Покажи му любов

Глава 4

Лея ходеше бавно и мъчително към гората наблизо. Глезенът все още я болеше, а и болките в долната част на корема и също не бяха малки. Погледът й засече едно голямо и самотно дърво насред огромната поляна и тя веднага се отправи към него. Облегна се на него и бавно се свлече надолу, като притисна колената си към гърдите. Нервите и чувствата и просто не издържаха и горещите сълзи обляха бледото и лице. Лея се чувстваше унизена, съсипана, нищожна.Знаеше, че Хари я използва само в своя полза. Това беше най-ужасяващото за нея нещо след шамарът. Да..шамарът. Още усещаше парещата болка от едната страна на лицето си.
- Лея. - чу се мек глас с нотка тревожност зад гърба на момичето.
Тя побърза да избърше сълзите си и да седне нормално. Преметна косата си назад и избърса с длан сълзите от очите си.
- К-какво правиш тук? - плахо попита момичето и се сви, когато Хари се приближи.
- Може ли да седна? - преди да е получил отговор той седна до нея, но тя се отдръпна, спазвайки дистанция по между им. - Лея, моля те..не се бой от мен. Аз..съжалявам за това. Наистина. Да те ударя беше най-голямата ми грешка. Натъжава ме да те виждам съсипана. Това да стоиш надалеч от мен също е ужасно. Съжалявам Лея. Много съжалявам.. - тихо и плахо каза Хари.
Лея впи сивите си ириси в лицето на Хари. Оглеждаше всяка една черта преценително. Искаше да разбере дали той е искрен или просто играе. Гласът му звучеше истински, лицето му също нямаше капка съмнение. Лея прехапа за миг устната си, свеждайки погледа си на долу и в другият момент вече се намираше в прегръдките на Хари, обвита в силните му ръце.
- Заболя ме Хари. Това беше най-голямото унижение в живота ми. Достатъчно ми е трудно да се преборя с факта, че съм отвлечена. Поне направи нещата по-лесни. - изхлипа Лея и зарови лицето си в извивката между вратът и рамото на къдравото момче.
Той леко долепи устните си до главата и и вдиша от ароматът на ванилия и кокос. В този момент осъзна колко много е сгрешил с тази своя постъпка. Също разбра и че е открил своята нова страна. Никога до сега не се е отнасял по подобен начин с момиче.
- Обещавам повече да не го правя. - тихо и сигурно каза Стайлс.
- Наистина ли? - с надежда го погледна Лея.
- Да..наистина. - усмихна се искрено Хари.
Лея отвърна с малка усмивка на Хари и леко и несигурно докосна устните на Хари със своите.
В този момент и двамата се почувстваха странно и несигурно. Но умовете и на двама им отхвърлиха вариантите за някакви чувства. Просто една мека и красива целувка. Нищо повече..
- Нека играем на една игра. - предложи Хари.
- Каква игра?- объркано попита Лея, знаейки, че Хари не е от хората с най-чисти мисли.
- Задаваме си въпроси и им отговаряме. За да се опознаем. Омръзна ми да ми натякваш, че съм ти непознат. - каза Хари и се усмихна леко.
Лея кимна и играта започна.
След около двадесет минути играта вече приключила и целта на Хари бе осъществена - а именно да разбере коя е любимата храна на Лея. Той самият не отговори на доста от въпросите за себе си, знаейки че миналото му изобщо не е чисто..нито пък настоящето, така че се наложи да излъже Лея за някои неща, защото все още не беше готов да и каже истината.
- Хайде да се прибираме. Найл искаше да говори с теб. - предложи зеленоокото момче.
- Добре. - усмихна се мило Лея и с малко помощ от Хари се изправи и двамата тръгнаха към къщата.
След не повече от пет минути вече се намираха в задният двор, където ги посрещна русокоското.
- Лея!! От колко време те чакам. Искам да говоря с теб. Би ли дошла да се разходим, докато говорим. Тези тук са като прилепи и чуват всичко..а аз искам това само ти да го знаеш. - усмихна се дружелюбно Найл и погледна със сините си очи право към Лея за да се увери, че тя е съгласна.
- Хайде да тръгваме тогава. - хвана ръката му тя и го издърпа извън двора, а Найл се обърна и намигна на Хари.
- Та за какво искаше да говорим? - подхвана темата момичето и погледна въпросително към Найл.
