Глава 6

48 1 0
                                    


Изминаха няколко дни,които с нищо не се отличаваха от другите.Лея и Хари се наслаждаваха един на друг,правеха секс всеки ден,дори по някога и по два пъти на ден.Това за тях сякаш беше някаква игра.Игра,примесена с чувства,които не можеха да определят.Игра,която не искаха да свършва.Размислите на Лея над думите на Даниел все още бяха толкова силни.Тя не обичаше Хари нали?Предпочиташе да се върне към предишния си живот и да намери истинската любов в нечие друго лице.А дали тя наистина не обичаше Хари?
Лея се събуди и се обърна на другата страна,протягайки ръка за да прегърне Хари,но тази страна на леглото беше празна.Тя отвори очите си и сбръчка нос,протягайки се.Изтъркаля се по гръб и прокара пръсти през косата си.Отдавна не се бе събуждала сама.Винаги Хари беше до нея.Дори и буден,той стоеше и я гледаше как спи.Никога не я беше оставял сама.Минели се изправи и отиде до гардероба.Разтвори големите врати и тромаво измъкна една тениска,принадлежаща на Хари.Облече я и отиде в банята.Изми лицето и зъбите си и се вгледа в отражението си в огледалото.Изглеждаше някак различно.Сякаш не беше предишната Лея.Сякаш беше някаква съвсем различна личност,но защо?!И тя не можеше да си обясни.Тя среса косата си и я пусна назад.Кестенявите и кичури се разпръснаха по гърба и,стигайки чак до кръста,където избледняваха,към русо.Момичето обви лицето си в ръце и ги спусна надолу.Тя тръгна надолу по стълбите,но когато стигна по средата видя,че Картър е долу и веднага отстъпи назад.Тя се сви и седна на стълбите,опитвайки да дочуе разговорът,който водеха.
- Утре момчета,утре заминавате. - чу се отвратителният глас на Картър.
- И защо ние?Прати братята Колинс. - изпротестира Хари.
- Млъквай Стайлс!Щом казвам значи ще сте вие! - изръмжа старият и напусна къщата.Хари тръгна нагоре по стълбите виждайки Лея.
- Скъпа какво правиш тук? - загрижено попита Хари,сядайки до нея.
- Какво правеше този тип тук? - попита с равен тон Лея.
- Дойде за да ни каже,че утре отиваме за най-голямата пратка за тази година.
- Защо вие?Защо не някой друг?Колко няма да ви има? - притеснено и леко раздразнено зададе всичките си въпроси Лея.
- Лея,знаеш,че Картър каже ли нещо измъкване няма.
- Не мога ли да дойда с вас?
- Мила..Дори нас ни е страх и ходим там въоръжени с хиляди оръжия,а да не става дума да вземем и теб.
- Значи оставам сама тук?
- Да..ако искаш по всяко време можеш да звъниш на Даниел,Пери и линор..те са насреща.
- Но аз искам теб. - тихо каза Лея и се сгуши в Хари.
- И аз искам теб мила,но получавам само онези четирима идиоти. Така,че.. - засмя се къдравелкото в опит да развесели Лея.
Настъпи тишина.Двамата стояха сгушени един в друг и всеки бе потънал в мисли.
- Обичам те.. - тези думи неволно напуснаха устните на Хари.
Лея се отдръпна от него и го погледна шокирано. Нима току-що от устата на един криминално проявен наемник излязоха тези толкова нежни и чувствени думи? Как това бе възможно?И то заради самата Минели..
- Аз..аз..Хари не съм сигурна дали изпитвам същото..не искам да те нараня..разбираш ли?Просто..нека оставим чувствата на страна,става ли? - несигорно измърмори Лея и се изправи,тичайки към стаята.
Тя затръшна вратата след себе си и влезе в банята.Затвори вратата и завъртя ключа.Спусна се по дървената врата с цвят на кестен и присви коленете си към гърдите.От очите и се спуснаха няколко невинни сълзи. Сигурно се питате защо?Ами защото тя нараняваше много ценен за нея човек.Определено изпитваше нещо към Хари,но не бе сигурна дали това е любов,защото любовта е много силно чувство.
