателства.
•Вероника - Божичко... добре, веднага ще намеря Мат и Едгар.
В този момент, Г-н Лес изпъкна пред Вероника.
•Г-н Лес - Какво има, Вероника? Изглеждаш изплашена?
•Бен - Това Лес ли е?
•Вероника - Д-да...
•Бен - Вероника, бягай!!!
Вероника се обърна и започна да бяга от г-н Лес.
•Г-н Лес - Къде си мислиш, че отиваш?
Лес последва Вероника.
•Ейприл - Какво стана?
•Бен - Лес е при Вероника.
•Ейприл - Трябва веднага да отидем в гората! Всички са в опасност, Бен!
•Бен - Ще се обадя на чичо Кол!
Бен набра чичо си, но той не вдигаше телефона.
•Бен - По дяволите, не вдига телефона. Хайде, Ейприл, нямаме време!
Бен и Ейприл излязоха от къщата на Лес и тръгнаха към гората.
Вероника продължаваше да бяга от Лес, който я преследваше.
•Лес - Спри ти казвам!
•Вероника - Помощ... някой да ми помогне.
•Лес - Какво правиш? Спри, искам да поговорим!
•Вероника - Помощ...
Докато бягаше, Вероника се спъна в някакво въже и оплете краката си, след което падна на земята.
•Вероника - Не, не...
Г-н Лес се приближи към нея, след което извади от джоба си нож.
•Вероника - Неее.... Помощ!

