Признанието на Сокджин предизвиква палитра от емоции в сърцето на Намджун. В първият момент изпита облекчение, защото другият призна чувствата си, после изпита гняв към себе си, тъй като не искаше да разочарова другото момче по някакъв начин, а и любовта бе вече забравена история в живота му. Травмите, които Юнги му причини не можеха да бъдат изтрити с лека ръка, те си стояха дълбоко заровени в сърцето му.
Единственото, което можа да направи Намджун в момента или поне той го чувстваш като такова, бе да се разплаче. Той индефицираше себе си с думата "ревльо", тъй като можеше да се разплаче и от най-малкото нещо. Това, разбира се, не беше чак толкова дребнаво нещо, но реши да даде воля на сълзите си, чувстваше го правилно в този момент.
Сокджин от своя страна сведе поглед надолу към скута си и не знаеше какво да стори в този момент. Не можеше да понесе факта, че неговия любим плачеше, затова го прегърна... Сякаш имаше намерението никога да не го пуска от обятията си.
ESTÁS LEYENDO
(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ
Historia CortaНамджун прикрива несъвършенствата си с грим, а Джин се опитва да го убеди, че е красив въпреки слоевете макиаж.
