Покажи му любов

Глава 11

Чакайте, ами Вайълет? - попита Найл.
-Дали да я намесваме? Тя все още свиква с всичко това... - осъмни се Хари.
-Мога да се справя. - гордо заяви Вайълет.
-Откога си тук? - попита я Луи.
-Чух плана и мога да помогна.
Момчетата се спогледаха и си кимнаха. Дадоха пистолет на Вайълет и взеха другите оръжия. Излязоха от къщата и се насочиха към двата минивана отпред. Луи караше единия, в който бяха Лиам, Зейн, Найл и Даниел, а Хари караше другия, в който бяха Лея, Елинор, Пери и Вайълет. Напрежението в двете коли лесно можеше да се усети.
-Хари?
-Да, скъпа. Какво има? - извърна глава Хари и хвана коляното на Лея.
-Аз.. страх ме е. Ами ако нещо се обърка? Обещай ми да се пазиш!
Хари се усмихна и кимна. След това се наведе към Лея и впи устните си в нейните. Колата не се отдели и на милиметър от пътя.
В другата кола Лиам обясняваше на Даниел как да стреля с пистолета. Тя бе доста отегчена, защото вече знаеше.
-Лиам, знам как да стрелям с пистолет! - засмя се тя.
-Откъде знаеш? - попита Зейн.
-Баща ми беше военен. Знам това-онова.
-Лиам, не ядосвай мацката. - засмя се Найл както и всички други във вана. Скоро всички пристигнаха пред имението на Картър. Слязоха от превозните средства и се събраха в кръг. Преговориха набързо плана и се разпръснаха. Пери, Елинор, Вайълет и Даниел тръгнаха напред, а засега Лея остана с момчетата, тъй като охраната вече я бе виждала.
-Здравейте, момчета. - намигна им Пери и се доближи до единия охранител.
-Какво търсите тук?! - попита високият мъж.
-Стига де, искаме само да се позабавляваме. - доближи се до другия Вайълет.
-А сега бъдете така добри и всички оръжия долу! - каза им Даниел и опря пистолети в главите им, докато Елинор обираше оръжията им.
Момчетата се появиха и поздравиха момичетата си.
-Хайде, Дани, убий ги. - подкани я Луи.
Даниел натисна спусаците едновременно и двамата мъже се строполиха на пода.
-Забавно е. - засмя се къдрокоската.
Всичко вървеше по план. Вече бяха проникнали в къщата и търсеха Картър. Убиваха всеки, които срещнеха. Хари вървеше най-отпред. Нямаше търпение да убие онова копеле. Лея го настигна и го спря. Мина пред него и пооправи косата си. Даде знак на всички да стоят мирни. Зави по дългия коридор и срещна трима огромни мъже, които изглежда я познаваха. Тя им се усмихна и се доближи до единия. Прехапа устната си и докосна чатала му. Галеше го леко, като изведнъж го стисна силно. Мъжът падна на пода и се преви от болка. Другите двама разбраха какво става, но бе твърде късно. лея вече бе извадила два пистолета и пръсна мозъците им. След това застреля и мъжа, лежащ на пода. След това повика останалите.
-Откъде знаеше, че тези са тук? - попита я Найл.
-Тук ме доведе Картър първия път. Тези не се махат от вратата. - обясни тя.
Хари я вдигна във въздуха и сля устните им.
-Виж ти кой бил лошо момиче. - засмя се той. - Толкова си секси.
-Да, да, добре, ще празнувате, след като убием Картър. - засмя се Зейн.
-А какво ще стане, ако Картър убие вас?
Всички се обърнаха в посоката, откъдето идваше гласа. Картър стоеше с десетима охранители, въоражени с над пет вида оръжия. Всички се стъписаха. Изведнъж се чуха два няколко изстрела и всички охранители паднаха на пода. Пери, Вайълет, Даниел, Елинор, Найл, Луи и Лиам бяха стреляли. Картър се паникьоса и насочи пистолета си към черепа на Хари.
-Едно движение и му пръскам мозъка! - заплаши той.
-Застреляйте копелето. - изсъска Хари.
Зейн понечи да вдигне ръката си, но Картър приближи пръста си до спусъка.
-Внимавайте, можете да ме убиете, но ще загубите скъпоценния си Хари. - засмя се Картър.
