Покажи му любов

Глава 7

Беше тиха и спокойна вечер. Всички си бяха легнали. Всички освен Хари и Лея, които бяха седнали на една скала и гледаха необятния небосклон. Момчето беше я прегърнало и двамата бяха завити с одеало. Не си говореха, просто се наслаждаваха на прекрасната гледка и на ласките на другия. Но мислите им бяха другаде.
Лея не спираше да се измъчва. Наистина ли обичаше Хари? Беше ли готова да зарежевсичко само заради него? Да, имаше някакви чувства и те бяха силни, но любов ли беше? Любов ли е, когато в очите му се губиш? Любов ли е, когато щом целунеш го и светът изчезва, оставате само вие. Любов ли е, когато прегърнеш го и сякаш света е в ръцете ти? А Хари.. Той наистина ли я обичаше? Мафиот, лишен от всякакви чувства казва на момиче, което познава от няколко месеца, че я обича и тя е целият му живот.
-Хари? - обърна се към него Лея.
-Да? - усмихна й се той.
-Като казваш, че ме обичаш, какво имаш предвид?
Хари се замисли за момент. Наистина, какво имаше в предвид? Дали наистина я обичаше? Тя ли бе момичето, което бе чакал толкова дълго? Тя ли бе единствената? Той си спомни всичките им моменти досега. Как когато я видя за пръв път сърцето му ускори ритъм. Как щом тя го зашлеви той не се ядоса, а сякаш бе съгласен с нея. Не трябваше да се държи така. Как щом видя голото й тяло за пръв път, членът му просто щеше да експлодира от възбуда. Колко виновен се чувстваше, когато я накара да плаче. Колко се уплаши, когато тя влезе в болница. Как ходиха на пазар и тя се разсърди за най-малкото. Как той я заведе в къщата и колко грубо се бе държал. Как я бе ударил.. При този спомен Хари свъси вежди. Вината още го измъчваше. После се сети как й бе приготвил вечеря и колко красива бе тя в онази рокля. Как я бе събудил с оргазъм. Как копелето Картър я бе подредило.. Къдрокоското и за това се измъчваше. Толкова много бе преживяла откакто е с него, а твърдеше, че го обича. На Хари му се стори невъзможно. После се сети за молбата си "Моля те, никога не ме оставяй" бе й казал той. След това краткото време, през което бяха разделени, как се бяха скарали, но после тя му бе казала, че го обича. Как тя бе промила раните му. После се сети за сутринта и страхотната свирка, която му бе направила и за палачинките след това. Да, той наистина я обичаше! Тя бе неговото момиче!
-Хари? - размаха ръка пред лицето му Лея.
-Обичам те! Наистина те обичам! Като се сетя какво сме преживели досега.. Лея, обичам те, мамка му! - той повдигна брадичката й и сля устните им. - И искам да знам, когато ти казваш, че ме обичаш какво имаш предвид.
Хари си пое дълбоко дъх в очакване на отговора.
-Аз.. Наистина имам много силни чувства към теб, но не съм сигурна, че мога да живея този живот, Хари. Всичко стана така изведнъж.. Близките ми сигурно мислят, че съм мъртва или нещо подобно... Аз..
-Не е нужно да продължаваш, разбрах те. - усмихна й се криво Хари.
-Аз.. съжалявам.
-Защо? Защото не ме обичаш? Не можем да кажем на сърцето какво да изпитва, скъпа.
Той целуна челото й и стана от скалата. Тръгна в посока към гората и скоро Лея вече не виждаше силуета му.
***-Хей, хей, хей! - поздрави Найл, след като видя Лея да излиза от палатката.
-Хей, някой виждал ли е Хари? - попита ги леко притеснена тя.
-Не, защо? Какво е станало? - попита Луи.
-Снощи.. не ми се говори.. - сведе глава тя.
-Сигурен съм, че ще се оправите. - усмихна се Лиам.
-Да, а сега ела да закусим. - подкани я Даниел.
Цяла сутрин Хари така и не се появи. Всички вече започнаха да се притесняват. Отново попитаха Лея какво е станало предната вечер, но тя отказваше да говори. Как да каже на най-добрите му приятели, че бе разбила сърцето му? Тя самата още не можеше да повярва.. Ами ако беше направил нещо, което да застраши живота му? "Стегни се Лея, Хари не е такъв!" изкрещя подсъзнанието и.
