- Искам още една опаковка от този чай! - каза Намджун и подаде вече празната опаковка на жената зад касата.
- Колко този път? - попита тя.
Познаваше прекалено добре Намджун и знаеше, че той всяка седмица си поставяше за цел с колко килограма искаше да отслабне до края на следващата.
- Само 2. - отвърна Намджун, като се усмихна, въпреки че от маската поставена на лицето му, това не се забелязваше.
- Успех тогава, въпреки че... - не можа да довърши жената, тъй като Намджун я прекъсна.
- Знам, знам, ще стана анорексик бла-бла, постоянно това чувам. А сега довиждане. - каза, като остави банкноти на касата (все пак бе редовен клиент и знаеше цената на чая), а жената само изцъка с език и продума тихо:
- Горкото момче!
ČTEŠ
(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ
PovídkyНамджун прикрива несъвършенствата си с грим, а Джин се опитва да го убеди, че е красив въпреки слоевете макиаж.
