Покажи му любов

Глава 10

Мина един ден от както Хари и Лея се бяха разделили, а той и липсваше адски много.Тя опитваше да се разсее и да се присъединява към заниманията на другите момичета,но не и се получаваше.Просто той не излизаше от мислите и.Вайълет не бе правила опити да избяга и перфектно се приспособи към обстановката.
Сега Елинор,Даниел,Пери и Вайлълет водеха разговор,събрани около камината,а Лея беше седнала до тях и физически беше там, но психически се намираше при Хари.
- Хей, Лея добре ли си? - попита я Пери,полагайки едната си ръка на рамото и.
- Предполагам.Аз..ще се поразходя. - сухо каза Лея и напусна мястото си,излизайки в предният двор.
Тя престъпваше от крака на крак, забила глава в тревата,която претъпкваше с всяка една своя крачка.Чу се шум от рязко и маневрено паркиране.Минели вдигна погледът си за да види тази до болка позната кола.Кола, която и навяваше толкова много спомени.Този черен блясък, който се забелязваше...колата на Картър. Момичето побягна към къщата, но в следващият момент беше повалено от старият мъж, който моментално запуши устата и след първият писък.
- Помощ! - чу се отново, след което Лея получи своят силен шамар право в лицето.
От къщата излязоха момичетата, гледащи как Картър влачи Лея към колата си. Докато Даниел вземе резервният пистолет,колата вече беше изчезнала от периферията им.
- Мамка му!Хари ще откачи.Този път наистина ще убие Картър. - притеснено каза Елинор.
- Те нямат телефони в момента нали? - попита също толкова разтревожено Пери.
- Да.Казаха да не ги търсим.Ще се обаждат когато могат. - обясни Вайълет.
Момичетата влязоха в къщата и започнаха да правят отчаяни опити да се свържат с някое от момчетата,но не постигнаха голям успех.Всеки един от телефоните им беше изключен и това накара момичетата още повече да се притесняват.
***
Беше 10:35 сутринта, когато на вратата на къщата се позвъни. Елинор притича да отвори и щом видя лицето и фигурата на Хари пребледня.Зад него се виждаха фигурите на Луи,Лиам,Зейн и Найл.Не носеха багаж със себе си, което значеше, че няма да се задържат. Имаха само по една раница на гърбовете си.
- Елинор?!Нещо случило ли се е или просто съм твърде стряскащ?Все едно видя призрак. - засмя се Хари. - Къде е Лея? - надникна любопитно той,като навлезе в къщата след като Ел се отдръпна.
- А-аз..Тя.. - запелчтечи момичето.
- Да не би да се е случило нещо?!Изплюй камъчето Елинор! - извика вече притеснен Хари,пускайки раницата си на земята.
- Хей,Хари по-кротко!Елинор не е виновна. - побърза да я защити Луи,като обви рамената и с ръка, защитно.
- Картър я отвлече. - чу се студеният глас на Пери.
- Какво? - объркано извика Хари, като зениците му изпълниха зелените му ириси.
- Чу ме. - поясни се Пери,пристъпвайки към Зейн.
- Невъзможно! - изкрещя Хари,удряйки по стената от лявата си страна. - Оставих я само за ден два за Бога! - проплака той.
- Брато..успокой се. - потърка гърбът му Найл.
- Как като знам на какво е способно това животно?Отивам да я намеря! - изрева Хари и тръгна със засилка към кратата,когато тя се затръшна под носът му с помощта на Зейн.
- Братле ти луд ли си? Това е Картър! - ръкомаха той.
- Не ми пука!Момичето на живота ми е в ръцете му и кой знае какво и причинява в момента! - проплака Стайлс отново тръгвайки към вратата, но две ръце го спряха.
- Хари опасно е!Това изобщо не е играчка! Знаеш с колко хора разполага той нали? - погледна го въпросително Лиам.
- Разкарайте се!Отивам да спася Лея! - крайно ядосан извика Хари и избута всички по пътя си.
- Почакай!Идваме с теб. - чу се ирландският акцент на Хоран.