-Знаете ли, ще се разходя. - усмихна им се криво тя.
-Внимавай, да не те нападне някоя хлебарка. Опасни са! - пошегува се Зейн.
Лея също се засмя и се насочи в посоката, в която предната вечер бе тръгнал Хари. Вървеше без посока и се надяваше, че по някаква случайност той щеше да изскочи пред нея и щеше да я целуне. Да е забравил снощния им разговор и всичко да е по старому. Е, не стана така. Лея така й не зърна Хари, но стигна до някакво малко поточе. Гледката бе невероятна и тя реши да поседне. Загледана в течащата вода, тя не забеляза, че има някой на сантиметри от нея.
-Красиво е, нали? - прошепна с дрезгавия си глас той.
-Хари!
Лея се хвърли на врата му и го прегърна. Той обви ръце около кръста й и я намести в скута си.
-Красиво е, точно като теб. - усмихна й се криво той.
-Къде беше?
-Тук. Не мисля, че искам момчетата да ме виждат в такова състояние..
-Че какво ти е на състоянието? - направи отпит да се пошегува Лея.
Хари пренебрегна въпроса й.
-Хайде, да се върнем при останалите. Имам да казвам нещо важно.
След по-малко от десет минути Хари и Лея вече бяха при палатките.
-Имам да казвам нещо важно! - повиши тон Хари, за да привлече вниманието на всички.
-Слушаме! - засмя се Луи и всички насядаха около жарта от огъня предната вечер.
-Много мислих и реших да освободя Лея. Сигурен съм, че няма да каже на никой за нас. И не питайте защо, просто го реших. Още днес ще я закарам до къщата, за да си събере нещата и ще я откарам в Лондон. Ще измислим някаква тъпа история за отсъствието й и готово. - Гласът на Хари бе тих, дрезгав, измъчен.
-Но Хари.. Сигурен ли си, че тя няма да каже нищо? - попита го Зейн. - Ако ни издаде, Картър ще ни убие, буквално!
-Лея не би казала! - защити я Найл.
-Да, Зейн, сигурен съм, че няма да каже. Нали? - погледна я къдрокоското.
-Не бих ви издала! Отвлекли са ме, била съм вързана и нищо не съм виждала, държали са ме в някаква стая със странна миризма, но съм успяла да избягам. Не знам кой ме е отвлякал нито помня обратния път.
-Хубаво, стига да си убедителна. - Хари пусна досега преплетените им ръце и се прибра в палатката. Дръпна ципа така, че да не може да се отвори отвън и даде воля на чувствата си. Легна и остави сдържаните досега сълзи да се стекат по лицето му. Загуби я.. Загуби своята Лея, светлината в мрачния си живот, неговата любима..Час по-късно Лея и Хари пътуваха към къщата на момчетата, за да съберат багажът на Лея.В колата цареше пълна тишина.Нито един от двамата не обелваше и думичка.Всеки бе потънал дълбоко в мисли.Хари не показваше емоциите си външно, но от вътре просто се разкъсваше.Сърцето му се бе пропукало и всеки миг щеше да се пръсне на милиони парченца.Той осъзнаваше,че губи най-ценното нещо в живота си.Губи Лея...Лея, която откри и добрата негова страна.Която му показа, какво значи любов,какво значи да обичаш.Която откри пътят към сърцето му и го изкара от черното му ежедневие.Лея,която понесе толкова много болка заради него..Сега той я губеше.Но щом тя го иска и ще бъде щастлива,значи и той трябваше да е щастлив нали?Да,но не беше.Чувствата му го изгаряха.Искаше да я спре и да и каже,че не иска да си тръгва.Да я прегърне и да се разплаче в обятията и,казвайки и колко много я обича.Но той не бе способен на това.Обичаше я,но знаеше,че като я пусне тя ще е по-щастлива.Най му тежеше факта,че с времето тя ще го забрави и ще си намери по-добър от него,а той ще я чака до последният си дъх и няма да потърси друга.Защо съдбата беше толкова жестока? А Лея мислеше,че може би не постъпва правилно.Ами ако и е писано да бъде с Хари?Ако той е мъжът на животът и?Тогава какво?Лея мислеше,че с тази своя постъпка може да загуби най-важният човек в живота си.Тя го осъзнаваше.В момента губеше Хари малко по малко.От една страна наистина искаше да се върне при приятелите си и семейството си,но от друга искаше да продължи животът си с Хари.Защо имаше кръстопът в този скапан живот?Винаги този кръстопът те кара да се замисляш дълбоко в решенията си.Лея може би трябваше да каже на Хари,че не иска да си тръгне.Да..тя щеше да му.. -
- Пристигнахме. - тихо оповести Хари,като прекъсна мислите на момичето.
