(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ

epilogue 💌

Три месеца по-късно

- Сигурен ли си, че това е правилно? - попита Намджун гаджето си, а то кимна в одобрение.

- Разбира се, любими, хапни си тази торта, все пак днес правим три месеца откакто сме заедно! - боцна го по носа с показалеца си, а Джун се изкиска.

- Но ако надебелея... - започна с обясненията си, а Розовокосото момче извъртя очи.

- Пак ще те обичам! - почти извика, а хората от съседната маса ги изгледаха странно. - Виж, знам, че не ти е лесно - поде Сокджин, хващайки ръката на гаджето си.- Но аз съм тук за теб и ще те обичам дори и 100 килограма да станеш! - думите сами излизаха от устата на Джин.

Намджун леко се смути от цялото това внимание върху него от страна на Розовокосия. Бяха заедно от цели три месеца и все още се опитваше да свикне с факта, че бе достатъчен за някого, в случая за Сокджин.

- Благодаря! - бе единственото, което пророниха устните му.

Намджун не можеше да изрази с думи колко благодарен беше за Джин и за всичките усилия, които той полагаше за да провърви връзката им. Несигурностите му все още бяха вътре в него, но се стараеше всеки ден да се променя към по-добро заради новия смисъл на живота му, а именно Розовата Фурия на име Ким Сокджин.