(ᴜɴ) ʜᴀɴᴅsᴏᴍᴇ // ɴᴀᴍᴊɪɴ

9. 💌

- Не очаквах да те видя толкова скоро! - подсмихна се продавача, а Намджун остана изненадан от това кого виждаха очите му. Нима онова розовокосо момче от онзи ден работеше в любимата му дрогерия?

- Ами... да, аз такова... - започна да пелтечи Намджун, а Сокджин се засмя.

Неловкостта на Намджун беше закодирана в ДНК-то на кръвта му.

Ситуацията бе повече от комична.

Защо трябваше да се засекат отново? Не че Намджун имаше нещо против, просто определено се изненада.

- Сладък си, между другото, много яка коса! - каза му продавача, като протегна ръка и докосна лилавокосия младеж.

- Благодаря! - едвам отвърна клиента. Идеше му да потъне в дън земя от срам. Бузите му бяха плумнали в червенина. Добре, че беше маската, за да не си личи този факт... доста.

- Явно съдбата си знае работата, щом ни събра отново! - заключи накрая продавач-консултанта и въздъхна драматично. - Какво ще кажеш да хапнем сладолед? След точно - погледна ръчния и стилен часовник на дясната си ръка - 21 минути.

Намджун сведе поглед надолу. Можеше да откаже на предложението, но нещо вътре в него му шептеше да приеме. Сигурно изпитваше чувство за благодарност към другия младеж или може би просто искаше да му се от благодари? Кой знае?

- Добре.

Интересно ли ви е засега? Харесва ли ви идеята? 🙄🪐