- Ами исках да те поразпитам малко.. - почеса се неловко той зад врата.
- И ти ли?! - отегчено завъртя очи Лея и се засмя.
- Да. Исках да те попитам на колко си, къде учиш, от къде си, семейство и така. - усмихна се Найл и изчака Лея да отговори.
- На двайсет съм..уча в ''Кингс Колидж''..от Сиатъл съм, но мечтата ми винаги е била да уча тук, в Лондон и след като ми се отвори възможност след доста упорито учене през всичките години аз се преместих тук. Семейството ми не е много голямо. Имам майка, която не се интересува много от мен и по-голям брат, който също е гений като мен и работи в някаква компютърна агенция. Татко..той почина преди да завърша гимназията. Мечтата му беше да ме види на дипломирането ми, но това така и не се случи. Той беше единствената ми опора в този скапан живот, но ме остави. И след като това се случи не ми оставаше какво друго да правя освен да уча и да работя за да се изхранвам по някакъв начин. - Лея въздъхна след последните си думи и сведе главата си надолу. В очите и натежаха сълзи.
- Ела тук. - придърпа я Найл в прегръдките си. - Имаш трудно минало. Не се безпокой. Хари може да е задник, но ще ти помогне по някакъв начин да погледнеш на живота от друга страна. - усмихна се мило ирландеца.
- Искам просто да се върна в града и да продължа да уча. Харесвах живота си в Лондон. - тихо каза Лея
- Я стига с негативни работи. Кажи ми имаше ли гадже преди Хари да те отвлече? - засмя се Найл разкривайки белите си зъби.
- Неее. Тези задници от университета..никога не бих излязла с някой от тях. - засмя и Лея на свой ред. - А ти имаш ли си гадже? Или да бъда по-точна отвлечена поданичка. - отново разкри усмивката си момичето.
- Не. Все още. - каза с престорено разочарование Найл.
- Не може хубав ирландец като теб да си няма приятелка. Поне не харесваш ли някое момиче? - поинтересува се Лея.
- Ама ти си много любопитна знаеш ли? - отново се засмя Найл и с Лея продължиха напред, задълбавайки разговора.
В същото това време в кухнята в къщата цареше пълна суматоха. Четири момчета се опитваха да сготвят едни простички спагети ''болонезе'' .
- Мамка му, Зейн, заливката изгоря! - ядоса се Хари, а в следващият момент беше избутан от Зейн.
- За Бога!! Защо не можете да готвите!! - изнервено каза Зейн, сваляйки тиганът от котлона и изключвайки печката.
- Не сме по тея работи ''bad Bradford boy'' - изсмя се подигравателно Луи, който сипваше сладолед в две чаши.
- Няма да оцелеете и един ден самички!! А колкото до теб досаднико,ч уя ли още една подигравка по-добре ще е да си намериш място за криене!! - изсъска Зейн и остави съдът на плота.
- Луи стига си мрънкал и ми подай тъпите чаши, за да сложа тъпата украса!!- ядоса се Лиам удряйки сравнително леко приятелят си по рамото.
- Добре, добре. Не се газирай Мистър ''спокойствие'' - засмя се отново с нотка на подигравателност Луи и в следствие получи още един удар от приятелят си.
Хари извади спагетите от фурната и ги остави на плота, за да може Зейн да оправи всичко.
Миг по-късно телефонът му извибрира. Той изми ръцете си и попи водата от тях в една мека хавлия. Извади айфонa си и видя, че има съобщение от Найл, гласящо ''Стайлс ние тръгнахме в обратна посока. Надявам се вече да приключвате - Найл ''
- По-бързо!! Вече се прибират!! - паникьоса се Хари и започна да вади прибори и чинии от шкафовете, носейки ги горе на покрива, където бе планирал да се състои вечерята.
- Този човек е откачил! - отбеляза Луи с насмешка.
След десет минути входната врата изскърца и Лея, заедно с Найл по петите си прекрачи прага.Тя видя обичайната за нея гледка. Разхвърляна къща и непомръдващи от дивана момчета.
- Здрасти, красавице, как е?- типичното за Луи изречение.
- Лея качвай се в стаята си. Хари те чака. Иска да поговори с теб. Ето и това. Облечи го преди да се качиш. - Усмихна се мило Найл и прегърна момичето, преди да я отпрати горе, давайки и една голяма торба.