Тя се усмихна неловко и слезе от колата.Двамата с Хари влязоха в къщата и се качиха в стаята си.Така де..това вече не беше стаята на Лея,а само на Хари. Къдрокоското седна на леглото и присви устните си в тънка линия,опитвайки да спре притока на сълзите си,докато Лея събираше вещите си.Тя видя една тениска на Хари и я пъхна между другите си дрехи,за да намали липсата на любимия си.Сълзите на Хари натежаваха все повече,а той от време на време ги избърсваше с един пръст,преди да са се стекли.
- Готова съм. - каза сухо Лея и изчака Хари да тръгне,следвайки го.
Преди Лея и Хари да напуснат къщата,Минели се огледа,спомняйки си всички преживяни неща тук.От шамара до натискането в кухнята.Хари отново присви устните си,но този път Лея забеляза сълзите в очите му.Момичето пусна сака си и прегърна силно Хари.Тя вдиша от аромата му,а той обви ръцете си около кръста и,притискайки я към себе си,наслаждавайки се на последният им момент заедно.
- Не искам да те оставя Хари! - изхлипа тихо Лея,вкопчвайки пръстите си в Хари,така че сякаш никога нямаше да го пусне.
Настана мълчание.Хари си пое дълбоко дъх и издиша накъсано.
- Ти го искаш Лея.Не те заслужавам.Не трябва да си тук сега.Трябва си вървиш. - съвсем безизразно каза Хари,но можеше да се усети болката в гласа му.
Момчето вдиша за последно от аромата на Лея и я пусна.Двамата се качиха в колата и потеглиха към Лондон.В колата отново цареше гробна и неловка тишина.Лея плачеше тихо,знаейки колко много наранява Хари,а той сдържаше сълзите си,като очите му ставаха все по-червени,а топката в гърлото му се изкачваше все по-нагоре.След половин час път вече бяха стигнали в Лондон.Хари отби близо до лондонското око и слезе от колата.Лея последва примера му.Стайлс свали багажа на Лея от багажника и и го подаде.Тя пусна саковете и прегърна Хари.Този път той не отвърна на прегръдката.Това нарани Лея.Тя знаеше какво му причинява в този момент.Минели пусна Хари и нежно долепи устните си до неговите.След целувката без никой нищо да каже,Лея спря едно минаващо такси и се качи в него,докато Хари все още стоеше неподвижно.Момичето гледаше назад,докато силуетът на Хари не изчезна.След като го изгуби от периферията си,сълзите и започнаха да се стичат неконтролируемо.Може би точно сега тя направи най-голямата си грешка.Нарани любовта на живота си и избяга от него..Горещите сълзи капеха от очите и и се стичаха по лицето и,а малкото спирала,която си бе сложила е разтече по бледото и лице.В този момент тя мразеше себе си и глупавото си решение.Защо по дяволите не отказа?
- На къде да карам госпожице? - прекъсна мислите и шофьорът,а тя избърса част от сълзите си и преметна косата си назад.
- Към общежитията на лондонският колеж. - тихо изхлипа момичето и продължи да плаче.
Таксито спря и Лея зарови из чантата си,търсейки портфейла си.
- Няма нужда да ми плащате. - усмихна се мило шофьорът.
Супер.Човекът я съжали.Явно наистина изглеждаше зле.Шофьорът на таксито слезе от колата и разтовари багажът на момичето,след което се качи в колата и отпътува,за да вземе следващата си поръчка. Лея си отключи и влезе в сградата.Качи стълбите на партера и се качи в асансьора.След като отключи вратата на общежитието си тя тръшна саковете и затвори вратата,свличайки се на пода.
- Лея? - чу се очуденият глас на съквартирантката и,която същевременно и бе най-добра приятелка. - Добре ли си?Къде беше за Бога?Нямаше те месеци!!Пуснаха те за издирване! - притеснено започна с разпитите си Вайълет и седна до приятелката си,взимайки я в обятията си.
Явно Лея я очакваше дълга нощ.Как щеше да протече животът и от тук на татък?

