Покажи му любов

Глава 8

Минаха няколко месеца.Болката в сърцата на Лея и Хари още не беше утихнала.Чувствата още ги изгаряха от вътре,но и двамата се заблуждаваха,че вече всичко е минало и трябва да продължат живота си.Те започнаха да вършат ежедневните си задължения.Лея ходеше на лекции,Хари извършваше престъпления,но щом настанеше вечер и двамата ли легнеха мислите им се въртяха само и единствено около другият и сълзите обливаха лицата им.След още месец болката наистина бе поутихнала,но все още мислеха един за друг.Вече нещата бяха отминали и не им беше толкова трудно.Единственият проблем беше,че едва ли в близките няколко години те ще изпитат подобно на това чувство.Толкова силно и истинско.
***
Лея вървеше по улиците,пъхнала ръцете си в джобовете на мекото си яке,опитвайки да ги предпази от смразяващият студ.Снегът под краката и на Лея бе дълбок.Дългите и ботуши я спасяваха от него.Нослето и бе почервеняло от студеният въздух,макар и тя да се сгушваше в шала.Раницата,която момичето бе преметнало на едното си рамо се изплъзна и падна на земята,заривайки се със сняг.
- Мамка му!. - тихо изруга момичето и се наведе да я вземе.
Когато тя понечи да се изправи видя черна кола да спира в ъгълът на една от мрачните улички в които преди се бяха крили с приятелки,за да вършат тийнейджърските си глупости.Тази кола накара сърцето на Лея да спре за няколко секунди,след което да ускори ритъмът си до пределът на възможностите си.Това беше...това беше..колата на Хари.Какво правеше той тук?Каква работа имаше точно сега,точно по това време,точно когато Лея минаваше от там?Любопитството на Лея,надделя над разума и и тя с тихи стъпки отиде за да разбере какво прави Хари.Момичето намести раницата си и надникна зад ъгъла,стараейки се да не се вижда много.Когато погледът и засече високата фигура на Хари,сърцето и отново забърза ритъма си,прескачайки от вълнение. Хари извади някакъв пакет от раницата си и го подаде на мъжът срещу себе си.По-възрастният човек бодна пакета с джобното си ножче и опита стоката.Говореха нещо след което мъжът прибра пакета в куфарчето си и даде на Хари дебела пачка с пари.Стайлс се увери,че парите са истински и ги взе.започвайки да брои.Чуха се сирени.Полицейски сирени.Всички,включително и Лея извърнаха уплашените си погледи към идващият звук.
- По дяволите ти ли извика полицията?! - изруга силно Хари в посока на мъжа.
- Да не съм луд! - притеснено започна да се оглежда мъжа и побягна в някаква посока,а Хари стоеше неподвижно,изпаднал в шок,мислейки за последствията.Лея не можеше да го гледа повече така.Полицейската кола наближаваше,а Хари стоеше безпомощен като изгубило се дете,незнаещо какво да прави.Минели пусна чантата си на земята и побягна към Хари.Сграбчи ръката му и се обърна,за да види,че полицията вече е тук.
- Лея?! - чу се обърканият глас на момчето.
- Тръгвай Хари!Бягай! - извика момичето и повлече момчето след себе си,чувайки стъпките на полицаите.
Двамата бягаха и стигнаха до задънена улица.Или поне така си мислеше Хари.Лея бутна единият варел с всички сили и се разкри дупка,през която можеха да минат.Двамата се провряха през нея и Лея отново върна варела на мястото му.Те излязоха на главният път и Лея размаха ръката си,за да спре едно идващо такси.Колата спря и тя отвори вратата,бутайки Хари вътре,след което влезе и тя и затръшна вратата след себе си.
- Към местният университет!И колкото се може по-бързо моля! - притеснено и задъхано каза Лея е отпусна главата си назад,след като колата потегли.
И двамата с Хари не говореха.Мълчаха през целия път.Никой не знаеше как да започне,какво да каже или направи. След повече от 10 минути път таксито спря.Лея плати и с Хари слязоха от колата. Лея тръгна в посока входа на университета,но дланта на Хари се уви около китката и и я дръпна назад. Телата им се слепиха и електричеството премина през тях.Лицата им бяха толкова близо,колкото да могат да усещат учестеното си дишане.Хари опря челото си в това на Лея и погледна в очите и.Липсваха му красивите и очи.Лея също гледаше рубинено зелените му очи и не можеше да повярва колко много и бяха липсвали.Разстоянието между устните им бавно се скъсяваше,а ритъмът на сърцата им намаляше и забързваше темпото си.Всичко изглеждаше толкова нереално.Сякаш двамата бяха попаднали в друг свят и друго измерение. Очаквате целувка и щастлив край нали?Е в тази част няма да получите...


