Покажи му любов

Глава 9

Вече час Найл и Вайълет си говореха. Опознаваха се, смяха се, ядоха. Беше им много приятно и Найл наистина я хареса.
-Найл? - чу се гласа на Хари зад вратата.
Къдрокоското отвори вратата и остана доста изненадан.
-Какво правиш тук?
-Правех компания на Вал. - изчерви се блондинът.
-Ясно.. Е, аз ви оставям, трябваше ми за нещо, но ще се оправя и без теб. Виждам, че си..зает.
Хари се изниза от стаята и се върна в спалнята им с Лея. Тя лежеше на ръба на леглото и гледаше пода. Хари седна до нея и обърна тялото й, така, че тя да легне по гръб. Надвеси се над нея и целуна челото й.
-Какво има, красавице?
-Нищо..
-Кажи ми. - настоя той.
-Просто.. Колко време ще останем тук, Хари? Ами Вайълет? Може да ви издаде и..
-Шшшт.. Не мисля, че ще ни издаде. С Найл доста добре си прекарват. - засмя се Хари.
-Найл е с нея? - изненада се Лея.
-Да. И ние можем да се позабавляваме.
Хари плъзна ръката си под блузата на Лея и хвана гърдата й. Тя изстена, което породи усмивката му. Той започна да целува врата й, но тя го спря.
-Хари, не!
-Но защо?

-Аз.. неразположена съм..
-Знаеш, че не ме притеснява.
Хари отново започна да целува врата й, но Лея го спря.
-Не! Виж, корема ужасно много ме боли, а е и първи ден. След ден-два може, но не и сега. - категорична бе Лея.
-Добре. - примири се Хари.
Той легна по гръб, но без да докосва тялото на лея. Сложи ръцете си зад главата и въздъхна тежко. Лея се претъркули и легна на гърдите му. Сложи едната си ръка на кръста му и се сгуши в него.
-Обичам те. - прошепна тя.
Хари ги преобърна така, че и двамата да са на една страна. Прегърна Лея и сложи единия си крак върху нейните. Махна косата от врата й и остави нежна целувка там.
-И аз те обичам, красавице. Обичам те толкова много!!