-------------------------

След около 20 минутки, Ейприл и Бен бяха пристигнали в гората, но нямаше никого.
•Бен - Къде са всички?
•Ейприл - Божичко Бен... ами ако вампирът убиец ги е хванал?
•Бен - Да се разделим и да ги търсим.
•Ейприл - Добре! Обади ми се, ако има нещо. Нали? И се пази, обичам те!
•Бен - И аз те обичам! Тази вечер всичко ще приключи!
Бен и Ейприл се разделиха и започнаха да търсят всички в гората.
Анджи звънна на Ейприл.
•Ейприл - Мамо? Какво има?
•Анджи - Ейприл... помощ!
•Ейприл - Мамо, добре ли си? Какво става?
•Анджи - Някой иска да ме убие... в колата на Лес съм, тук в гората.
•Ейприл - Божичко мамо, какво правиш там? Къде си точно?
•Анджи - Близо до земния път.
•Ейприл - Веднага идвам!
Мат и Едгар отвориха очи, те все още бяха в бункера, но не сами.
В бункера имаше още 10 ученици.
•Мат - Какво стана?
•Хари - Къде сме?
•Едгар - Слушайте ми внимателно, веднага трябва да се махнем оттук... Без паника!
Мат и Едгар се опитаха да отворят капака на бункера, но той беше залостен.
•Едгар - Усещате ли тази миризма?
Всички в бункера започнаха да се задушават.
•Мат - Божичко... това е газ. Някой иска да ни убие. Помощщщщ... отворете!
Въздухът в бункера ставаше все по отровен, всички изпаднаха в паника и започнаха да крещят.
Бен минаваше точно покрай бункера и за щастие чу писъците.
•Бен - Какво става там долу?
•Мат - Бен? Бен, помогни ни, задушаваме се!
•Бен - Мамка му...
Бен хвана капака на бункера и с доста труд успя да го отвори.
Всички от бункера излязоха навън и бяха спасени.
•Бен - Какво стана? Как се озовахте там?
•Едгар - Вампирът убиец беше! Той ни заключи в бункера!
•Бен - Чуй те ме всички! Г-н Лес е убиецът. Стойте далеч от него. Мат, Едгар... вие оставате с мен в гората. А всички вие се прибирайте у дома, тук не сте в безопасност!
Всички си тръгнаха, а Бен, Едгар и Мат тръгнаха да търсят Вероника.
Ейприл вече стигна до колата на Лес, след което отвори вратата на майка й.
•Анджи - Ейприл, ти дойде? Слава на Бога. Изплаших се до смърт.
•Ейприл - Мамо, добре си! Толкова се притесних за теб.
•Анджи - Трябва да намерим Лес, може да е в опасност!
•Ейприл - Мамо, Лес не е в опасност. Ние сме в опасност!
Ейприл преглътна притеснено и посочи с пръст Вампирът убиец, който беше точно пред Ейприл и Анджи с нож в ръка.
Бен, Мат и Едгар отидоха до изоставената хижа, за да проверят дали Вероника е там.
Бен бавно отвори вратата на хижата и видя Вероника завързана за стол.
•Бен - Вероника?? Помогнете ми!
Едгар и Мат отвързаха краката и ръцете на Вероника, а Бен свали превръзката от устата й.
•Бен - Добре ли си?
•Вероника - Трябва да се махнем оттук... той ще убие всички ни.
•Бен - Хей, успокой се. Всичко ще е наред! Лес ще си получи заслуженото.
•Вероника - Бен, Г-н Лес не е "Вампирът убиец"
•Бен - Какво говориш? Имаме доказателства, че именно той е убиецът.
•Вероника - Това е невъзможно! Именно той ме завърза тук и отиде да извика помощ. Искаше да съм в безопасност. Отиде до земния път, защото там е майката на Ейприл.
•Бен - Невъзможно! Тогава кой е убиецът? Веднага трябва да отидем на земния път. Ейприл и майка й може да са в опасност!
•Анджи - Ейп, мини зад мен! Кой си ти? Какво искаш от нас?
•Ейприл - Мамо, това е Лес...
•Анджи - Какво? Чуваш ли се какво говориш, мила?
•Ейприл - Истина е! Влязохме в къщата му преди малко. Открихме в мазето му човешки органи, мамо.
•Анджи - Мили Боже... това вярно ли е? Ти ли си, Лес?
•Вампирът убиец - Тази вечер всички ще умрат! Приятелите ви вече са мъртви. Сега е ваш ред!
•Ейприл - Защо гласът му звучи така?
•Вампирът убиец - Вие сте грешници!
Бен, Едгар, Мат и Вероника също се появиха.
Вампирът убиец хвана Ейприл за ръката и допре нож на гърлото й.
•Вампирът убиец - Ако се опитате да ми навредите, ще я убия.
•Бен - Ейприл? Пусни я!
•Анджи - Достатъчно, Лес! Как можа да ми го причиниш? Не мога да повярвам...
•Бен - Това не е Лес!
•Ейприл - Какво?
•Анджи - Какво?
•Бен - Чухте ме. Това не е г-н Лес!
•Ейприл - Но Бен, ние видяхме в мазето...
•Бен - Знам какво видяхме, Ейприл. Било е лъжа.
•Вампирът убиец - Умно дете... жалко, че ще умреш след малко.
•Бен - Знам кой си! Свали маската си!
•Вампирът убиец - Щом настояваш...
Вампирът убиец държеше Ейприл с едната си ръка, а с другата бавно махна маската. Всички видяха лицето на истинския вампир убиец.
•Анджи - Какво?
•Ейприл - Божичко... ти?
•Вероника - Невъзможно!
Всички бяха вцепенени да видят, че под маската на убиеца беше чичото на Бен, или по-известен като шерифа на града - Кол.
•Шериф Кол - Само едно нещо не разбрах... как разбра, че съм аз, Бен?
•Бен - Признавам, не беше никак лесно, чичо. Пра дядо ми Даниел е убил първото момче в гимазия Брауърт преди 67 години и е загубил пръстена си с формата на череп, след което бабата на Вероника го е намерила и го е пазела през всичките тези години. Открадна го от нея, след като си разбрал, ще е в кутията под леглото. Видях снимка на дядо, който носеше същия пръстен, но нямах място за съмнения, чичо, защото никога не съм и подозирал, че ти може да си убиецът.
•Шериф Кол - Умно дете си, Бен! Продължавай. Баща ни също беше убиец. Твоят баща трябваше също да последва стъпките на дядо и татко ни, но той беше твърде добър за това. Мразех го, винаги е бил по-обичан. Винаги татко и мама са обичали повече него. Хайде, давай. Разкажи на всички за всичко, което направих.
•Бен - Искал си да се спасиш и затова си накарал бащата на Мат - Хари да се престори, че е убиецът. След което си спрял тока в болницата, за да може той да умре и да не те издаде.
•Шериф Кол - Беше толкова лесно да го накарам да се съгласи. Казах му, че неговия любим доведен син Мат ще умре, ако не го направи.
•Мат - Кучи син, ще те убия...
•Едгар - Мат, успокой се!
•Бен - Убил си колегата си Шериф Стоун в онази вечер. Срязал си спирачките на колата му, след което е катастрофирал.
•Шериф Кол - Какво можех да направя, деца? Той постоянно ми пречеше. Не исках да рискувам някой да ме разкрие.
•Бен - Точно затова си се опитал да натопиш и г-н Лес. Знаел си, че ще отидем в дома му, за да му претърсим къщата. Затова си взел снимката на дядо и си я сложил в хола на г-н Лес, за да може с Ейприл да я видим. Също така си сложил всички органи на жертвите си в мазето му.
•Шериф Кол - Не беше никак трудно да натопя учител, който е любител на вампирите.
•Бен - Искал си да си помислим, че убийствата са дело на свръхестествено същество и затова си извадил сърцата и си източил кръвта на жертвите си. Убил си Шон, както и Касиди.
•Шериф Кол - Защото бяха грешници, най-вече Шон. Нали така, Мат?
•Бен - Ти си чудовище, чичо!
•Шериф Кол - Всички от нашия род са чудовища, дете! Ти също ще станеш чудовище. Това е ген, няма как да избягаш от него. И ти ще станеш убиец като всички от рода. Мисията ти е да убиваш и пречистваш Мистикъл от грешниците!
Убих Шон, защото беше гей. Убих Касиди, защото беше лесбийка. А Стоун и Хари убих, защото не исках да ми пречат. Сега е ваш ред.
Искате ли да чуете какви грешки сте допуснали вие, че да ви убия?
Да започнем първо с Ейприл.
Майка ти не знае, че си преспала с любимия ми племенник Бен, нали? И то на 16 години. Това е грешно!
•Анджи - Какво? Ейприл?
•Ейприл - Мамо, съжалявам...
•Шериф Кол - Едгар и Мат пък са гейове. За Мат вече знаехте, но за Едгар не. Това е грешно!
Миналото лято, Вероника се е срещнала с мъж на 30 години. Целували са се. Убих мъжа, сега е нейн ред. Това е грешно!
Време е всички вие да платите за грешките си! Вие превърнахте Мистикъл в град на порока!
•Бен - Чичо, моля те! Пусни Ейприл и се предай. Все още има шанс да не получиш голяма присъда.
•Шериф Кол - Млъкни, проклетник такъв! Същият си като баща си... само мрънкате. Стига толкова, време е всички да умрете.
Г-н Лес беше зад Шериф Кол и бавно се приближи с него. В ръката си държеше дебело дърво.
•Шериф Кол - Ще броя до три. След това Ейприл вече ще е мъртва. Едно....
•Анджи - Не, моля те, пусни детето ми!
•Шериф - Две...
•Бен - Пусни я, чудовище такова!
•Шериф - Тр...
Точно в този момент, Г-н Лес удари Шериф Кол с дървото по главата. Той падна на земята.
•Г-н Лес - Три!
Ейприл се измъкна и отиде да прегърне Бен и майка си.
•Анджи - Скъпа, добре ли си?
•Бен - Толкова се уплаших...
•Ейприл - Добре съм, успокойте се!
•Г-н Лес - Обиден съм ви, че си помислихте, че съм убиец, хах.
•Бен - Толкова много ви благодарим!
•Ейприл - Ако не бяхте вие, може би щях да съм...
•Г-н Лес - Хей, не говори така. Бях длъжен да го направя. Вие сте мои ученици!
•Анджи - Благодаря ти, Лес!
•Г-н Лес - За нищо!
Бен отиде до тялото на Шериф Кол, той отвори очи.
•Бен - Хванахме те! Жал ми е за теб, чичо. Не успя да довършиш мисията на чудовищното ни семейство. Татко е и винаги ще бъде по-добър от теб, защото си един убиец. Мразя те и винаги съм те мразел! Всичко свърши.
От далечината на пътя се чуваха сирени на полицията, която идваше да прибере Шериф Кол.