Секунди, минути, часове.. Лея и Хари не знаеха вече колко време се взираха един в друг. Просто стояха и се гледаха. Никой не смееше да каже или да направи нещо. Изведнъж Лея се усети и се освободи от хватката на Хари. Обърна се към университета и се запъти натам, но отново бе спряна от Хари.
-Не бягай, моля те. - помоли я той и хвана китката й.
Тя преплете пръстите си с неговите и го задърпа към университета. Хари я последва. Стигнаха до общежитията и Лея пусна ръката на Хари. Забърза ход и отключи апартамента й. Погледна вътре и въздъхна облекчена. Изглежда Вайълет беше излязла. Лея покани Хари вътре и той се настани на леглото й. Тя донесе две чаши с ябълков сок и ги остави на раклата до леглото.
-Съжалявам, разполагаме само със сок. - засмя се момичето.
-Устройва ме. - Хари взе една от чашите и отпи голяма глътка. - Благодаря ти, че ме измъкна от ченгетата..
-Не можех да те оставя.
-Е, как си? Как върви живота ти като нормално момиче. - засмя се къдрокоското.
-Добре, много добре. Ами ти?
-Да, и аз съм добре.
Двамата сведоха глави. Не искаха да се погледнат, защото знаеха, че направеха ли го, щяха да разберат, че се лъжат един друг. Хари погледна ръката на Лея, която стоеше точно до неговата, и забеляза нещо. Тя все още носеше гривната.
*...Ретроспекция...*
-Хари, невероятна е! - усмихна се Лея и извади гривната от кутията.
-Харесва ли ти? - изчерви се момчето.
-Обожавам я!

Лея се хвърли на врата на Хари и го целуна страстно. Всъщност гривната на пръв поглед не бе нищо особено, но за тях имаше особено значение. Беше сребърна, на нея висеше знакът на безкрайността и това не бе случайно. Хари я бе подарил на Лея ден след като й бе казал, че я обича и тя щеше да я носи, докато има някакви чувства към него, няма значение колко силни са те.
-Ще я нося винаги. - усмихна се момичето.
-Ами ако някога спреш да имаш чувства към мен? - сведе глава къдрокоското. Лея повдигна главата му и му се усмихна.
-Това е невъзможно. - прошепна тя.
Хари закопча гривната на китката на Лея и я целуна. След това я придърпа в обятията си. Прегръщаше я така, сякаш никога нямаше да я пусне.

*...Край на ретроспекцията...*
-Още носиш гривната. - в гласа на Хари се четеше изненада.
-Да.. - прошепна Лея.
-Това значи ли, че все още имаш чувства към мен?
Лея се замисли за момент. Да му кажеше ли истината или просто да излъже и да го остави да си замине. Тя се вгледа в очите му и знаеше, че няма да може да живее без него, колкото и да се опитваше да се залъже.
-Обичам те. - прошепна тя.
Тези думи направо разтопиха сърцето на Хари. Без много да му мисли, той събори Лея на леглото и сля устните си с нейните. Тя веднага му отвърна. Целуваха се както никога досега. Хари се отдръпна за момент и съблече блузата си. Лея последва примера му.
-Боже, толкова ми липсваше! - изстена момчето, целувайки врата на своята любима.
След минути двамата вече бяха напълно голи. Бяха в леглото на Лея и Хари бе върху нея. Целуваше врата й, докато тя стенеше името му. Това доста го възбуди. Решиха да действат колкото се може по-бързо. Все пак и двамата бяха на сухо от месеци.

Хари извади от портфейла си, който беше на пода заедно с всичките им дрехи, презерватив и бързо си го сложи. След това отново легна върху Лея, и без предупреждение вкара цялата си дължина в нея. Тя изкрещя името му. И на двамата им липсваше това усещане. Хари започна да се движи, но не бързо както всеки път, а бавно, страстно. През цялото време целуваше врата на Лея. Тя беше забила ноктите си в гърба му и не преставаше да стене името му. Никога не бяха правили такъв секс. Винаги бе бързо, понякога грубо.. Харесваше им, но не можеше да се сравнява с това сега. Бяха толкова нежни един към друг. Хари изобщо не бързаше. Плавно, бавно, нежно..
-Свърши за мен, скъпа, моля те. - прошепна Хари. - Искам да чуя стенанията ти!
След няколко последни нежни тласъка и двамата свършиха.
-Оо, Хари! - извика Лея. - Мамка му, божествено е!
-Обичам те! - прошепна й Хари и целуна устните й.
Той излезе от нея, махна презерватива, захвърли го на земята и легна до Лея. Тя се сгуши в него и целуна гърдите му.
-Обичам те. - прошепна тя и затвори очите си.
От това имаха нужда. За това бяха копнели месеци наред. И не, това, което бяха направили не бе секс. Беше любов, истинска любов.
Лея се усмихна на Хари и нежно сля устните си с неговите.