Лея се отправи към стълбите и след минутка вече ги беше изкачила и вървеше по коридора, водещ към стаята й...Тя влезе вътре и остави торбата на леглото. С любопитство я отвори и надникна какво има вътре. Тя видя тюркоазено син плат и голяма кутия с надпис ''GUCCI.'' Очите и заблестяха от радост и тя нетърпеливо измъкна плата от торбата и когато видя, че това е рокля, без презрамки с дължина до половината на бедрото и камъчета около бюста просто беше очарована. Извади и кутията. Отвори капака и вътре видя красиви черни обувки на доста висок ток, но пък платформата компенсираше височината. Отзад имаше три вертикално подредени миниатюрни златисти шипчета. Лея беше повече от щастлива. За последен път надникна в торбата и там видя малка бележка.''Здравей, скъпа. Надявам се подаръците да са ти харесали. След като ги видиш те очаквам на покрива - Хари хххх ''
Момичето в захлас облече роклята и обу обувките. Застана пред голямото огледало и изглади роклята по тялото си, преметна косата си назад и за последно се погледна преди да тръгне, нетърпелива да види какво и е подготвил Хари.
Лея затвори вратата на спалнята и се отправи към тъмното коридорче, водещо към стълбите за покрива. По земята имаше наредени свещи, които осветяваха пътя. На всяка от стълбите водещи до покрива имаше листа от рози и красива ароматна свещ. След като Минели изкачи и тях пред нея се разкри красива панорамна гледка и прекрасно подредена маса,зад която стоеше Хари.
- Лея! - възкликна Хари щом я видя, крайно доволен от това, че е дошла. Той се приближи до нея и обви ръцете си около кръста и. - Прекрасна си. - усмихна се нежно къдравият и долепи устните си до челото и.
- И ти не ми отстъпваш. - отвърна му с усмивка красивото момиче.
- Виждам, че подаръците ми ти стоят повече от великолепно. - огледа я отново Хари.
- Това се дължи на добрият ти вкус. - поласка го Лея и говорейки те се придвижиха до масата.
Хари като истински джентълмен дръпна стола на Лея и й помогна да седне, като го бутна навътре за да и е удобно. Когато тя се настани той наля от скъпото вино в чашата и и седна срещу нея.
- Приготвил съм ти нещо. - усмивката не слизаше от лицето на Хари, което изобщо не беше присъщо за него.
Той вдигна капака на голямата порцеланова купа и щом Лея видя какво имаше вътре, веднага се усмихна на Хари и пое ръката му в своята.
- Господи, Хари!! Всичко е прекрасно. Благодаря ти! - усмихна се мило Лея.
- Радвам се, че ти харесва. Бих направил всичко за да ми простиш. - отвърна и по същият начин Стайлс.
- Без капка съмнение в искреността ти, ти прощавам, но ако се повтори.. - преди да успее да довърши Хари я прекъсна.
- Обещавам, че няма да се повтори. - усмихна се той и хвана другата и ръка, която стоеше на масата.
След като приключиха с вечерята Лея и Хари се отправиха към стаята си. Държаха се за ръце и това радваше Хари, защото знаеше, че тя му е простила.
- Това беше една прекрасна вечер. - усмихна се Лея и легна на леглото, събувайки високите си обувки.
- Не само за теб. - усмихна се Хари и съблече черната си тениска.
Лея бавно се надигна от леглото и отиде до Хари.
- Би ли ми помогнал? - попита тя, като се обърна с гръб към него и повдигна косата си, намеквайки, че иска Хари да разкопчее ципа на роклята и.
Хари се усмихна и с два пръста хвана ципа на роклята, смъквайки го надолу. С другата си ръка той нежно докосна кожата на Лея и спусна пръстите си надолу по тялото и. След секунда той долепи устните си до оголената и шия и се усмихна срещу кожата й. Роклята падна на земята и Лея я вдигна, оставяйки я на близкият стол.
Лея се обърна и се усмихна. Тя допря челото си до това на Хари и нежно сля устните си с неговите. Това беше една чувствена и опияняваща целувка. Ето за тази умовете им вече не можеха да ги спрат от чувствата, напиращи у тях. В тази целувка имаше чувства и това не можеше да се отрече.
След като Хари вече се съблече и двамата си легнаха се сгушиха под меките завивки. Стайлс нежно обви силната си ръка около талията на Лея, придърпвайки я максимално близо до себе си. Той целуна рамото и и не след дълго двамата се отдадоха на сънищата си..Сутринта Хари се събуди пръв. Лея лежеше по гръб и главата му беше върху корема й. Беше се увил около нея като бръшлян.
Той бавно се изправи в седнало положение и се вгледа в Лея. "Толкова е красива!" помисли си той. Премести едно кичурче коса, което беше паднало на лицето й, зад ухото й и се усмихна, понеже Лея се намръщи леко, но не се събуди. На Хари му хрумна нещо. Щеше да я събуди, но по особено приятен начин. Погледна под завивките и видя, че освен една от тениските му, тя носи и бикини. Това малко щеше да го затрудни, но той не се отказа.