- Лея,моля те отвори! Искам да те видя преди да отпътуваме за вилата на Картър.Моля те Лея! - отчаяно звучеше Хари.
Този негов глас,предизвика нов прилив на чувства и сълзи.Тя избърса част от сълзите си и опита да нормализира гласът си,за да не разбере Хари за риданията и.
- Върви Хари!Ще ти се обадя..може би. - с треперещ глас каза Лея и чу как Хари удари със юмрук по стената,след което напусна стаята,затръшвайки вратата.
Минели стоеше в банята повече от половин час.Още не бе успокоила бушуващите в нея емоции. Тя дочу тихи стъпки.На вратата на банята се почука.
- Лея,отвори ми..Аз съм - чу се мекият глас на Найл.
- Найл! - възкликна радостно Лея и се изправи.
Още щом отвори вратата се хвърли на врата на Найл.Стискаше го толкова силно,че отстрани изглеждаше сякаш Найл не може да диша.
- Какво си казала на Хари? - тихо попита Найл,водейкли Лея към леглото за да седнат.
- Аз..казах му да забравим за всякакви чувства.Найл не искам да го нараня,разбираш ли?Не искам да му давам напразни надежди.Той ми каза,че ме обича за Бога! - отново избухна в сълзи Лея,заравяйки лицето си в извивката между рамото и вратът на русокоското.
- Успокой се Лея.Не си убила човек.Просто бъди по-внимателна.Хари за първи път изрича нещо подобно пред момиче.И на него му е трудно колкото на теб.
- Но не искам да го нараня. А не съм сигурна!!
- Имаш време да размислиш..Ако искаш,преди да му се обадиш,звънни на мен.Един приятелски съвет никога не е излишен. - Прегърна я силно Найл.
- Кога тръгвате?
- След 15 минути.Трябва да събера нещата на Хари.
- Значи той те прати.Не иска да ме вижда.. - отчаяно изхлипа момичето.
- Нищо подобно Лея!Просто е по-добре да не се виждате,докато не се изясните със самите себе си.
- Добре..
Найл събра нещата на Хари и прегърна Лея,напомняйки и,че каквото и решение да вземе,то ще е правилно.И я предупреди,че няма да е много умно,докато ги няма да избяга,защото така още повече ще разстрои Хари.
Лея гледаше как едно,по едно момчетата влизаха в голямата кола.Тя бе положила дланите си на прозореца и отново сълзите напускаха очите и.Хари погледна нагоре,засичайки погледът си с нейния.Виждайки сълзите и той сведе очите си надолу и влезе в колата.Лея проследи черният роувър,до ъгълът,където той изчезна. След като го изгуби от поглед,момичето легна на голямото легло,което сега изглеждаше толкова празно.Тя придърпа възглавницата на Хари и се сгуши в нея.По нея бе останал ароматът на Хари.И от парфюмът му и неговият естествен аромат.Това още повече натъжи Лея.След часове плач,Лея най-после осъзна,че обича Хари.Не беше минал и половин ден,а тя проля тонове сълзи.Наистина обичаше това момче и то повече от колкото си представяше.. След като се успокои с тази своя мисъл,готова да му каже,когато събере сили да му се обади,тя малко,по малко се унесе в сън,като там отново се намисаше Хари..
Беше тъмно, много, много тъмно. Лея бе сама, нямаше никой.
-Лея! - чу се гласа на Хари.
Тя тръгна в посоката откъдето идваше гласът, но така и не го намираше.
-Хари? - провикна се тя.
-Тук съм!
Тя все още не го намираше.
-Хари, къде си?!
Най-накрая го видя. Стоеше срещу нея и я приканваше да го прегърне. Тя се затича към него, но в същия момент се чу изстрел. След секунда Хари вече лежеше на земята облян в кръв.
-Хари!!
Лея се изправи светкавично от леглото и се огледа. Беше в стаята на Хари, но него го нямаше. След няколко секунди се сети къде е и взе телефона си.
-Ало? - чу се съненият глас на Хари.
-Хей..
-Знаеш ли колко е часът? Какво има? - леко раздразнено каза Хари с дрезгавият си,сънен глас.
-Виж, забрави. Ще ти се обадя на сутринта.
