(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ

18 💌

Намджун не знаеше как да реагира на прегръдката, в началото се опита да се освободи от хватката на Розовокосия, но той го придърпа още по-силно, почти задушавайки го.

Сетне Джун се окопити и положи брадичка на рамото на Сокджин.

- Не съм достоен за теб, Джин! - заговори измежду плача си Джун, едва произнасяше думите.

- Виж... - поде Джин, отделяйки се от прегръдката и обхвана мокрото от плач лице на момчето срещу себе си. - Красив си, любими мой! - каза накрая, усмихвайки се, а другото момче го изгледа невярващо.

- Казваш го от съжаление! - бе единственото, което каза.

- Не е така! - Джин започна да трие сълзите от красивото му лице с палци,а после се усмихна вяло. - Харесвам теб самия, а не лицето ти или косата ти. Още в момента, в който те видях, те харесах и реших, че трябва да бъдеш моето момче завинаги. Ако не ми вярваш, си обръсни косата тогава! - каза, а Намджун се изкикоти, обичаше това качество на Джин да се шегува в сериозните моменти.

- Ти харесваш мен заради мен самия? - изненада се от чутото Джун. Плачът му вече беше почти спрял.

-Точно така и искам отсега нататък да не спазваш повече диети, защото си съвършен такъв какъвто си. Само ако можеше да се видиш през моите очи, ти също би се влюбил в себе си.

- Мисля, че не бих се влюбил в себе си... - изрече накрая.

- Защо? - изненада се по-големият.

- Защото съм влюбен в теб, Ким Сокджин!

THE END

Това беше, хорица, благодаря ви, че следяхте тази кратка история и се надявам да ви е харесала 💗!