(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ

6 💌

Намджун притвори очите си и видя розов таван,който напълно не отговаряше на цвета на тавана в неговата стая. Хвана се за главата и се изправи. Чувстваше се отпаднал и сякаш някой бе изцедил всичките му сили.

Определено бе объркан от мястото, на което се намираше. Това не бе апартамента му.

- О, най-накрая си се събудил! - в стаята се чу отваряне на вратата и влезе строен младеж с розова коса. Носеше в ръцете си сандвич и чаша с вода.

-Реших, че ще си гладен, затова... - не можа да довърши, тъй като Намджун го прекъсна с въпросите си. Изправи се от леглото, като премахна одеалото, с което бе завит допреди минути.

- Кой си ти и какво се е случило с мен? - попита, стараейки се да не звучи нападателно, тъй като не искаше да прави лошо впечатление, а още по-малко искаше да бъде отвлечен от непознат. Всякакви мисли се въртяха в главата му, от лоши по-лоши.

- Припадна до парка и аз те доведох в къщата си. - обясни най-спокойно непознатият, оставяйки на масата сандвича с чашата вода. - Ето, хапни си и пийни, моля те. - каза, усмихвайки се.

- Но ти си един непознат, защо изобщо правиш това? - попита с недоумение Намджун. Нима още съществуваха добри хора в днешно време, които да ти помагат ей така от нищото.

- Аз съм Ким Сокджин, вече не съм непознат. - каза, като се засмя - А ти си?

-Защо да ти казвам? - сопна се Джун. - Ами ако си убиец? - изказа въпроса си на глас, разсмивайки младежа срещу него.

- Защото убийците нямат розова коса и определено не помагат на случайни хора - намина му.

- Хубаво тогава, аз съм Ким Намджун. - каза накрая Джун, крайно засрамен от факта как се бе изложил да си помисли такова нещо за Сокджин. А и за убиец, младежът определено бе твърде привлекателен.

Намджун е филмар, duuh