Хари се обърна и събра момчетата за групова прегръдка.
- Благодаря ви!Не знам какво щях да правя без вас. - засмя се горчиво Хари.
- Нека вземем малко от тези. - усмихна се Лиам и нарами едната раница,пълна с оръжия.
- Пазете се! - тихо каза Даниел и прегърна Лиам за последно преди да го види как се качва в черния рейндж роувър,заедно с другите момчета.
По време на пътя Зейн раздаде оръжията и си направиха малък план как да преминат през охраната.След по-малко от половин час вече се намираха пред имението на старият мъж. Те паркираха на определена дистанция,за да не може някой от охраната да забележи колата.Доста прецизно проникнаха в загражденията от различни посоки.Не се чуха изстрели,понеже оръжията имаха заглушители,но се прозя кръв и скоро теренът бе чист. След като се събраха те затътриха убитите охранители зад къщата и влязоха през задната врата.
- Хайде от тук! - тихо ги прикани Хари, но след миг усети оръжие опряно в главата си. - Мамка му! - изруга той,но след като чу изстрелът,който повали похитителя му си отдъхна.
- Стайлс...знаех си,че ще дойдеш. - чу се дрезгавият глас на Картър.
- Пусни Лея! - изръмжа Хари и погледна Картър кръвнишки,след което погледна момичето в ръцете му. Имаше синини по лицето,ръцете и краката,а вероятно и по цялото тяло.
- Ако направите и крачка ще и пръсна мозъка! - засмя се злобно старият мъж и нави малко от косата на Лея около ръката си, дърпайки я назад от което момичето изписка.
- Х-хари. - чу се немощният и шепот,след което голямата длан на Картър се стовари върху лицето и.
- Махайте се от тук или ще я убия като нищо! - извика с всичката си мощ стария мъж, удряйки главата на безпомощното момиче с пистолета в ръката си.
- Убий мен..остави нея.. - пречупеният глас на Хари се разнесе из помещението.

-Не! Категорично не! - разкрещя се Лея.
-Лея, млъкни! - изръмжа Хари.
-Мислиш ли, че ще мога да живея без теб?
-Виж ти, виж ти.. Очаквах тя да се влюби, но ти, Стайлс.. - засмя се Картър. - Имам предложение. Или избивам всички ви, или ще прекарам една нощ с Лея. И Хари ще ни наблюдава.
-Какво?!
Очите на Хари се разшириха, но трябваше да запази самообладание. Приятелите му или момичето на мечтите му, трябваше да избира. Погледна към Лея и видя лекото й кимване. Той също кимна на Картър, който даде знак на охраната си да отведе момчетата. Той заведе момичето в покоите си, като след тях беше Хари, държан от двама охранители. Те го вързаха в единия край на стаята, а Картър завърза Лея за леглото.
-Връщам се след малко, миличка. - прошепна й той, а тя се отдръпна от лицето му.
Мъжът напусна стаята.
-Аз съм виновен.. - прошепна Хари.
-Не си! Хари, не си виновен! Само една нощ.. - опитваше се да го успокой момичето.
-Не разбираш, Лея, той няма да спре. Ще иска още и още..
-Тогава какво ще правим?
Хари чу стъпките на Картър от коридора.
-После ще ти кажа. - прошепна той.
Картър отвори вратата и влезе в стаята. Свали сакото си и разкопча колана на панталоните си. Тръгна към леглото, докато гледаше Лея с мазна усмивка на лицето си. Момичето преглътна тежко и погледна към любимия си. Хари бе бесен. Опитваше се да се освободи, от белезниците, с който бе вързан, но без успех.

Картър бе останал само по бельо. Седна на леглото и погали скулата на Лея. Тя извъртя главата си почти моментално. Картър се ядоса и я хвана за краката. Сложи я да легне, като по този начин ръцете й бяха опънати. Бързо откопча дънките й и ги свали. Започна да гали бедрата й.
-Копеле! - изплю Хари.
Картър само се засмя и продължи нагоре. Свали бикините на Лея и разкрачи краката й. Извади еректиралия си пенис от боксерките и с едната си ръка постави презерватив. Доближи се до ухото на Лея.