Лея затвори и се отпусна на леглото. Знаеше, че лошото му настроение се дължи на късния час, но пак не й бе приятно да бъде груб с нея. Но на лицето й танцуваше усмивка. Искаше просто да се увери, че той е добре, че е било само кошмар.
Телефонът звънна.
-Да?
-Какво има? - попита Хари, вече с по-мек тон.
-Аз.. не, забрави, глупаво е.
-Кажи ми.
-Имах кошмар, ужасен, ужасен кошмар..
-Какво сънува?
-Теб..
-Аз ужасен ли съм? - засмя се къдравелкото.
-Беше мъртъв..
След като произнесе тези думи от очите на Лея започнаха да се стичат сълзи. Тази мисъл не й се нравеше.
-Хей, успокой се. Жив съм и след няколко дни отново ще бъдеш в прегръдките ми.
-Хари..
-Какво има, мила?
-Обичам те. - прошепна Лея.
Щом чу тези думи сърцето на Хари спря. Той пое дълбоко дъх и издиша тежко.
-И аз те обичам. А сега заспивай.
Лея затвори телефона и се отпусна на леглото. Отново прегърна възглавницата на Хари и се унесе,вече спокойна,че Хари знае за чувствата й.

Беше минала цяла седмица, но момчетата така и не се връщаха. Хари бе казал на Лея, че всичко е наред и ще се върнат скоро, но тя знаеше, че нещо не е наред. През цялото време беше на тръни и си мислеше за най-лошото.
-Те са тук! - разкрещя се Пери и излезе навън.
Лея погледна през прозореца и дъха й секна. Хари, той.. Лиам и Зейн му помагаха да върви, понеже целия бе в кръв. Дори не можеше да стъпи на краката си.
Момчетата го вкараха в къщата и го оставиха на дивана.
-Какво е станало с теб? - разтревожи се Даниел.
-Момчета, бихте ли го качили горе? - попита Лея с равен тон.
-Но.. - опита се да възрази Найл.
-Просто го качете горе!
Лиам и Зейн вдигнаха Хари и го оставиха на леглото в стаята му, така де, стаята им с Лея. След няма и минута тя също влезе с аптечка в ръка. Момчетата излязоха и ги оставиха сами.
-Нищо ли няма да кажеш? - попита Хари.
-Свали си тениската.
Той изпълни и Лея се зае да почисти раните на гърба му. Изглежда някой го бе налагал с камшик или нещо подобно.
-Няма ли да питаш защо съм в това състояние?
-Защо не ми каза? Каза, че всичко е наред, че няма защо да се тревожа... - въздъхна тя.
-Наистина няма за какво да се тревожиш! - Хари се обърна и сложи Лея в скута си. - Добре съм.
-Не, не си. Целия си в рани...
-Ти си тук, а щом си в ръцете ми, значи имам всичко. Ти си ми всичко Лея, всичко.. Обичам те.
Той впи устните си в тези на Лея. Такава целувка не бяха имали. Толкова чиста, нежна, сладка.. Целувката на истинската любов!
-И аз те обичам. - прошепна Лея след като се отделиха един от друг. - А сега ме остави да ти промия раните. - засмя се тя.