-Убийте го! - отново изсъска Хари.
-Не! - изкрещя Лея.
-Лея, млъкни! Зейн, застреляй го, мамка му!
Зейн се спогледа с всички и отново понечи да вдигне ръката си. Преди да успее да вдигне ръката си се чу изстрел. След секунда нечие тяло се строполи на пода.Картър се свлече на земята, а секунди след него Хари също. Лея бе улучила Картър, но секунда преди да умре, той натисна спусака и простреля Хари.
- Хари! - изписка Лея и се втурна към него захвърляйки оръжието на страна.
Секунда след това и другите се събраха около двете безжизнени тела.
- Има пулс.Трябва да го закараме в болница! - паникьосано проговори Вайълет.
- Забравяш една малка подробност.Преследват ни ченгетата! - извика ядосано Лея.
- По-кротко!Ще извикаме нашият лекар.Момчета вие изхвърлете трупа на Картър в езерото в гората, а аз и Зейн ще пренесем Хари на легло и ще извикаме Андрю. - бързо измърмори Луи и проследи с поглед Найл и Лиам, които започнаха да действат по въпроса.
- Мамка му по-бързо! Ако той умре ще ви убия всички! - проплака Лея.
- Успокой се! Не сме виновни ние.Той ще се оправи!Ще видиш. - успокои я Дани и я пое в прегръдките си.
След повече от час лекарят,Луи и Хари все още бяха в стаята.Нямаше никакви новини.Лея обикаляше нервно и пристъпваше от крак на крак по мекия килим по средата на който имаше обилно количество кръв.
- Лея седни за малко! Успокой се.Той е силен.Не би се предал толкова лесно.Не би те оставил. - усмихна се Вайълет и стана за да прегърне приятелката си.
- Да Лея.Той винаги е казвал, че ти си причината му да живееш.Никога не би те напуснал без да чуеш гласа му за последно. - успокоително се усмихна Елинор и потърка гърба на Лея с длан.
- Картър вече е на дъното на езерото. - задъхано каза Зейн, влизайки през вратата.
- Как е той? - попита с надежда Найл.
- Никой не знае.Все още са вътре с лекарят и Луи. - отвърна хлипайки Лея.
Вратата се открехна и от там се подаде главата на Луи, след което и самият той. Лицето му бе омърлушено и останалите се досетиха каква е ситуацията.
- Моля те Луи!Кажи ми, че той е добре!Кажи ми, че ще видя красивите му очи още сега. - разплака се с глас Лея.
- Той.. - заекна Луи поглеждайки на долу.
- Той какво? - извика Лиам.
- Той...той ще се оправи. - усмихна се рязко Луи и пое в прегръдките си Лея, която го удряше с едната ръка, а с другата обгръщаше гърба му.
- Защо ми го причини Луи? Изплаши ме до смърт!Ако му се беше случило нещо нямаше да живея дълго. - пророни Лея прегръщайки Луи с всичка сила.
- Хайде скъпа.Не плачи.Хари не би искал да те види така, когато отвори очи. - усмихна се синеочкото и избърса сълзите от очите на момичето.
Тя се усмихна и седна до касата на вратата.
- Защо лекарят не излиза? - поинтересува се Пери.
- Довършва шевовете.Всъщност коршумът не е пробил черепът му.Само го е одраскал, но понеже ударът е бил силен Хари е изпаднал в безсъзнание.Лекарят се съмняваше за комоциум, но няма.Направи няколко шева на раната и му би болкоуспокояващо.Сега слага превръзката. - обясни спокойно Луи.
- Господи какво щяхме да правим ако му се беше случило нещо? - объркано попита ирландецът поглеждайки към всеки един чифт очи, отправени към него.
- Щяхме да потънем Найл.Много дълбоко. - обясни Зейн.
- А сега какво ще правим?Толкова хора остават без работа.Картър има голямо влияние. - чу се гласът на Лиам.
- Когато Хари се събуди ще съберем всички командващи за да определим новият шеф. - простичко обясни Луи.
Вратата на стаята се отвори и от там излезе лекарят.Усмивка се появи на устните му, след което отново се скри.
- Какво стана докторе? - развълнувано попита Лея.
