Покажи му любов

Глава 3

 -Лея! - извика Хари, но беше късно. Тя вече беше скочила. - Мамка му!
Лея току-що бе направила опит да избяга през прозореца, но понеже тялото и беше твърде крехко, а височината твърде голяма, тя се струполи долу и от болката, която изпита при падането, изпадна в безсъзнание.
-Мамка му Лея! - изруга Хари и прекрачи прозореца,скачайки долу при момичето, но в пъти по-внимателно от нея, за да не се потроши.
Момичето лежеше на прясно окосеният райграс. Тя беше изпаднала в безсъзнание и това доста уплаши Хари . Той повдигна леко тялото и и повика един от охранителите си за да докарат колата му.След като заповедта му беше изпълнена, и той качи момичето на задната седалка и отпраши с бърза скорост към близката частна болница.
***
Лея отвори очи и бялата светлина от лампата над лицето и я заслепи.
- Къде за Бога се намирам? - почти недоловимо измърмори Лея и се изправи бавно.
Срязващата болка в кръста я накара отново да отпусне тялото си на леглото на което се намираше. Тя се огледа наоколо и осъзна, че се намира в болница. Сестрата, която оправяше документите, явно бе забелязала шаванията от страна на момичето и изтича да повика лекаря.Щом възрастният мъж с бяла престилка наближи леглото на Лея тя веднага се подготви да го засипе с въпроси.
- Къде се намирам?И по-важно защо съм тук? - попита момичето и постави пръстите си върху слепоочията, в опит да предотврати болката в главата си.
- Един млад господин ви доведе.Каза,че сте паднали по стълбите.Имате натъртвания и изкълчване на левият глезен, но нямате по-сериозни травми.Как се чувствате? - каза съвсем спокойно, но и в същото време професионално мъжът с прошарена коса.
- Чувствам се като пребита. - засмя се горчиво Лея сама на себе си.
- Помните ли случки от преди падането си? - зададе още един въпрос лекарят, докато светеше с някакво фенерче в очите на момичето.
- Да..за жалост - последните думи едвам се изнизаха от устните на Лея, така че никой да не ги чуе.
- Имате ли някакви оплаквания госпожице ? - попита докторът и въздъхна записвайки нещо в папката с медицински документи.
- Не. - простичко и отегчено заяви Лея, поглеждайки към току-що отворилата се врата.
Коремът на Лея се преобърна и сърцето и заби ускорено. Тя се сети, че това сигурно ще е Хари. Лея не искаше да го вижда все още. Единствената и цел беше да избяга и да се върне към живота си.Когато дребната и слаба медицинска сестра влезе в стаята Лея си отдъхна, облекчена че това не е Хари.
- Е, госпожице..в такъв случай можете да се прибирате.Няма защо да ви държим повече тук, щом се чувствате добре - усмихна се дружелюбно лекаря и напусна стаята.
Лея въздъхна и започна да подрежда мислите си преди да се изправи в седнало положение.
Лекарят затвори дървената врата с номер ''34'' и Хари веднага се отправи към него, за да му зададе няколко въпроса.Той наистина беше загрижен за Лея. Това беше някаква аномалия за Стайлс.
- Докторе как е тя? Добре ли е? - веднага попита Хари, стараейки се да контролира тембърът си за да не звучи твърде мекушаво.
- Да..младата госпожица е добре. Вече може да се прибира у дома. Известно време не трябва да се движи много и да полага големи физически усилия. - обясни възрастният човек и намести очилата си.
- Може ли да я видя? - отново попита Стайлс
- Разбира се. Желая ви всичко най-добро - усмихна се мъжът и подмина Хари.
Хари с бърза крачка и леко притичвайки се отправи към стая ''34'' с нетърпение да разбере как е Лея. Това падане въобще не беше в плановете му.
Стайлс натисна дръжката на вратата и тя изскърца. В същото време Лея изтръпна и се втренчи във вратата..