-Никой не те е чукал така, както аз ще те чукам, миличка!
Без много бавене повече, Картър вкара члена си в Лея. Тя изкрещя от болка. Той не бе нежен като Хари, ни най-малко. Навлизаше в нея с чудовищно темпо. Не обръщаше внимание на виковете й, който бяха причинени не от удоволствие, а от дяволска болка.
Хари също изпитваше болка. Да гледа как любимата му страда.. Беше обезумял от гняв. Очите му бяха пълни със сълзи. Сведе глава и затвори очи. Опитваше се да забрави за случващото се пред него, но виковете на Лея не помагаха. "Стегни се, Стайлс! Тя страда, а ти цивриш! Стегни се, мамка му!" крещеше подсъзнанието му. Той вдигна глава и в очите му пламна гняв. Виждаше как Картър държи неговото момиче, как целува тялото й..
Скоро Картър свърши и се отдръпна от Лея. Облече дрехите си и отключи белезниците на момичето. След това излезе от стаята и заключи вратата отвън.

Лея се облече и се втурна към Хари. Хвана лицето му в ръцете си и впи устните си в неговите. От това се нуждаеха точно сега, нуждаеха се един от друг. Тя потърси с какво да махне белезниците, но не намери нищо. Хари надигна таза си.
-Вземи пистолета. - инструктира я той.
-Няма ли да чуят?
-Със заглушител е.
Лея кимна и се отдръпна. Ръцете й трепереха, но успя да се концентрира. Застреля веригата, която висеше от стената. Тя освободи дясната ръка на Хари. След това той взе пистолета и освободи и лявата си ръка. Стана от пода и придърпа Лея в прегръдките си. Сля устните си с нейните.
-Ще го убия. - прошепна той.
-Стига, хайде да намерим момчетата и да се махаме.
-Не, наистина ще го убия!! Но си права, първо трябва да се приберем. Хайде.
Хари застреля ключалката и вратата се отвори. Тръгнаха по дългия коридор.
-Стайлс! - чу се гласа на Картър.
Лея и Хари се обърнаха. Картър стоеше малко зад тях, заедно с Лиам, Луи, Зейн и Найл.
-Взимай си приятелчетата и курвата, и да ви няма!
-Кучи син! - изплю Хари и тръгна към Картър. - Как я нарече?
-Хари, стига! - хвана го Луи и го забута към изхода.
Къдрокоското най-накрая се примири и хвана Лея за ръката. Излязоха от огромното имение и се качиха в колата, с която бяха дошли. Луи шофираше, Зейн, Найл и Лиам бяха отзад, а Лея стоеше в скута на Хари отпред и се опитваше да го успокой. Целуваше устните му, галеше косата му, но той така й не се отпусна. Бе обезумял от гняв. Искаше да си отмъсти, искаше да убие онова копеле и щеше да го направил със или без приятелите си.
-Е, кога ще убием онова копеле? - попита Луи.
-Какво? - учуди се Хари.
-Стига Хари, онзи ни вгорчава живота и най-вече твоя. Няма да те оставим сам в това. - усмихна се Зейн.
-Знаете колко е рисковано..
-Няма да те оставим сам! - категовичен бе Лиам.
