(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ

11💌

- Благодаря ти за отделеното време! - каза Намджун, изчервявайки се до мозъка на костите си. А това се стори на Сокджин за изключително очарователно.

- Няма за какво! Мисля, че вече сме добри приятели, нали така? - попита розовокоското, галейки меката коса на Намджун.

- Да, разбира се! - кимна.

- Тогава ще мога ли да получа телефонния ти номер? - усмихна му се,гледаше го право в очите, не спирайки да гали косата му.

- Предполагам.

Сокджин се отдели от Джун и подаде телефона си-това определено значеше, че трябва да си запише номера.

С треперещи пръсти лилавокоското пое устройството и записа номера си, свенливо подаде телефона си.

- Хммм... Как ли да те запиша? - сложи два от пръстите си на брадичката Сокджин, преструвайки се че мисли. - Измислих го! - почти извика.

Джуни 💜

Сърцето на Намджун като че ли щеше да се пръсне, затова побърза да каже довиждане и да се прибере вкъщи.