- Трябва да ставаш. - изръмжа срещу устните му тя. - Вайълет ще се прибере всеки момент. - довърши тя,като захапа долната устна на Хари.

- Тръгвам от тук само с теб. - заяви Хари без да се колебае.

- Не мога.Застрашавам вашето прикритие.Вайълет ще разбере. - обясни Лея. - А и какво ще стане с курсовете ми?

- Зарежи курсовете.Не ти трябва работа щом си с мен.е имаш всичко. - въздъхна Хари и задълбочи целувката им.

Вратата се отключи и току-що влязлото момиче се вцепени от гледката пред себе си.

- Господи Лея! - изписка Вайълет и пусна раницата си на земята.

- Съжалявам.Хари тъкмо си тръгваше. - усмихна се неловко Лея и избута Хари,който беше увит с чаршав.

Стайлс обра нещата си от земята и се запъти към банята,а Вайълет веднага изтича до Лея.

- Кой е той?- попита нетърпеливо момичето и погледна към Лея.

- Един приятел. - излъга Минели.

- Е вече не. - засмя се Вайълет и побутна шеговито приятелката си.

Хари излезе от банята и се усмихна неловко,почесвайки се зад врата.

- Аз ще тръгвам. - смутено каза къдрокоското и се приближи до леглото дарявайки Лея с прегръдка,последвана от целувка - сладка целувка.

- Обади ми се. -прошепна Стайлс и облиза леко ухото на Лея,след което се усмихна уверено и напусна общежитието.

- За Бога кой е? - отново попита момичето седящо до Лея.

- Няма значение. - усмихна се Минели и прехапа долната си устна.

***

Няколко часа по-късно Лея и Вайълет гледаха телевизия,приключили с домашните си.

- Ще донеса кола.Искаш ли? - попита Лея ставайки от дивана.

- Не,благодаря. - монотонно промърмори Вайълет,крайно заинтересована от новините.

Лея взе кенчето кола от хладилника и затвори вратата му.Чу се шум от стъклена чаша,строшена на парченца.
Минели остави колата на плота и изтича до дивана за да види какво е станало.

- Вайълет? - погледна въпросително към втрещеното момиче Лея.

- Т-т-това..Мамка му Лея това е момчето с което те видях днес!! - изкрещя шокирано Вайълет като посочи плазменият телевизор срещу себе си.

Погледът на Лея веднага се стрелна в същата посока.Щом Лея видя снимката на момчетата на която беше лепнат надпис с големи букви ''ИЗДИРВАТ СЕ'' зениците и се разшириха.

- Трябва да се обадим в полицията веднага!Ти знаеш къде е това момче!Лея кажи ми!Той е опасен!

- Млъкни Вайълет!На никой нито думичка! - изкрещя Лея и зарови ръцете си в косата.

Първото нещо,което направи бе да извади телефонът от дънките си и да набере Хари.

- Мамка му вдигни шибания телефон! - изкрещя на себе си Лея.

- Ало скъпа. - чу се от другата линия.

- Хари трябва да се махате!Веднага!Издирват ви.Гледахме новините.По най-бързият начин!Ясно?! - едва ли не проплака Лея. - От тук не мога да те измъкна!

- Лея обясни ми всичко! - изкрещя Вайълет.

- Идвам веднага!Не мърдайте! - каза Хари

- Недей!Опасно е!Хари недей! - чу се сигналът за приключен разговор и Лея остави телефона.

Погледите на момичетата се засякоха,след което този на Вайълет се стрелна към телефона и.
Лея забеляза това и се втурна към телефона грабвайки го.

- Няма да звъниш на никого! - изкрещя Лея.

- Те са престъпници Лея!Не можеш да ме спреш! - извика Вайълет и се опита да докопа телефона си от ръцете на Лея.

- Няма! - изписка Лея и побягна като дете с телефоните в ръце.

- Лея дай ми шибания телефон! - извика Вайълет.

- Накарай ме!

На вратата се почука.Лея изтича и отвори.Щом видя къдравото момче тя веднага обви ръце около врата му,а краката и се сплетоха около кръста му.Той постави ръцете си на бедрата и,прикрепяйки я за да не падне.

- Мамка му какво правиш тук? - изруга вбесена Вайълет.

- Не казвай на никой! - умолително каза Хари.

- Ще те издам! - изкрещя момичето.

Хари пусна Лея на земята и отиде близо до Вайълет,като преди това прошепна нещо в ухото на Лея.
Стайлс хвана момичето с гръб към себе си и запуши устата и. Лея затърси нещо из кухненските шкафчета,докато не го намери. Тя напое хавлията,висяща до мивката с даденото нещо и след това хвърли плата към Хари,който го пое и долепи до устните и носът на бунтуващата се Вайълет. След като момичето спря да шава и се отпусна,упоено в ръцете на Хари Лея ,отиде до него и пое краката на момичето.Двамата я занесоха на дивана.