-Здравей - каза Хари смело и бързо пристъпи до леглото на Лея, сядайки на ръба.
- Здравей- отвърна Лея пренебрежително, втренчила се в една точка.
- Как си? - поинтересува се Хари и се усмихна, стараейки се да изглежда мило.. Определено визията му не му помагаше.
- Ами можеше и по-добре..ако не се бях пребила! - надменно измрънка Лея, включвайки и сарказъм.
- Скъпа..не забравяй,че сама скочи.Не съм те бутнал аз. - Каза с насмешка Хари.
- Защо ли скочих? Ами например защото някой, който не познавам ни най-малко ме отвлече! - отново вложи сарказъм Лея.
Хари се засмя на ината на момичето и се приближи до нея и отмести кичур коса, разкривайки тилът й. Топлият му дъх се сблъска с кожата на Лея и предизвика тръпки по тялото й. Той облиза кожата и след което нежно я целуна.
- Все още не знаеш какви планове имам за теб, скъпа. Повярвай ми. Само може да си си мечтала за подобни неща. Или пък да си ги сънувала в мокрите си сънища. - усмихна се Хари срещу кожата й.
Тя се отдръпна и го погледна преценяващо.
В представите и той беше красиво лошо момче на което не можеш да откажеш, но в същото време идиот, който не познава. Лея беше решена да се държи студено и отблъскващо с него, колкото и да я привлича и възбужда той. Може би така щеше да я пусне по-бързо.
Една част от Лея искаше Хари. Искаше да го опознае по-добре.А друга част искаше просто да избяга и всичко да е както преди.
След няколко минути тишина и размисли най-накрая тишината беше нарушена.
- Хайде ставай. Тръгваме. - Каза монотонно Хари и се изправи от леглото.
- А защо трябва да идвам с теб? - отново се съпротиви Лея.
- Не разбра ли, че вече си моя собственост Лея? - усмихна се доволно Хари и скръсти ръце пред гърдите си.
- Няма да тръгна от тук! - заяви Лея и като малките деца се нацупи и също скръсти ръцете си пред гърдите.
- Тогава ще стане по моят начин. - Засмя се Хари и отиде до Лея.
- Какво ще правиш? Този поглед не ми харесва!! - каза леко подскрижено Лея
- Без въпроси скъпа. - Засмя се Хари и с едно бързо движение преметна Лея през рамото си.
- Пусни ме долу за Бога!! - изписка Лея и го удари по гърба.
- Кротувай Лея!! - засмя се Хари и продължи напред.
- Пусни ме задник такъв! Искам да ходя! Пусни мее! - продължаваше да писка Лея и удряше по гърба на Хари и опити да се измъкне.
На Хари му беше толкова смешно как Лея се съпротивляваше, знаейки минималните си шансове да се измъкне. Лекичките и удари по гърба му го караха да се смее като дете. Та това наистина беше смешно. Лея се държеше като същинско дете.
След няколко агонизиращи минути Хари бутна Лея на предната седалка в колата си и й сложи колана.
- Да мерси тате. Аз не можех да си сложа колана сама. - изсумтя сърдито момичето и отново скръсти ръцете си пред гърдите, сбръчквайки носа си.
Хари се засмя отново, намирайки това за много сладко. Лея за него беше едно голямо дете.Той бързо се качи на шофьорското място и заключи колата от вътре, за да бъде сигурен, че Лея няма да скочи някъде по пътя. След това с прозореца не знаеше какво да очаква от нея.
- Къде отиваме? - поинтересува се Лея, опитвайки да говори като зряла и сериозна жена, но съвсем не прозвуча така.
- До мола. Ще ти купим всичко необходимо. - отвърна Хари, като не отклоняваше погледа си от пътя.
- Та ти не ме познаваш..аз теб също! Нима си решен да харчиш пари за една непозната? - усмихна се ехидно момичето.