• 2 ДНИ ПО-КЪСНО •

•Анджи - Хайде Ейприл, ще закъснеем за автобуса!
•Ейприл - Идвам, мамо!
Ейприл слезе по стълбите с куфар в ръка.
•Ейприл - Тук съм!
•Лес - Изглеждаш прекрасно!
•Ейприл - Благодаря!
Анджи започна да плаче.
•Ейприл - Мамо... защо плачеш? Няма да ни има за една седмица, не за една година.
•Анджи - Знам, мила, но никога преди не си се отделяла от мен.
•Ейприл - Ще съм добре! Бен и всички останали са с мен. Ваша беше идеята да ни изпратите на почивка за седмица в Еванстън.
•Лес - Права е, мила. Ще се забавляват! Насъбра им се много.
•Анджи - Добре, добре... няма да плача. Да тръгваме, ще изпуснем автобуса!
•Бен - Мамо, сигурна ли си, че ще си добре сама?
•Анна - След всичко което се случи, искам да остана малко сама, миличък. Ще ти се обаждам постоянно.
•Бен - Разбира се! Не искам да мислиш за случилото се, нали?
•Анна - Добре, миличък. Пази се и се храни! Нали?
•Бен - Добре, мамо!
Анна прегърна Бен, след което го целуна по бузата.
•Анна - Обичам те!
•Бен - И аз теб, мамо!
Бен хвана куфара си и излезе през вратата. Анна го гледаше със насълзени очи.
След около 10 минути, Бен, Ейприл, Едгар, Мат и Вероника бяха на автобусната спирка. Чакаха автобусът, които щеше да ги откара в нов град. Далеч от миналото и спомените за "Вампира убиец"
•Вероника - За пръв път ще ходим на почивка заедно. Много се вълнувам.
•Ейприл - Аз също! Радвам се, че успяхме заедно да се справим с убиеца. Вече всичко е наред!
•Бен - Аз също се радвам! Мистикъл вече е по-добро място за живеене.
•Мат - Благодарение на теб и Ейприл!
•Едгар - Не се отказахте от разследването и спасихте десетки живота.
•Ейприл - Важното е, че сте заедно и винаги ще е така! Лошото е зад гърба ни и там ще остане. Заминаваме в нов град, в който няма никакви загадки и убийства.
(Автобусът дойде)
•Мат - Да се качваме, приятели!
Всички се качиха в автобуса, седнаха на местата си и потеглиха.
Бен, Ейприл, Мат, Едгар и Вероника напуснаха Мистикъл с надеждата, че ще започнат едно ново начало и ще си починат от проблемите и убийствата в новия град. Но те дори и не подозират каква нова мистерия им е подготвил той.
---------------------------

ОЧАКВАЙТЕ В ГЛАВА 11 :

Зловеща мистерия в новия град, в който отиват Ейприл, Бен, Мат, Едгар и Вероника!