-Винаги заедно, нали помниш? - усмихна се Найл. - Но първо ще ядем, така де, не трябва да убиваме на гладен стомах. А аз съм много гладен.Когато пристигнаха всички се прибраха по стаите си, за да отдъхнат от тежкият изминал ден. В стаята на Лея и Хари беше тихо.Тялото на Хари бе разположено на голямата спалня, като краката му висяха от края на леглото.Погледът му блуждаеше по белият таван без посока, а мислите му бяха далеч от реалността. За него всичко случило се преди часове все още беше илюзия.Не искаше да повярва.Не искаше това да е реалност.Не искаше неговото момиче да преживява нещо такова.Все още трансът владееше всяка една негова мисъл. Лея стоеше до Хари и прокарваше пръсти през къдриците му, но той дори не отместваше поглед от точката си на фокус. Минели въздъхна разочаровано, защото красивото момче до нея не се държеше адекватно.Сякаш той се бе затворил в себе си и скоро нямаше да допусне никой до съзнанието си. Момичето реши да си вземе душ, за да се отърве от повечето мисли или поне да ги вкара в ред. Тя съблече дрехите си и ги постави в коша за пране след което затвори вратата на банята и се настани под душа, позволявайки на горещата вода да се разлее по тялото и. За момент всичко за което се тревожеше изчезна, но когато разтревоженият образ на Хари изплува в главата и всичко отново започна да я човърка от вътре. Лея спря водата и взе кърпата до себе си,като я уви около тялото си.Отвори големият шкаф и извади бельо от там.Подсуши тялото си и облече бельото.След като позабърса косата си тя се погледна в огледалото, въздъхна и решена да извади Хари от хипнозата му остави хавлията в коша за пране и излезе от банята. вървейки бавно към лежащото, все още в същата позиция момче.
- Хари.. - едвам прошепна слабото момиче, приближавайки се към леглото, но реакция от страна на къдрокоското така и не получи.
Лея с бавни крачки се добра до леглото и прекрачи с единият си крак двата на Хари.Леко тя се настани в скута му и погледна право в искрящите му очи.Те бяха странен нюанс на зеленото.В тях се четеше вина,притеснение,страх..Въпреки всичко Лея беше решена да откъсне любимият си от тези мисли и се наведе бавно над него, оставяйки лека целувчица на бузата му.Следващата и дестинация беше челюстта му, след което продължи надолу към сгъвката между шията и челюстта, а накрая и самият врат.Тя остави няколко целувки по кожата му и щом намери сладкото му място засмука кожата, чувайки гърленият стон на момчето под себе си. Доволна от резултатът, който постигна тя се усмихна срещу кожата му и облиза току-що направената смучка. Тя остави още две лилави петна в близост до първото и се изправи за да види леката усмивка, която се бе изписала на лицето на гаджето и, заедно с похотливия му поглед.
- Хайде скъпи. Нека се откъснем от реалността. - усмихна се Лея и разби устните си в тези на Хари.
- Нямам нищо против. Ти си целият ми свят.Нищо друго не ми е нужно. - усмихна се Хари и захапа леко долната устна на Лея, след което провря езикът и в устата и изучавайки всяко кътче.
След малката борба за надмощие, придружена от няколко стона, поети от другия Лея усети нарастващата ерекция на Хари.Тя постави ръката си на чатала му и започна да го разтърква, след което отмести дланта си от там, заравяйки я в косата на момчето, отърквайки частите си в неговите. Хари простена звучно, а Лея се зае със снемането на дънките му. Той и помогна с катарамата на колана, а след това и навдигна таза си, за да може Лея да смъкне платът от крайниците му. Щом видя издутината, напираща да излезе от тънкият памучен плат, Минели прехапа долната си устна, за да прикрие напиращата усмивка.
- Хайде скъпа! Не ме дразни. Знаеш, че го искам. - изстена с дрезгавият си глас Хари и захапа игриво меката част на ухото на Лея.
Тя разбра намека му и бързо смъкна тениската му.Ръцете и се спуснаха по мускулистите му гърди, а после и по коремните му плочки. Само мисълта за здравото му тяло я караше да се подмокря. Тя изстена,когато ръката и се спря на ерекцията му, а неговият стон не се забави много. С бързи и нетърпеливи движения Хари откопча сутиенът на Лея, който не отдавна се задържаше на гръдният и кош и го захвърли настрана. Гледката му се хареса и ръцете му се приплъзнаха към гърдите и и започнаха да извършват всякакъв вид движения, масажирайки ги и карайки Лея да стене неконтролируемо. За да му върне жестът тя пъхна дългите си, тънки пръсти под памучният плат и започна да търка втвърденият му член.Стоновете на Хари бяха проглушителни,а ръцете му се затягаха около кръста на момичето. Неочаквано той уви пръстите си около ръката на Лея и я премести от боксерките си.