-Вал, не ми се говори. - изхлипа Лея. - М-може ли просто да си взема душ и да си легна?
-Разбира се, скъпа. Хайде, отивай в банята, а аз ще ти направя чай.
Лея се усмихна леко. Вайълет винаги я разбираше. Момичето съблече дрехите си и влезе в банята. Пусна водата и се отпусна. За миг забрави за всичко. За Хари, за момчетата, за всичко. Сякаш топлата вода отми болката й. Но това не бе за дълго. След краткия душ Лея се уви в една кърпа, подсуши косата си и излезе от банята. Щом видя притесненото лице на най-добрата й приятелка, Лея се върна към реалността. Седна на леглото и взе чая от раклата. Отпи бавно и се обърна към Вайълет.
-Отвлякоха ме. Не знам кой и не помня къде бях. Държаха ме с вързани очи. Успях да се развържа, преоблякох се и избягах. Не помня много..
-А какъв е този сак пълен с дрехи?
-Аз.. преди да ме отвлекат бях при един приятел и той ми ги даде. Били на сестра му, но й отеснели. - бързо излъга Лея.
-Приятел? Кой е той, познавам ли го? - полюбопитства Вал.
-Не го познаваш.. Казва се.. Хари. - В края на изречението гласът на Лея бе се превърнал в шепот.
-Добре, миличка, трябва да си починеш. - усмихна се Вайълет. - Хайде облечи се и си лягай.
Лея последва съвета на най-добрата си приятелка. Отиде до сака, който бе оставен на пода до входната врата и извади от там една тениска. Точно така, тениската принадлежеше на Хари. Тя я доближи до лицето си и вдиша аромата. Ухаеше на.. на него. Лея я облече и бързо се шмугна в леглото. Мислеше, че няма да заспи цяла нощ, но веднага щом затвори очи се пренесе в страната на сънищата. Сънища, изпълнени с Хари, нейния любим.

Далеч, в покрайнините на Лондон, някой не можеше да заспи. Хари не спираше да плаче. Да, точно така, мафиотът, момчето без чувства плачеше. Плачеше за своята любима..
От както се бе прибрал Хари се бе заключил в стаята си и не спираше да ридае. Беше легнал от страната на леглото, където до преди ден там спеше Лея и гушкаше възглавницата й. Още миришеше на нея. Къдрокоското знаеше, че не трябваше да го прави. Не трябваше да позволява да се влюби в Лея. Ако не й бе признал, че я обича, сега щеше да прегръща нея. Щеше да гали косите й, да целува страните й, да усеща тялото й. Но, не, той беше изплюл камъчето. Не знаеше от кое го боли повече - от това, че беше я загубил или от това, че тя не го обичаше.
-Хари! - чу се гласа на Найл откъм вратата. - Хайде, Хари, отвори!
-Махай се! - изкрещя момчето.
-Но Хари..
-Казах да се махаш, Найл!
Блондинът въздъхна и опря главата си във вратата.
-Оставям ти нещо за хапване пред вратата.
-Не съм гладен.
-Хари, защо я пусна да си отиде? Тя щеше да те обикне рано или късно.
Хари стана от леглото и отвори вратата.
-Защо? Защо? - повиши тон къдрокоското. - Защото я обичам, мамка му! Обичам я и искам да е щастлива!
Найл пое приятеля си в прегръдките си и се опита да го успокой. Хари заплака по-силно.
-Хей, успокой се. Хайде, вземи си душ и да те сложим в леглото.
Хари подсмръкна и се върна в стаята си. Найл го последва. Къдрокоското влезе в банята и си взе набързо душ, но не подейства както при Лея и той все още бе много разстроен. Когато излезе от банята видя, че всички момчета са там. Той си облече едни боксерки и се шмугна под завивките. Отново гушна възглавницата на Лея и затвори очите си.
-Момчета, вие как лекувате разбитото сърце? - прошепна Хари все още със затворени очи.
-Всички казват, че времето лекува, Хаз. - погали косата му Луи.
-Ами ако времето не ме излекува?
-Ще се оправиш, ще видиш. - усмихна се Зейн.
-Ние винаги ще сме до теб. - заяви Лиам.
-Помните ли когато влязохме в този бизнес какво си обещахме. - попита ги Найл.
Хари се изправи и момчетата се прегърнаха.
-Винаги заедно без значение какво става! - прошепна Хари и прегърна приятелите си по-силно.