Покажи му любов

Глава 5

След като Хари и Лея прекрачиха прага на всекидневната, се наложи да се разделят. Лея седна на един стол до останалите момичета и не откъсваше погледа си от Хари. Tq видя всички останали момичета. Видя и колко ядосан беше Хари, щом Картър я приближи. Лея бе заела последното място в редицата и вече беше неин ред. Картър се спря пред нея и я погледна. Усмихна се и погали лицето й с опакото на ръката си. Хари се ядоса и понечи да отиде, но Луи и Зейн го спряха.
- Не прави глупости! Ще навредиш и на Лея и на нас! - тихо каза Луи, в опит да усмири Стайлс.
Картър се обърна и се усмихна на Хари. Приближи се до него и сложи едната си длан на рамото му.
- Знаеш ли, Стайлс, не я исках, но като гледам как ти я искаш, размислих. Взимам я. Ще ви я върна утре..може би - каза Картър и се засмя по един отвратителен начин.
В този момент той скъса и последният останал нерв у Хари и момчето се откъсна от ръцете на приятелите си, хващайки Картър за яката.
- Слушай ако докоснеш Лея с пръст ще те унищожа!! - изсъска ядосано Хари и в следващият момент се намираше на метър от Картър, след силният му удар.
Стайлс ядосан, дори повече от преди се отправи към Картър, с мисълта да го удари, но след като видя жеста му, просто се отдръпна и запази самообладание. Мъжът беше опрял оръжието си в слепоочието на Луи и то само с едно бързо движение. Момичетата отсреща замръзнаха, уплашени от случващото се.
- Нали беше много смел Стайлс?! Хайде! Сега вземи смелото решение. Животът на скъпоценното ти приятелче или една нощ с хубавата ти уличница!! - изкрещя Картър и погледна въпросително към Хари.
Първото нещо, което направи Хари, беше да се обърне към Лея и да види нейната реакция. Тя кимна леко и прехапа долната си устна. Хари се обърна отново и погледна Картър с отвращение.
- Само ако посмееш да и сториш нещо.. - изсъска Хари, все още бесен от избора на копелето.
- Кротко Стайлс. Аз ще реша какво да правя с тази кучка! - хладнокръвно каза старият мъж и прибра пистолета си.
Картър се отправи към Лея и Хари се обърна, за да види случващото се. Възрастният мъж хвана Лея грубо за ръката и я дръпна от стола, за да стане. Хари отново побесня, но Луи го хвана. Лея се обърна и погледна към Хари. Очите й бяха навлажнени. Това нарани Хари и предизвика още повече гняв у него. Искаше му се да смаже физиономията на този изрод, който отвеждаше момичето му. Да го пречука до смърт. Да не го вижда никога повече! Но за сега беше с вързани ръце. Може би по-късно щеше да си отмъсти, но сега искаше повече от всичко да мине шибаната нощ и този кучи син да му върне Лея.Смарагдовите очи на Хари до последно следиха Картър и крехкото момиче в ръцете му, докато те не изчезнаха от стаята. Луи пусна приятелят си и той веднага изтича до прозореца, гледайки как Картър грубо бутна Лея в колата си и блъсна вратата след нея, след което се качи и подкара големият си роувър. Хари удари със всичка сила по стената до себе си и повтори това свое действие няколко пъти. Момчетата го спряха и до колкото можаха се постараха да го успокоят. В очите му се четеше тревога, а на лицето му се изобразяваше гняв. Заради неговите действия Картър избра Лея. Това го убиваше вътрешно.