-Стига бе! Ти си от Ирландия?! - зарадва се Найл.
-Да! Нямам типичния ирландски акцент, защото съм била много малка като сме се преместили в Англия, но, да, от Ирландия съм. - засмя се Вайълет.
-Хей, ъм, можеш ли да готвиш?
-Да, обожавам да готвя. Кой мислиш научи Лея. - засмя се Вал.
-Момчетата сигурно ще ме убият, но какво ще кажеш да те пусна и да ми сготвиш нещо? Умирам от глад.
-Добре. - усмихна се момичето.
Найл откопча ринга, който бе около глезена на Лея и пое ръката й. Тя се изправи и двамата се насочиха към кухнята.
-Найл?! Какво по дяволите прави тя тук?! - изсъска Зейн.
-Спокойно, няма да избяга! - успокои ги Найл.
-Ти така си мислиш.
След тези свои думи Вайълет пусна ръката на Найл и се насочи към входната врата. За нейно нещастие Лиам тъкмо влизаше в къщата и успя да я хване. Луи посегна към нея, но Лиам не му позволи да я докосне.
-Ако й направим нещо Лея ще се разсърди, а разсърди ли се Хари ще ни убие. Ще я закопчая отново.
Лиам качи Вайълет в стаята й и отново я закопча.
-Съветвам те да не бягаш отново. Другия път няма да ти се размине толкова леко. О, и спри да си играеш с чувствата на Найл!
Вайълет се сви на топка и заплака. Не се радваше, че си бе играла с Найл, всъщност й бе много приятно с него, но не можеше да остане там повече. Не можеше да зареже живота си просто така, не можеше.
-Вайълет, какви си ги правила?! - попита я Лея, влизайки в стаята.
-Аз.. Не мога да остана тук, Лея, не мога. - заплака Вайълет.
-Съжалявам, че те въвлякох в това, но не можеш да си тръгнеш и да ги издадеш!
Лея седна до приятелката си и я прегърна.
-Обичам го, Вал, обичам го. Не мога да позволя да му се случи нещо. Ако го хванат, ще го убият. Не мога да го позволя. - прошепна Лея и придърпа най-добрата си приятелка по-близо до себе си.След краткият разговор,който Лея и Вайълет проведоха,Минели реши,че е време да остави приятелката си.
Момичето напусна стаята и тръгна по коридора.Щом стигна стаята им с Хари тя натисна дръжката и когато видя къдрокоското да играе на телефона си легнал на спалнята,като малко дете една голяма усмивка завзе лицето и.Лея със засилка скочи на леглото и падна върху Хари. Двамата се засмяха и Хари ги преобърна така,че Лея да е отдолу.
- Другият път гледай да не ми изкараш въздуха скъпа. - засмя се чаровно Стайлс и долепи устните си до тези на Лея,давайки началото на една сладка целувка,изпълнена с любов.
- Хайде да си лягаме.Доста ми се спи. - Предложи Лея и последва една прозявка.
Хари кимна и слезе от Лея.Той съблече дрехите си,а Лея се отправи към банята за да се оправи и след около 5 минути се върна при Хари под меката завивка.Тя се усмихна и се завъртя с лице към Хари,засичайки красивите му очи,сияещи от щастие.
- Хей какво те прави толкова щастлив? - засмя се детински Лея.
- Ти..ти озаряваш целият ми свят. - целуна челото и Хари.
- Толкова си мил..Обичам те.- усмихна се Минели и лекичко целуна нослето на Хари.
- Красива си.Нечовешки красива.Не си представям света без теб. - промърмори с вече дрезгавият си глас къдрокоското,като се усмихна мило на Лея.
- Аз също.Без теб животът ми е ад.
- Обичам те. - целуна устните и Хари.
- Обичам те повече. - изкикоти се Лея.
- До луната и обратно? - въпросително повдигна вежда Хари.
- До луната и обратно. - усмихна се в целувката им Минели.
***
На сутринта Лея и Хари се събудиха,но не им се ставаше и се излежаваха в прегръдките един на друг,говорейки на различни теми.Хари стисна задникът на Лея и тя изписка,удряйки го закачливо.
- Мръсник! - изкикоти се момичето и пръстите и пернаха игриво рамото на Хари.
- Боже,ти защото си много възпитана! - засмя се Хари и в отговор Лея разби устните си в неговите.
- Гладна съм.Нека да слизаме за закуска. - предложи момичето и скокна от леглото,разравяйки раницата си от която извади едни тесни дънки и един потник. - Трябва да отидем до някой мол.Нямам нищичко. - заяви Лея.
- След закуска нямаме друга работа. - засмя се Хари,обувайки черните си джинси.
След около 10 минути и двамата вече бяха готови и слязоха долу.Всичко беше нормално.Момчетата седяха на дивана и гледаха телевизия,като Лиам говореше по телефона с Даниел,а Найл беше замислен и омърлушен,а Вайълет се разхождаше из дневната,държейки кенче сода.Чакайте малко...Вайълет?!
- Какво прави тя пусната? - паникьоса се Хари,събирайки погледите на момчетата.
Лиам се изнесе от стаята,за да продължи разговора си,а останалите продължиха заниманията си.
- Спокойно Хари.Няма как да избяга.Всичко е заключено,а и ние сме тук. - обясни Луи съвсем спокойно,а Вайълет се нацупи и седна на мястото,което Лиам бе освободил.
Лея и Хари си отдъхнаха и къдравият издърпа приятелката си в кухнята,за да си приготвят закуска.
Вайълет беше седнала до Найл и усещаше напрежението по между им.
- Хей Найл искаш ли сода? - опита се да завърже диалог момичето,но безуспешно. - А нещо за хапване? - опита отново Вал,но и тук не получи отговор. - Благодаря ти за изчепрателните отговори! - съркастично измърмори тя и се облегна назад,а Найл стана от дивана и изкачи стълбите за отрицателно време.
Никой не забеляза това негово действие освен Вайълет.Тя реши да го последва и да оправи нещата.След като изкачи стълбите тя отиде до предполагаемата стая на Найл,почука на вратата и без да дочака отговор влетя вътре и застана пред Найл който беше легнал по странен начин.Вал застана пред Хоран и кръстоса ръцете си,поглеждайки го с една повдигната вежда.
- Нима ме игнорираш? - попита тя невярващо.
- О,не..просто те отбягвам! - троснато и иронично проговори Найл.