След около час Лея вече бе промила и превързала всяка една рана на Хари. Изобщо не я интересуваше кой го бе пребил, интересуваше я само, че той е тук с нея. Обичаше го, наистина го обичаше. Никога не бе обичала така, никога. Но дали бе готова да зареже целия си живот заради него? Дали можеше да забрави за семейството, приятелите, за всичко просто ей така? А ако не можеше? Щеше ли да я пусне да си отиде Хари?Лея се пробуди и отвори очите си.Светлината я заслепи и за да се адаптира,тя премигна няколко пъти.Обърна се на другата страна и видя прекрасното лице на Хари.Когато спеше той приличаше на ангелче.Устните му бяха подпухнали,миглите му потрепваха от време на време,а когато сънуваше нещо нослето му се сбръчкваше.Как можеш да кажеш,че това невероятно същество е престъпник?Лея целуна леко устните му и се усмихна на собствената си мисъл,че Хари е само неин. Тя реши да му направи малка изненада,както той я бе събудил един път. Момичето се промуши под завивките и целуна на места голото тяло на Хари.Той все спеше толкова непробудно.Това подпомагаше осъществяването на изненадата,която му бе подготвила Лея.Минели плъзна езика си по тялото на Стайлс,оставяйки мокри следи.Достигайки ластиката на боксерките му,където беше избродирано ''calvin klein'' тя я захапа и се усмихна.Бавно смъкна боксерките му със зъби.Понеже Хари спеше и бее трудно да ги отстрани без да го събуди,Лея беше много внимателна.Когато тя видя голямата дължина на пениса му се усмихна и облиза устните си.Минели обхвана членът на Хари в ръцете си и направи няколко движения.Лея побърза да пъхне колкото се може повече от дължината на Хари в устата си. При това усещане Хари нямаше как да не се пробуди.Той отвори очи и примигна няколко пъти,уверявайки се,че това не е сън.Когато Лея облиза главичката на члена му той изстена и сложи ръцете си на главата и,заплитайки пръстите си в косата и.
- Добър начин на събуждане скъпа. - простена Хари.
- Заслужаваш..и..повече..скъпи.. - след всяка своя дума тя облизваше на места пенисът на Хари.
Минели продължи работата си по свирката,докато не усети как членът на Хари потрепва.След един неконтролируем стон от негова страна,течностите му се разляха в гърлото на Лея.Тя легна до Хари и започна да си възвръща загубеното количество въздух.
- Добра си мила..даже повече от добра..заслужаваш награда.- усмихна се Хари все още дишайки тежко.
- Така ли..и каква?Кола? - засмя се Лея.
- Не..нещо по-добро бейб. - усмихна се Хари и се надвеси над Лея,сливайки устните си с нейните.
Целувката беше страстна и опияняваща,изпълнена с желание.Езиците им водеха ожесточена битка за надмощие,а ръцете им обикаляха по тялото на другия.Хари премести устните си на шията на Лея,като опитваше да си поеме достатъчно въздух след дългата целувка.Следващото място на което се озоваха устните на Хари бе ключицата на Лея.Той засмука мястото,оставяйки голяма смучка.
- Белязана си. - усмихна се Хари срещу кожата на Лея.
Лея просто изстена и направи знак на Хари да продължи.Стайлс не изчака втора покана.Той спусна езикът си надолу по тялото на Лея и когато достигна бикините и започна да разтрива клитора и през дантеленият плат.
- Колко си мокра скъпа..заради кой е така? - попита с ехидна усмивка Хари,като задълба с пръстите си,карайки Лея да извие гърбът си от удоволствие.
- З-заради теб Хари! - простена силно Лея.
Хари се усмихна и повдигна единият крак на Лея.Целуна глезенът и,след това сгъвката при коляното и накрая целуна вътрешната част на бедрото и,карайки я да се гърчи.Къдравият остави кракът на Минели и свали бикините и. Ръцете му се спуснаха нагоре по тялото на Лея.Той обхвана гърдите и в големите си длани и започна да ги масажира.После ръцете му се провряха отзад,по гърба на момичето,разкопчавайки сутиенът и.Миг по-късно и той вече се намираше някъде на земята. Лея нетърпеливо раздвижи бедрата си,притискайки се в ерекцията на Хари.
- О,скъпа..нима си нетърпелива?! - отново една мазна усмивка се лепна на лицето на Стайлс.
- Хари,просто го направи! - изръмжа Лея и отново се притисна в Хари.
Той се позиционира пред входа и,но вкара съвсем малка част от члена си.
- Кажи,че ме искаш. - заповяда Хари.
- По дяволите искам те Хари! - изписка Лея.
- По-силно!Изкрещи,че искаш да те чукам! - изръмжа през зъби Хари.
- Искам да ме чукаш Хари!И то сега! - извика със всичкият си глас Лея.
Хари не изчака нито миг повече и се заби в ЛЕя,карайки тялото и отново да се превие от удоволствие.
- По-бързо! - изскимтя Лея и задвижи бедрата си в ритъм с тласъците на Хари.
Стайлс забърза темпото и при всеки тласък достигаше G точката на Лея.