***
Картър паркира роувъра си пред голямото си имение, което също беше някъде в покрайнините на Лондон. Лея беше уплашена до смърт. Не знаеше какво може да и стори този човек след като за такова дребно нещо заплаши Хари да отнеме живота на Луи. Мъжът слезе от колата си и затръшна вратата. Отвори тази на Лея и изчака тя също да слезе. След като това се случи, Картър блъсна и нейната врата, хвана я грубо за ръката и започна да я води към палата си. Очите на Лея оглеждаха всеки един сантиметър, всяко едно кътче от това място. Когато влязоха в къщата, Картър я заведе в покоите си.
- Така малката. Нека да се разберем. Ще бъдеш послушна или си пътник ясно?! - повдигна едната си вежда Картър.
Лея кимна вяло и го погледна с уплах. Картър се приближи до нея и и удари един звучен шамар. Главата на момичето се завъртя на 180 градуса. Тя покри с длан удареното място и погледна недоумяващо към възрастният мъж.
- Искам когато те попитам нещо да получа ясен отговор!! - строго повиши тон Картър.
- Добре. - тихо и уплашено промълви Лея.
Последва още един, но по-силен шамар.
- Пропускаш нещо кучко!! Към мен ще се обръщаш само с ''господарю''!! Разбра ли? - изкрещя срещу Лея старият мъж.
- Да,господарю! - с висок тон каза Лея и погали с длан, зачервената си буза.
- Сега да започваме. Дано поне си струваш! - изплю Картър и се захвана с катарамата на колана си.
Лея беше уплашена до смърт. Този мъж беше непредсказуем. Грубиян, задник, животно, утрепка!
- Нали няма да стоиш така през цялото време? - засмя се Картър и смъкна панталона си, като се зае да отстрани и сакото, а след него и кремавата си риза.
Лея се изправи и започна да разкопчава ризата си. Картър изпиваше оголената и кожа с поглед. Той прехапа устната си и се усмихна ехидно. Приближи се до момичето и отмести ръцете й и разкъса ризата й. Захвърли я в някаква посока и разби устните си в нежната и кожа. Картър я събори на леглото и започна да целува, смуче и хапе меката кожа на момичето. Тя бе прехапала устните си, предотвратявайки напиращите от болка стонове. Мъжът се изправи и удари Лея. ''Господи това пък защо беше?!'' помисли си тя и го погледна въпросително.
- Размърдай се кучко! Нищо не правиш!! - изкрещя ядосано Картър и я погледна гневно. - Искам поне да предизвикаш ерекцията ми!! - отново извика старият мъж и погледна Лея с очакване.
Лея преглътна буцата в гърлото си и бавно, с треперещи ръце събу памучните боксерки на Картър. Тя пое пенисът му в ръцете си и започна да ги движи. Стонове на възбуда се изплъзваха от устните на Картър. След като усети,че ерекцията му е достатъчна, той спря Лея, бутайки я назад и побърза да разкопчее дънките и. След като и те се озоваха на пода, Картър събу бикините на момичето и грубо, без предупреждение навлезе в нея. Лея не можа да спре стона си. Болеше я твърде много. Картър я удари, като продължи да засилва темпото. Той се тласкаше в нея и стенеше от удоволствие, а тя бе прехапала долната си устна, опитвайки всячески да спре стоновете си от породената болка. След като за последен път той се заби в Лея с всичка сила, един силен стон напусна устата му и той достигна кулминацията си. След това се хвърли уморен на спалнята до Лея и мигновено заспа, докато Лея тихо плачеше и се бе покрила с чаршафите. Искаше още сега да се върне при Хари. Или пък още по-добре щеше да е ако се върне към предишният си живот.
***
Картър блъсна Лея и тя падна в една кална локва.
- Ставай! - изръмжа той и я вдигна за косата, като я бутна към колата си.
Лея стоеше на седалката до него и се бе дистанцирала колкото бе възможно. След близо половин час път те бяха пред къщата на момчетата. Очите на Лея светнаха. Тя тръпнеше в очакване просто да слезе от тази скапана кола и никога повече да не се качи в нея. Картър паркира и заповяда на Лея да слезе. Тя действаше бавно заради болките си и той я избута грубо от колата. Лея не запази равновесие и падна. Когато видя в какво състояние е от очите и започнаха да се стичат сълзи. Дрехите и бяха накъсани и мръсни. Косата и бе рошава, а лицето и тялото и бяха покрити със синини и рани. Само при спомените от болката, която я беше сполетяла изминалата вечер я връхлитаха сълзи.
- Лея! - чу се дрезгавият глас на Хари и след миг той вече се намираше до нея, поел я в обятията си.
- Какво ти стори това животно мила? - тихо каза Хари, целувайки челото и.
След като не получи отговор, а поредният емоционален срив, Хари я взе на ръце и я отведе в стаята си.Остави я на леглото си и направи още един опит да разговаря с нея.
- Съжалявам скъпа! Не трябваше да става така! Моля те прости ми! Просто кажи нещо! Мълчанието ти ме убива! - каза почти проплаквайки Хари.
Лея го погледна със зачервените си от плач очи и го прегърна с всичка сила.
- Не ме оставяй повече Хари! Не ме оставяй!- проплака момичето.
- Няма мила. Обещавам! - тихо каза Хари и я притисна към себе си. - Нека си вземем душ. Какво ще кажеш?! - усмихна се мило Стайлс и се отдели от Лея само за да може да я погледне в очите.
Тя кимна и се усмихна едвам забележимо. След това двамата с Хари станаха от леглото и се отправиха към банята. -Как е тя? - попита Найл
-Легна си. - сведе глава Хари - Не мога да повярвам какво й е причинило онова копеле! Цялото й тяло е в синини и то по моя вина..
-Не се обвинявай, не си виновен. - опита се да го успокой Луи.

-Тя ще се оправи, ще видиш! - окуражи го Зейн.
-Започвам да съжалявам, че я въвлякох във всичко това...
-Да не си...влюбен?! - попита го Лиам.
-Не е любов, но определено е...нещо. Охх, момчета, какво да правя? - простена къдрокоското.