- Той е добре.До два-три часа ще се събуди.Трябва да си почива една седмица, след което ще може отново да е актовен.Пазете травмата и сменяйте превръзките.Оставил съм лекарства на шкафчето.ЩЕ му ги давате сутрин,обед и вечер в продължение на пет дни.Препоръчително е да няма и психическо натоварване докато се възстанови. - обясни Андрю и прибра слушалките си в куфарчето.
- Благодарим ти Андрю.Ако има нещо ще ти се обадим. - усмихна се Лиам, след което се ръкува с мъжът в костюм и го изпрати.
***Седмица по-късно***
- Как си скъпи?Искаш ли още нещо?Супа,чай? - усмихна се Лея и прокара ръка по дължината на дясната му буза.
- Лея, скъпа моля те.Почини си малко.Нищо ми няма вече.Щом ти си тук не ми трябва абсолютно нищо. - засмя се Хари и дръпна Лея в обятията си.
- Хари ще се нараниш! - възмутено измърмори Лея и постави ръка под главата му, преди да я е удари в таблата на леглото.
- Мила не съм бебе! - показа трапчинките си Хари и се намести на възглавницата, обгръщайки талията на Лея с ръка.
- Хайде почини си.Довечера е събранието. - целуна леко устните му Минели.
- Да.Ще ги убедим ние да командваме.
- Ще успеете ли?
- За бандата на Стайлс няма невъзможни неща. - засмя се Хари и целуна нослето на Лея, а тя се изкикоти сладко. - Между другото си много секси като държиш пистолет. - усмихна се задоволно Хари.
- Хари! - скара му се момичето и го удари игриво по рамото.
- Ще останеш ли при мен? - направи кучешка муцунка къдрокоското.
- Щом това е единственият вариант в който не се излагаш на опасност и не ставаш от леглото. - засмя се Лея и прегърна Хари.
Не след дълго се унесоха в сън и всеки сънуваше другият. Единият в прекрасен сън, където всичко е цветя и пеперуди и един в който има кръв и изстрели. Въпреки всичко двамата се чувстваха спокойни и защитени в прегръдките на ближния.
***Събранието***
- И така.Нека гласуваме. - повиши тон Хари и огледа мъжете срещу себе си.
- Който е за Том да вдигне ръка! - провикна се Найл и огледа гласуващите мъже.
Едва пет от двадесет бяха вдигнали ръка.
- Сега който е за Люк! - отново се чу високият ирландски акцент.
Вдигнаха се 6 ръце.
- За Хари! - за пореден път се провикна русото момче и ехото му отекна в стаята.
Във въздуха се видяха 9 ръце и тези на Люк,Том,Зейн,Найл,Лиам и Луи също.
- Решено е! - чу се дрезгавият глас на Хари. - Поемам ви момчета.Бъдете сигурни, че ще сте много по-добре от преди и парите ще валят от небето. - усмихна се къдравото момче и подари по една окуражителна усмивка на всеки от мъжете.
Чуха се шепоти и след това отново настъпи тишина.
- Свободни сте. - провикна се Лиам и погледна към вратата, през която един по един излязоха повече от 20 големи мъже.
- Момчета благодаря ви!Вие ще командвате заедно с мен.Ние сме едно цяло.ЩЕ направим много повече от Картър!Заедно? - постави ръката си във въздуха Хари и погледна към всяко едно от момчетата.
Те от своя страна се спогледаха и след секунда струпаха ръцете си върху тази на Хари.
- Заедно! - чу се клетвата им, след което се събраха за една групова прегръдка.
След прегръдката през вратата връхлетяха момичетата и се хвърлиха в прегръдките на момчетата.Вайълет несигурно протегна ръце за прегръдка към Найл, който без да се колебае я грабна в силна прегръдка, аслед това я целуна неочаквано.
- Обичам те!Искам винаги да бъдеш до мен.Винаги. - тихо прошепна Лея, поставяйки целувка на устните на Хари.
- Няма да е винаги...Ще е завинаги!Обичам те любов. - прошепна в ухото и Хари и разби устните си в нейните.
- Заедно? - усмихна се тя и повдигна ръката си разпервайки пръстите си.
- Завинаги! - отвърна Хари и преплете пръстите си с нейните.
И естествено като за финал последва една чувствена целувка, прочистена от всякакъв похот и желание.Единствено страт и любов...
Една голяма, вечна и непоклатима любов...  

КРАЙ....