- Ти вече си моя.Ще трябва да правя някои жертви.. Като да харча пари за боклуци, като гримове например.. - съвсем спокойно каза Хари без никаква интонация.
Лея се замисли и се засмя на нещо мислено.
- Кое беше толкова смешно? - повдигна веждата си Хари.
- Ами..нищо. Просто се сетих за нещо. - Отбеляза дребното момиче, като насочи сивите си очи в посока на Хари.
Той я погледна преценително и отново върна погледа си на пътя.
- Имаш странен цвят очи. - съвсем сериозно каза Хари.
- Да..страхотен комлимент, Казанова.
''Това момиче не може без сърказъм'' помисли си Хари и се усмихна едвам забележимо.
Не след дълго Хари паркира черният си рейнч роувър на паркинга пред огромният мол и слезе от колата. Той тръгна към входа, но разбра, че Лея не е слязла от колата. Върна се и отвори вратата.
- Защо не слизаш? Да не чакаш специална покана? - троснато каза къдравия.
- Не обичам да ме критикуват! А и не излизам с непознати! - също толкова студено каза и Лея.
Хари хвана Лея за китката и я издърпа от мястото и, заключи колата и я задърпа към входа на мола.
- Не ме дърпай! Глезенът ме боли! - изписка Лея.
- Съжалявам. Аз..забравих. Добре ли си? - попита притеснено Хари.
- Да,да..добре съм. От къде тази загриженост изведнъж? - повдигна вежда Лея.
- Просто искам да си добре. - каза просто Хари и хвана ръката и, но вече нормално, съобразявайки се с нейното темпо на ходене.
След няколко мъчителни за Хари часа те вече бяха в последният магазин за дрехи в мола.
- Синята или черната? - попита Лея, размятайки роклите пред очите на Хари.
- Има ли значение?Просто взимай една от тъпите рокли! - отегчено и студено каза Хари, завъртайки очи.
- Можеше и без стил ''задник'' - нацупи се Лея и остави роклите, тръгвайки към изхода на магазина.
Хари взе черната рокля, плати я на касата и догони Лея.
-Лея! Чакай! - извика Хари и изтича до спрялото се момиче.
- Какво искаш?! - студено пророни Лея.
- Искаше мнението ми. Ето тази рокля е по-секси. - измърмори набързо Хари и бутна торбата в ръцете на Лея.
Тя просто взе торбата и продължи напред.
- Купил съм ти изненада. - отбеляза Стайлс.
- Кога успя? - очудено го погледна Лея.
- Ами ти два часа стоя в пробната в онзи магазин за дънки и аз се отбих до близкия.
- Но..чакай малко! - присви очи Лея. - В близост имаше само един магазин за пълнолетни и един за бельо! В кой си бил Стайлс? - погледна го въпросително тя.
- Амии..о я стига. Не ти дължа обяснения! Тръгвай..вкъщи ще видиш! - бутна я Хари напред и се усмихна на себе си.
След около половин час Лея и Хари още пътуваха.
- Къде живееш ?? В Ирландия?? - досадно каза Лея,нарушавайки тишината.
- Тихо..трай си! О, и още нещо. Ще те запозная с още четири момчета. Те са ми като братя така, че очаквам да не си такава лигла пред тях! - заяви Хари и погледна за секунда към Лея.
- Лигла? Ами ти пък спри да бъдеш такъв идиот! Дори не знам какво правя тук с теб! Не те познавам!! - възмути се момичето и се размърда на седалката си.
- О,скъпа.. - засмя се Хари и сложи ръката си на бедрото и.
Той плъзна ръката си нагоре и се спря на интимните и части. Започна да движи пръстите си, а Лея се размърда на седалката и го погледна с упрек. Хари просто се засмя и приложи лек натиск.Момичето усети възбудата си и при мисълта, че и Хари ще разбере цялата пламна.
Нека да направим малка ретроспекция. В момента някакъв почти непознат обарваше Лея и я караше да изглежда като глупачка само с докосване?! Това не беше нормално.