Много внимателно се плъзна надолу. Незнайно как успя да свали бикините на момичето, без тя да усети. Той разтвори краката й и се настани между тях. Погледна още веднъж лицето й и се усмихна. Тя още спеше, което беше и целта му. Искаше да я събуди с оргазъм, не с бутане.

Намести се и целуна вътрешната страна на лявото й бедро. Тя помръдна, но не се събуди. Хари целуна и другото й бедро. Реакцията бе същата. Той облиза устните си и целуна клитора на Лея. Тя вдиша дълбоко, но не се събуди. Хари извади езика си и започна да засмуква и облизва цялата й вагина. Тя така и не се будеше. Това само го стимулираше. Той продължаваше игричките си, но прилагаше повече натиск. Лея се гърчеше но не отваряше очи. Сякаш имаше чувството, че сънува. Хари се засмя и продължи да ближе клитора й. Ръцете му се стрелнаха към гърдите й. Той повдигна тениската й и ръцете му обгърнаха гърдите й. Лея отвори очите си, но точно преди да протестира Хари махна ръката си от дясната й гърда и вкара два пръста в нея. Тя изстена. Удоволствието, което изпитваше, бе по-голямо от раздразнението, че Хари я е съблякъл и си играе с котенцето й.

-Господи! - изстена тя.

-Харесва ти, а? - засмя се Хари.
Той продължи игричките си, докато Лея не наддаде силен стон. Личеше си, че огразмът й е интензивен, понеже в продължение на няколко минути се гърчеше под ловкия език на Хари.

След като беше доволен от себе си, Хари легна върху нея и я целуна.

-Добро утро! - ухили се той.

-Защо беше това?
-Не може ли? - засмя се той. - Спиш доста дълбоко.

-Знам.. Винаги заспивах първа на пижамените партита и се събуждах с паста за зъби по лицето. - засмя се тя, спомняйки си за живота си преди Хари.
-Виж, знам, че ти липсва стария ти начин на живот, но просто не мога да те пусна. И не, не е само заради секса. Просто споменеш ли на някой, че познаваш мен и момчетата, мъртви сме. Не сме просто обикновени богаташчета, Лея. Забъркани сме в нещо много сериозно и кажеш ли на някой, особено на полицията къде живеем, просто сме загубени. - Тонът на Хари бе сериозен, а погледът му леден.

-Затова ли ми взе телефона?
-Да. Съжалявам, но вече и ти си част от това. Няма да излизаш от тази къща поне докато не съм сигурен, че мога да ти вярвам.
-Хари?
-Да?
-Хайде да закусим. Твърде рано е за такива сериозни разговори. - усмихна се момичето. Хари също се усмихна.
-Искаш ли да си вземем душ?
-Заедно?
-Да.
Лея се поколеба малко но се съгласи. С Хари влязоха заедно в банята, но тя все още не сваляше тениската си. Къдрокосият се приближи до нея и махна тениската. Целуна я и пусна водата. Лея веднага се отдръпна и изпищя.
-Хайде, бейб, малко гореща вода няма да ти навреди. - засмя се Хари и издърпа Лея до себе си.
След няколко минути тялото й свикна с температурата на водата. Хари се пресегна и взе някакъв шампоан. Спря водата. Изсипа малко шампоан върху скалпа на Лея и започна нежно да го втрива в косата й. На момичето й беше изключително приятно и тя затвори очите си. Хари хареса реакцията й. След като бе готов с косата й, се зае с тялото. Изсипа душ-гел върху ръката си и започна да покрива всеки сантиметър от тялото на Лея с него.
-Мм..
-Харесва ли ти ?
-Хари?! - чу се от спалнята.
-Какво? - подразни се той.
-Картър идва! При тези думи Хари се вцепени. С Лея се изкъпаха набързо,излязоха от банята и се облякоха.
-Какво става? - попита го тя.
-Виж, знам, че не обичаш, но трябва да си много послушна! Картър.. той е най-влиятелният наркодилър в Европа. Ние работим за него и той идва всеки месец да ни проверява. Не го прави всеки път, но понякога си избира едно от момичетата тук и спи с нея. Миналият път беше приятелката на Лиам. Ние нищо не можем да направим. Ако се съпротивляваме той ще убие всички ни. Не съм сигурен, но ако този път си избира момиче, това ще си ти. Трябва да го слушаш, Лея! Аз.. не знам, момчетата трябва да ме вържат някъде ако това копеле те избере, но ако стане така трябва да го слушаш, разбра ли? Кълна се, ще направя всичко възможно да не си ти, но ако го направи...
-Просто ще спя с него и това е. Нямам намерение да рискувам моята и вашата безопасност. - спокойно каза Лея.
Хари бе изумен от реакцията й.
-Очаквах да изперкаш или нещо такова. -засмя се той.
-Ще бъда послушна, обещавам.
-Добре. Хайде, той сигурно вече е тук. И, моля те, не се плаши. Ще спи с теб и това е. Аз.. ако можех щях да те предпазя, но уви съм безсилен..
-Спокойно. Хайде да слизаме.
Лея хвана ръката на Хари и двамата се насочиха към всекидневната.