***
-Може ли да влезем? - попита момиче с къдрава коса, надниквайки в стаята на Лея и Хари.
-Да. - усмихна се Лея и седна на леглото.
-Аз съм Даниел. - представи се момичето. - Това са Пери - посочи тя момичето с русата коса - и Елинор - посочи тя другото момиче.
-Аз съм Лея. Приятно ми е да се запознаем.
-Е, как беше с Картър? - попита Пери.
-Пери! - скара й се Даниел.
-Предпочитам да не говоря за това.. - сведе глава Лея.
-Какво правите тук?! - подразни се Хари, когато видя, че момичетата разговарят с Лея.
-Ние.. излизаме. - сведе глава Елинор и с Пери излязоха от стаята.
-Би ли ни оставил насаме? - попита Даниел.
-Защо?
-Искам да поговоря с Лея.
-Няма за какво да говорите! - каза с леден тон Хари и посочи вратата.
-Хари, наистина няма проблем. - усмихна се Лея.
-5 минути!
-Е, за какво ще говорим? - полюбопитства Лея.
-Виж, от момичетата, аз съм най-дълго време тук. Виждам, че Хари явно има някакви чувства към теб, и не искам да го нараниш, защото ми е като брат, въпреки, че понякога се караме. Ако нямаш намерение да оставаш тук, не му давай напразни надежди. Спечели доверието му, нека ти повярва, че няма да кажеш за тях и той ще те пусне. Ще му е трудно, но ще те пусне. А ако и ти имаш чувства към него, ще трябва да станеш част от неговия живот и да останеш тук. Ти решаваш.

След тези думи Даниел си тръгна, оставяйки Лея напълно объркана. Вярно, тя копнееше да се върне у дома, но имаше нещо у Хари, което я омайваше. Дали бяха смарагдово-зелените му очи, дали бяха розовите му устни, дали бяха шоколадовите къдрици, дали уменията му в целуването и в леглото, а дали новият, загрижен за нея Хари, който тя бе открила наскоро?

-Лея! - повиши тон Хари. - Говоря ти от две минути, а не ми обръщаш никакво внимание.
-Съжалявам, бях се замислила за нещо.
-Уморена ли си?
-Зависи какво се крие зад въпроса ти. - засмя се тя.
-Не, забрави. След снощи едва ли ще искаш. Хайде да си лягаме.
Хари се съблече набързо и легна в леглото. Но на Лея явно не й се спеше. Тя копнееше за ласките на Хари, копнееше той да прогони кошмарните й спомени и да ги замени с такива, от който цялата се подмокряше.
Лея обърна Хари, така че той да легне по гръб. Целуна устните му, врата му, ключицата му. С всяка целувка ръката й се плъзгаше все по-надолу, докато не стигна целта си - пениса му. Тя го хвана в ръката си започна да я движи нагоре-надолу. Хари изпъшка силно и пулсът му се учести. Той затвори очите си и просто се наслаждаваше на умелите ръце на Лея.

След като усети потрепването на члена на Хари в ръката си, Лея се отдръпна от него. Хари я изгледа дяволито и легна върху нея. Свали тениската й, така де неговата тениска от нейното тяло и веднага атакува гърдите й. Смучеше, хапеше, ближеше. След като бе доволен от работата си, а именно от смучките, които бе оставил на Лея, той се премести по-надолу. Свали бикините й и вкара един пръст в нея.
-Боже, колко си мокра! - възкликна той и я целуна.
Извади пръста си и бръкна в чекмеджето до леглото. Извади един презерватив и бързо си го сложи. След това се опозиционира пред входа на Лея. Погледна я в очите и след като получи разрешение той влезе в нея. Вкара цялата си дължина и застина.
-Хари, движи се! - простена Лея.
Той се подсмихна и започна бавно да се движи. Вярно, темпото бе бавно, но с всеки изминал път го вкарваше по-навътре и по-навътре. Стоновете и на двамата отекваха в стаята.
-Т-толкова е х-хубвао. - простена Хари.
-Да.
Ръцете на Хари бяха от двете страни на главата на Лея, а нейните драскаха гърба му. С всеки тласък той намираше G-точката й и тя и тя забиваше ноктите си все по-силно в гърба му. Удоволствието бе прекалено много.
-Близо съм. - предупреди я Хари.
-И аз.
-Хайде скъпа, заедно.
След още два тласъка и двамата свършиха. Това определено бяха най-мощните им оргазми. Такова удоволствие не бяха изпитвали досега.
Хари излезе от Лея и махна презерватива. Легна до нея и я прегърна.
-Не знам дали е любов, но определено се привързвам доста към теб. Моля те, никога не ме оставяй. - прошепна й Хари и целуна врата й.
Лея не знаеше какво да каже. Обичаше ли го? Можеше ли да зареже предишния си живот и да остане в розовото си мехурче с Хари? Оправдан ли бе този риск?