Лея се раздвижи и сложи ръката си върху тази на Хари, в опит да я отдръпне, но той я стегна.
- Престани! - изсъска през зъби брюнетката.
- Стига, скъпа. Знам, че ти харесва. Усещам как започваш да се подмокряш. - засмя се подло Стайлс.
- Казах ти да спреш и да разкараш ръката си от там!! - отново през зъби каза Лея.
Хари се усмихна, задълба пръстите си през дънковият плат на късите и панталонки и махна ръката си. Лея се намести на седалката и отклони погледа си. През останалият път никой не обели и думичка.
- Пристигнахме! - оповести Хари и побърза да слезе от колата, тръгвайки към входа на къщата.
След като той осъзна, че Лея отново не е след него, завъртя очи и се върна, отваряйки вратата и.
- Слизай! - каза отегчено Хари и изчака Лея да слезе, след което тръшна вратата след нея и заключи колата.
- Внимавай как се държиш ясно?! - троснато каза Стайлс.
- Ще правя каквото искам! Все пак не съм тук по собствено желание. Ще прекарам времето си с някакви непознати идиоти и задници. Като те гледам теб мога да си представя приятелите ти. - надменно процеди през зъби Лея.
- Подобни приказки не ми се нравят, така че внимавай да не сгафиш! Ще има наказание. - съвсем сериозно с лека нотка на гняв каза Хари.
Той избута момичето до входната врата, отключи и я бутна да влезе, но тя се спъна в прага и падна по лице.
Това предизвика смях у Хари. Той се смееше неконтролируемо, а Лея стана, цялата почервеняла от срам.
От коридора се появи едно русо момче, което бързо отиде и помогна на Лея да се изтупа.
- Добре ли си? - попита той с лека усмивка на лицето.
- Да..до колкото може да е добре едно отвлечено момиче, което не знае къде се намира и току-що се намираше с лице завряно в пода. - каза Лея гневно и погледна към все още смеещият се Хари.
- Значи избра тази а Хари? - попита русокоското, оглеждайки Лея.
- Да..тази беше най-добрата.. В леглото също се оказа доста добра. - намигна й Хари и се засмя.
- Найл..Найл Хоран. Приятно ми е. - подаде ръката си към Лея, момчето.
- Лея Минели. - пое ръката му момичето и се усмихна престорено.
- Ела да те запозная с другите. - хвана я за ръката Хари, водейки я към някое от помещенията, заедно с Найл по петите им.
- Момчета! - провикна се Хари, когато влязоха във всекидневната.
Всяко едно от момчетата се занимаваше с нещо. Едното пушеше и пиеше бира, другото си играеше с някакъв пистолет, а третото говореше по телефона.
- Това е Лея. Нея си избрах. - засмя се Хари, сочейки момичето до себе си.
- Аз съм Зейн. - каза момчето с цигарата и се усмихна дружелюбно, след което се обърна отново към телевизора.
- Аз съм Луи, приятно ми е. - засмя се момчето с пистолета.
Другото момче затвори телефона и си направи труда да стане от дивана и да отиде до Лея.
- Аз съм Лиам, красавице. Приятно ми е. - усмихна се по най-готиният начин Лиам и стисна ръката на Лея. - Добър избор Хари..доста е..секси - отбеляза Лиам и се засмя.
- Само да си я докоснал ще ти отрежа топките и ще ти ги напъхам в устата! - изсъска Хари - Това важи и за вас момчета! - довържи леко повишавайки тон за да го чуят другите.
- Хаха. Може да си пожертвам топките!!З аслужава си! - засмя се Найл и огледа Лея.
- Посмей идиот такъв! - удари го на шега Хари.
- Аз мисля да се качвам в стаята си. Ако имам такава, естествено. - промърмори Лея.
- Ще те заведа. До скоро момчета! - каза Хари и ме поведе нагоре по стълбите.
