(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ

16💌

- Хей! - продумва Намджун в секундата, в която се доближава до пейката по средата на така познатия му парк, а Джин се обръща и го поглежда, усмихвайки му се.

- Здравей! - отвръща Сокджин, като потупва мястото до себе си на пейката, това е ясен знак за Джун да седне до него.

- Много ми харесва цвета на косата ти! - казва накрая като не пропуска да разроши косата му, явно това е нещо като навик на момчето, а Намджун се усмихва свенливо. - А гримът ти е убиец, но трябва да призная, че и без него си доста красив! - слага ръката си на лицето му, като започва да го милва,един изключително джентълменски жест, който Намджун не очакваше, затова в началото се стресна и се отдръпна леко от милувката. Това съвсем малко разочарова Сокджин, който вече е със сериозно изражение на лицето си, няма и помен от усмивката от преди броени секунди.

- Какво има? - пита Намджун, забелязал рязката промяна в настроението на приятеля си. Не можеше да си обясни защо го пита.

- Нищо, просто аз... Харесвам те! - изплюва камъчето накрая, свеждайки поглед към краката си. - И съжалявам ако те харам да се чувстваш неудобно! - казва с нотка на съжаление в гласа си, който леко се пречупва накрая. Намджун има чувството, че всеки момент другото момче ще се разплаче и вината за това е негова.