- Е,имаме напредък.Ти проговори.- засмя се по скоро с ирония от колкото със забава Вайълет.
- Разкарай се от стаята ми! - Заповяда с равен тон Найл.
- Не е ли ако искам? - погледна го въпросително Вал.
- Ами мисля,че не е.- отговори и подигравателно ирландецът.
- Аз пък ще правя каквото си искам! - съпротиви се Вал и се тръшна на леглото до Найл.
- Кога смяташ да се разкараш от тук? - попита я Найл,обръщайки се с лице към нея.
- Когато ми простиш за глупавата ми постъпка и спреш да ме игнорираш. - обясни съвсем сериозно Вайълет.
- Ти се подигра с мен!Използва ме. - с разочарование каза Найл.
- Съжалявам Найл!Беше глупаво.Мразя се за тази своя постъпка.Съжалявам хиляди пъти! - искрено заяви Вал и се вгледа в дълбоките океанско сини очи на момчето срещу себе си.
- Ако ти простя ще ме оставиш ли на мира? - попита с присмех русокоското.
- Не давам гаранция златокоске. - засмя се Вайълет,последвана от Найл.
- Имаш хубава усмивка. - заяви синеочкото.
Вал се изчерви и погледна надолу,а Найл хвана брадичката и и повдигна главата и.
- А ти прекрасни очи. - престраши се да каже момичето,като срамежлива усмивка се изписа на устните и.
- Нека прекараме този ден качествено. - ентусиазирано предложи Хоран.
- Какво предлагаш? - засмя се Вал.
- Да си направим филмов маратон с много вредна храна. - весело заяви русокоското и след като Вал се съгласи двамата започнаха своя кино маратон,поръчвайки си крилца от Ки Еф Си,няколко пици и порции китайско,придружени от чипс и кока кола плюс шоколад,желирани бонбони и снаксове.
Чудите се как ще изядът всичко това?Ами все пак те са Найл и Вайълет!По-късно Хари и Лея излязоха на пазар,а останалите момчета се свързаха с приятелките си,за да се уверят,че те са добре и да им обещаят,че след като нещата поутихнат те също ще отидат в Сиатъл. И така мина един обикновен ден в една мафиотска къща..
-Хей, къде отиваш? - попита я Хари, като видя, че Лея става от леглото. - Върни се, искам да гушкам нещо.
-Отивам да видя как е Вайълет. След малко се връщам. - усмихна се момичето и се запъти към вратата.
-Лея?
-Да?
-Ишкам целюфка. - нацупи се Хари.
Момичето се засмя и седна на леглото. Наведе се и целуна устните на любимия си. След това отново стана и излезе от стаята. Обиколи цялата къща, но нямаше следа от Вайълет. Бе попитала всички, но и те не я бяха виждали. Остана само Найл. Тя се запъти към стаята му. Почука на вратата, но не получи отговор. Натисна дръжката и остана доста изненадана от гледката. Вайълет лежеше на леглото, сгушена в Найл и двамата спяха. "Толкова са сладки!" помисли си Лея. Тя внимателно затвори вратата и се върна при Хари.
-Е, какво стана? - попита я той.
-Вайълет и Найл се гушкаха. - засмя се тя. - Спят в неговата стая.
-А ние защо не се гушкаме? - измрънка Хари. - Спи ми се, ела да те гушна.
Лея се засмя и се сгуши в любимия си. Той легна по гръб, я тя върху гърдите му.
-Не си ли спал снощи?
-Не.
-Защо?
-Гледах те как спиш. - усмихна се той. - Обичам да те гледам, докато спиш.
Лея се усмихна и се надигна. Седна върху чатала на Хари и се наведе до лицето му. Целуна го и опря челото си в неговото. Той хвана задника й и го стисна.
-Определено не исках да видя това! - извика Луи от вратата. - Едните спят, тези пък ми се натискат..
Лея стана от Хари и сведе глава.
-Трябва да се махаме от тук! Надушили са ни, до час ще са в къщата. Взимайте най-важното, колата е отвън!
След тези думи на Луи, Лея и Хари се стреснаха. Лея взе един сак и започна да прибира нейните и вещите на Хари, като взимаше само най-необходимото. Хари говореше с някой по телефона и като приключи помогна на Лея.
-Хари, къде ще ходим? - попита го тя.
-Вие с Вайълет се връщате в Лондон при другите момичета. Трябва да стоите в къщата, ясно? Не бива да я пускаш да излиза!
-Ами вие?
-Ние ще се скрием за известно време. Няма да имаме връзка, за да не ни проследят.
Лея спря с багажа и погледна Хари. Той също спря с опаковането и се обърна към нея.
-Никъде няма да ходя без теб! - категорична бе тя.
-Лея, отиваш в Лондон! Ще се върна най-късно до седмица, обещавам. Ако си с мен постоянно ще се тревожа, затова моля те, поне веднъж ме послушай и се върни в Лондон!
Лея кимна и Хари разби устните си с нейните. Притисна я в обятията си и целуна косата й.
-Всичко ще е наред, любима. Няма да позволя нищо да ти се случи.
Лея и Хари излязоха от къщата, където вече ги чакаха другите. Целунаха се за последно и Хари се качи в колата. Лиам подаде на момичетата самолетните билети и им каза да вземат такси. Като се върнат в Лондон да не излизат от къщата и Даниел ще се погрижи за тях. След това и той се качи в колата и тя потегли. Скоро момичетата си спряха такси и тръгнаха към летището.

Полетът бе дълъг и изтощителен. Вайълет го бе проспала, но Лея не спираше да мисли за Хари. Мислеше най-лошото. Той й бе казал да не се тревожи и тя реши да се опита. Спря да мисли за него и събуди Вал, тъй като скоро щяха да кацат. След като слязоха от самолета, видяха Даниел да ги чака. Качиха се в колата й и тръгнаха към къщата. Вайълет си говореше с Даниел, но Лея отново бе разсеяна.
-Лея, те ще се оправят. Не им е за първи път. - усмихна се Даниел.
-Дано да си права.. Аз.. ще умра ако нещо му се случи.
-Той няма слабости. - засмя се Дани. - Е, може би, има една.
-Коя е тя? - полюбопитства Лея.
-Ти.
След това Лея видимо се успокои. Спря да мисли за Хари за момент и се включи в разговора, който водеха другите две момичета. "Той ще се справи!" помисли си тя и широка усмивка се появи на лицето й.