Качиха се и вървяха по един огромен коридор. Лея се страхуваше. Едвам се беше примирила с факта, че ще спи под един покрив с 5 напълно непознати момчета. Е, доста секси момчета, но въпреки това непознати. В момента Лея имаше най-голямо доверие на Хари, защото него го познаваше от снощи. Хари отвори една от вратите в коридора и влезе, цъкайки лампата. Стаята беше огромна. По средата имаше една голяма спалня, срещу нея шкафче с голям плазмен телевизор, а наоколо имаше мебели, покрити с различни дрехи. Лея веднага се досети, че това е стаята на Хари.
- Мисля, че объркахме стаите. Това е твоята стая, не моята. - отбеляза Лея.
- Много си забавна миличка. Нима мислиш, че ще спим в отделни стаи? Така няма да мога да осъществявам мокрите ти сънища, бейб. Тази вечер мисля да ти дам едно леко наказание за държанието ти днес. Какво мислиш? - усмихна се ехидно Хари и бутна Лея на леглото. -Не ме доближавай! - изсъска Лея.

-Какво има, миличка? Днес не се ли забавлявахме? Купих ти толкова много неща, висях в досадни магазини с часове, гледах как приятелите ми флиртуват с теб, не заслужавам ли малка награда? - усмихна се ехидно Хари.
-Не, не заслужаваш! Отвлече ме, изнасили ме, заради теб за малко не умрях, не смяташ ли, че заслужавам малка почивка?
-Хайде, скъпа, знам, че го искаш. - приближи се до нея той. - Ти, аз, потънали един в друг. Стенеш името ми, аз стена твоето. И накрая избухваме в опустошителни оргазми. Няма ли да е вълшебно?

-Това е секс, Хари, а ти не искаш секс. Ти искаш да ме чукаш. Да е силно, бързо и само за твоя изгода!
-Лея, ще го направя със или без съгласието ти, ясно?! - момчето вече започваше да се ядосва.
-Направи го тогава! Аз няма да ти съдействам!
Хари не очакваше това. Мислеше, че ще я възбуди и тя ще се предаде като миналия път, но тя не го направи. Сега се налагаше да я върже, за да не мърда. "Е, какво пък." помисли си той.

Хари събори Лея на леглото. Прикова ръцете й над тялото й и започна да я целува. Тя се дърпаше и от всичките му опити, той успя да я целуне само веднъж.
-Кучка! - изкрещя той.
Той я изправи и застана срещу нея.
-За каква се мислиш?! Мислиш си, че можеш да ме разиграваш ли? Е, скъпа, няма да стане!
-О, мисля, че засега се получава!
Хари прокара пръст по долната си устна, усмихна се и в следващия момент Лея лежеше на земята притиснала бузата си с ръка. Да, точно така. Той я бе ударил и то не леко.
-Сега ще слушкаш ли?
Лея кимна едва забележимо и се изправи, забила поглед в земята. Страх я беше да го погледне. Ами яко я удареше отново?
Той повдигна главата й и я зацелува страстно. Тя отвръщаше на всяка негова целувка. След няколко минути страстни целувки Хари се отдръпна. Свали набързо всичките си дрехи и седна на леглото.
-Сега, скъпа, моя Лея, ще ми направиш стриптийз. - ухили се той.
-Какво?!
-Това съпротива ли е?
-Не!
-Добре тогава. А сега нека видим как госпожица Минели ще се съблича само и единствено за мен.
"Гадно копеле!" помисли си Лея. Но имаше ли избор? Тя застана пред него и свали потника си.
-Оо, по-бавно, скъпа.