- Близо съм. - изстена той и забърза още повече темпото.
- Нека го направим скъпи! - каза задъхано Лея из между стоновете.
Скоро и двамата достигнаха кулминационните си точки.Хари застина в тялото на Лея,докато течностите му се разляха във вагината и,а нейният оргазъм се сля с този на Хари.След като вече получиха желаното и преминаха през своят екстаз двамата легнаха и се сгушиха един в друг.
- Това беше просто невероятно. - каза Лея,едвам дишайки.
- Обещах ти най-доброто бейб.Не очаквай да те разочаровам някога. - усмихна се Хари и целуна челото на Лея.
- Обичам те. - промърмори момичето,рисувайки с пръст кръгчета по гърдите на Хари.
- Обичам те повече. - отвърна и Хари и сля устните им в нежна и чувствена прегръдка.
След около час Лея и Хари слязоха в кухнята,за да хапнат нещо.
- И какво ще ядем? - полюбопитства Лея,дърпайки Хари за ръката.
- Палачинки.Майстор съм в тази област. - усмихна се чаровно Стайлс и целуна нежно момичето срещу себе си.
- Както кажете господин Стайлс. - пошегува се Лея и двамата с Хари започнаха да ровят из шкафовете вадейки нужните продукти.
Лея се бе навдигнала на пръсти,когато Хари обви ръцете си около талията и и я повдигна,завъртайки я във въздуха. Момичето изпищя и след като Хари я пусна тя се метна върху него и обви краката си около кръста му. Последва нежна целувка,а след това и чувствена прегръдка.
- Ние палачинки ли ще правим или ще снимаме романтична комедия? - засмя се Хари.
- Ти ме сграбчи! - изпротестира Лея и удари Хари шеговито.
- Хайде захващай се,че съм гладен! - усмихна се сладко Хари и двамата с Леея започнаха да приготвят закуската.
След около час вече имаше закуска за всички..Лея и Хари я сервираха и когато всички се събраха,закуската започна.
- Хора имам идея. - обади се Даниел,дъвчейки парче палачинка.
- Слушаме те. - Отбеляза Луи.
- Хайде да отидем на къмпинг! - оживено предложи Дани и си отряза още палачинка,пъхайки я в устата си.
- Супер идея.Какво мислите? - обади се Лея и погледна как един по един всички започнаха да кимат.
- Хайде..След закуската ще стягаме багажите и заминаваме още днес. - радостно каза Найл с пълна уста.
- Супер. - съгласи се Зейн и всички продължиха с храненето.
След закуската всички бяха по стаите си,приготвяйки нужните багажи.
- Хари всичко ли си взе? - провикна се Лея,прибирайки козметиките си в някаква чантичка в банята.
- Да..мисля. - засмя се Хари.
- Ами ако не си..твой проблем. - подразни се Лея и се засмя.
На вратата се почука и се подаде русата глава на Пери.
- Хайде.Всички са готови.Ако ще идвате тръгвайте. - Усмихна се Пери и подкани с мимики Хари и Лея да побързат.
- Ами госпожицата още се тутка в банята. - високо каза Хари за да може Лея да го чуе.
- Идвам! - извика Лея и след секунда се появи с чанта,която натъпка в раницата си.
- Готови? - попита Пери.
- Готови. - отвърна Лея и даде раницата си на Хари за да я носи.
Всички бяха с две коли. В едната кола бяха Пери,Ел,Дани и Лея,като Хари шофираше,а в другата бяха Найл,Лиам,Зейн и Луи,заедно с повечето багаж. След стотина километра те намериха перфектната гора за къмпинг,която се издигаше сред някаква планина. Колите спряха и всички слязоха.Момчетата се заеха с багажа,а момичетата оглеждаха предпазливо наоколо,страхувайки се от хвърчащите твари,наричащи се буболечки.
- Тук е страховито. - отбеляза Ел.
- Да..направо филм на ужасите. - съркастично каза Луи и целуна Ел по бузката.
- Хайде да опъваме палатките преди да се е стъмнило. - подкани ги Лиам и всеки започна да върши нещо.

Покажи му любовDonde viven las historias. Descúbrelo ahora