- Какво ще правим сега Хари? - разтревожено попита Лея.

- Момчетата ще ни чакат на летището.Взимаме Вайълет и отиваме там.Вземи си само най-необходимите неща. - набързо изтърси Хари и преметна Вайълет през рамото си.

Лея взе раницата си,изсипа учебниците си от там и напъха лаптопа си и два три чифта дрехи,след което побутна Хари и двамата напуснаха общежитието,а скоро и сградата.
Вайълет лежеше на задната седалка на роувъра,а Лея стискаше ръката на Хари,докато той караше с бясна скорост към летището.
Скоро те бяха там.Хари преметна Вайълет през рамото си и двамата с Лея отидоха на гишето,купувайки билети.
След това засякоха момчетата.

- Как ще я качим на самолета?Проверката? - разтревожено попита Лея.

- Ще им бутна 1 000 паунда. - отговори Хари и извади парите си от портмонето.

- Момчета слагайте тези очила и шапки.Взел съм фалшивите паспорти. - нервно каза Луи и раздаде на всеки един нужните неща.

След като бяха готови те отидоха да чекират багажа си,а след малкият подкуп на Хари се качиха в самолета.
Вайълет беше настанена между Найл и Лиам,Зейн и Луи стояха на седалка с непозната жена,а Хари и Лея бяха сами на три седалки.

- Къде отиваме?- попита Лея,стискайки ръката на Хари.

- В Сиатъл.Да се надяваме,че ще успеем да удържим Вайълет.Ако пропее сме загубени.Сигурно ще ни осъдят на смърт. - заяви Хари и нервно присви устните си в тънка линия.

- Няма скъпи.Обещавам. - усмихна се окуражително Лея и целуна нежно устните на Хари.

***

След не повече от 5 часа самолетът се приземи и Хари отново приготви пари,с които щяха да минат през проверката.
Всички се изнизаха от самолета и минаха безпроблемно през всички проверки,след което си наеха коли и отпътуваха към някакво забутано кварталче в големият град.

Колите спряха пред една огромна къща.Всички слязоха.Този път Зейн носеше Вайълет.Всеки се настани по стаите си,а Вайълет вързаха за леглото в една стая,чиято прозорец имаше решетки,а вратата беше от бамбук.

***

- Успяхме.Измъкнахме се. - облекчено въздъхна Луи.

- Да.Но момичетата ни останаха там. - с не толкова радостен тон проговори Лиам.

- Брато ще дойдат,когато нещата поутихнат. - успокои го Зейн и се настани удобно.

- Ние ще се качваме в стаята си.Нуждаем се от почивка. - заяви Хари,хващайки ръката на Лея и двамата тръгнаха нагоре по стълбите.

- Да.Точно от почивка се нуждаят. - засмя се Луи,изчаквайки момчетата да се отдалечат.

- Найл а ти на коя планета си? - пошегува се Зейн.

- Ъм,не..Аз просто...мисля за момичето,което отвлякохме.Струваше ми се толкова невинна.. - усмихна се Хоран и забеляза как другите му се смеят. - За вас има ли нещо,което не звучи смешно? - шеговито попита Найл и стана от мястото си.

- Къде? - попита го Лиам.

- Ще и занеса нещо за хапване.Сигурно вече се е събудила. - заяви русокоското и отиде в кухнята.

След около половин час той излезе от там с чиния в ръцете си.Беше приготвил бекон и пържени яйца,придружени от портокалов сок и плодова салата.
Той мина покрай момчетата,които в момента гледаха мач и се качи горе,отключвайки стаята на момичето.

- Хей. - усмихна се мило Найл,щом видя вече будното момиче.

- Кой си ти? - уплашено попита Вайълет,сядайки на леглото си.

- Аз съм Найл.Приятно ми е да се запознаем. - усмихна се топло русокоското и подаде ръка на Вайълет,която несигурно я пое.

- Аз съм Вайълет. - тихо каза тя и потърка глезенът си,около който се увиваше метален ринг,към който имаше верига.

Това я държеше на дистанция от прозореца и вратата.

- Нося ти закуска. - отново толкова топло се усмихна ирландеца и подаде подносът с храна на Вайълет.

- Благодаря,но не съм в настроение за храна.

- Е,все пак ако размислиш,оставям го тук. - меко каза Найл и тръгна към изходът на стаята.

- Чакай! - в последният момент каза Вайълет и погледна в посока на Найл.

- Какво? - въпросително повдигна едната си вежда той.

- Остани. - Усмихна се Вайълет и потупа мястото до себе си,на леглото.