Лея завъртя очи и свали маратонките и чорапите си. Разкопча бавно дънките си и внимателно ги свали. Хари я изпиваше с поглед. Тя разкопча сутиена си и свали презрамките. Сложи ръце на гърдите си, за да задържи сутиена. Къдрокоското плъзна ръка по тялото си и започна да си играе с малкия си приятел, докато не откъсваше очи от Лея. Тя се обърна с гръб към него и пусна сутиена. Той падна на земята и Хари затай дъх. Все така с гръб към него, лея се зае с бикините си. Свали ги агонизиращо бавно и гледаше задника й да е на нивото на очите на Хари. След като вече беше съвсем гола се обърна към него. Той бе като обезумял. Очите му я изпиваха с поглед.
-Легни на леглото! - заповяда й Хари и тя веднага изпълни. - Добро момиче.
Той се намести между краката й, махна тампона й и влезе мощно и без предупреждение в нея. Да, всичко от предния път се повтаряше. Хари гледаше на него да му е добре и изобщо не се интересуваше, че Лея изпитва ужасяваща болка. Пенисът му не бе от малките и всеки път, когато се забиеше в нея я караше да крещи от болка.
-Млъкни или ще съжаляваш! - изсъска Хари.
С нечовешки усилия Лея успя да преглътне виковете си. Не след дълго Хари застина в нея и издаде дълъг, продължителен стон. Излезе от нея и легна по гръб.
-Свободна ли съм? - попита плахо Лея.
-Махай се.
Тя стана и отиде в банята. Взе си набързо душ, облече се и излезе на двора. Седна на верандата и започна да плаче. "Защо аз?" мислеше си тя.
-Хей.. - чу се мъжки глас. - Добре ли си?
-Да, нищо ми няма. - избърса сълзите си Лея и вдигна глава. - Няма за какво да се тревожиш, Найл.
-Какво ти е направил този задник? - седна до нея блондинът и я придърпа в прегръдката си.
-Нищо, наистина.
-Кажи ми, Лея. Може да е един от най-добрите ми приятели, но няма да му кажа какво сме си говорили. Обещавам!
-Той... удари ме и после ме изнасили. - заплака отново момичето.
-Оо, скъпа. - притисна я в обятията си Найл. - Вече всичко е наред. Няма да му позволя да го направи отново!
-Не искам да се карате заради мен...
-Значи се оплакваш на приятелите ми, а? - погледна я сурово Хари.
-Хари, махай се! - извика Найл.
-Това не те засяга, блонди!
-Засяга ме! Как си могъл да я удариш? Как?! Правил си какви ли не неща с всякакви курви, но никоя от тях не си удрял! Как можа, Хари?!
-Курвите не се съпротивляват, Найл. А тя..
-Тя не е курва! Тя е човек! Има чувства! Имаш ли представа колко я боли? Физически и психически. - Найл бе бесен.
-Аз...
-Остави я поне за секунда!
-Вижте, не се карайте. - изправи се Лея. - Аз.. може ли да се поразходя? - обърна се към Хари тя.
-Разбира се.
Хари бе шокиран от думите на Найл. Наистина, досега не бе удрял момиче. И погледът на Лея.. Изпълнен с толкова много мъка и болка.. "Глупак!" изсъска подсъзнанието му. "Трябва да й се реваншираш бе задник!"
-Найл.. извинявай..
-На друг трябва да се извиняваш, Хари.
-Знам.. Как да й се реванширам?
-Знаеш ли изобщо нещо за нея?
-Не..
-Опознай я и я зарадвай с нещо, което обича. - усмихна се Найл.
-Как да я опозная? Та тя дори не иска да ме погледне.. Как можах да я ударя? Правил съм какви ли не глупости, но това... Боже, аз съм идиот!
-Да, идиот си. А сега отиди при нея, дръж се мило, разбери какво харесва и ще ти помогна да я изненадаме.
-Благодаря, брато. - прегърна го Хари.
-Да, да. Отивай при Лея сега.
-Мислиш ли, че има чувства към нея? Никога не се е разкайвал. - попита Зейн, когато Хари се отдалечи.
-Не знам. Никога не е удрял момиче, може затова да се разкайва.
-Ударил я е?!
-Хайде, ела и ще ви разкажа.