- Не искам да свършвам още скъпа. - усмихна се Хари и ги преобърна, избутвайки Лея нагоре. - Нека ти се реванширам. - облиза устните си той.
След думите си той се наведе и остави влажно целувки по шията и торсът на Лея. Отдели внимание и на гърдите и, след което се зае със снемането на дантелените и бикини само с помощта на зъбите си. Лея плъзна ръцете си по тялото на Хари и щом достигна ластикът на боксерките му тя ги издърпа надолу и усети ерекцията му срещу слабините си.
- Искам те Хари! Мама му искам те! - простена Лея и зарови пръстите си в буйната коса на Хари.
Без да чака втора покана Хари се заби в Лея и започна да движи тялото си срещу нейното. Искайки още тя направи няколко тласъка срещу бедрата му, продължавайки да движи тялото си срещу неговото в синхрон. Капките пот блестяха на челата им.Едната ръка на Лея драскаше гърбът на Хари, а другата и скубеше къдриците му. Двамата стенеха неудържимо и се наслаждаваха един на друг. Лея се навдигна и разби устните си в тези на Хари, усещайки неутолимо желание да ги вкуси. След още няколко движения двамата достигнаха оргазмите си с няколко секунди разлика.
Хари забави темпото и след като почувства, че тялото му е изцедено до край излезе от Лея и се тръшна до нея на леглото с последни сили. Дишането на двама им беше ускорено.И двамата се бореха за глътка въздух и копнееха да възстановят нормалното си дишане.Всичко около тях се въртеше поради все още кипящият в тях адреналин.Зениците им още изпълваха ирисите им.Беше трудно да се съвземат след този умопомрачителен момент.
След не повече от пет минути Лея усети силната ръка на Хари да се увива около талията и,придърпвайки я близо до себе си в силна и топла прегръдка.Тънък сатенен плат покри телата им и след меката целувка на Хари, поставена на бузата на Лея се унесоха в дълбок сън, отдалечен от скорошните им случки и тревоги.
***
На сутринта Луи мина по стаите и събуди всички.Те се събраха във всекидневната. Хари се бе настанил на креслото,а Лея стоеше в скута му.Елинор беше седнала пред дивана, а Луи лежеше в скута и. Лиам седеше на дивана и бе обвил ръката си около талията на Даниел, която стоеше на облегалката, а Пери беше легнала в скута на Зейн. Единствено Найл се прегръщаше с торба чипс.
- Така.Какъв е планът? - постави начало на темата Лиам.
- Предлагам да действаме както винаги.Промъкваме се от зад, блокираме охраната, убиваме ги и се добираме до Картър. - предложи Найл.
- Но там има прекалено много охрана. - протестира Зейн.
- Трябва ни подкрепление.Няма да се справим сами. - тихо отбеляза Луи.
- Имам идея. - усмихна се с искра в очите Лея, събирайки всички погледи в стаята.
- Слушаме те. - чу се дрезгавият глас на Хари.
- Момичета какво ще кажете ние да разсейваме охраната? - предложи с лукава усмивка момичето, усещайки как тялото на гаджето и се стяга.
- Не!Невъзможно!Няма да се излагате на риск! - веднага се опълчи Хари.
- Хари..замисли се.Това е добра идея.Ще ни спечелят доста преднина. - обясни Зейн.
- Н-но. - заекна Хари.
- Не се безпокойте за нас.Ще се справим. - усмихна се смело Пери.
- Сигурни? - попита Луи.
- Сигурни. - потвърдиха всички момичета в синхрон.
- Нека слезем в мазето за да видим с какво разполагаме.- насърчи ги Найл и стана от дивана,оставяйки чипса на масата.
Всички останали го последваха в тъмното мазе.Той цъкна една мижаща лампа и пред погледите им се разкриха хиляди вида оръжия.
- Всеки взима по едно със заглушител.За вас момичета, по-малки, а за нас ето тези бебчета. - усмихна се Луи, показвайки пет редки оръжия, окачени на една етажерка.
- Готови? - протегна ръката си Хари.
- Готови. - казаха един след друг останалите, струпвайки ръцете си една върху друга..