ЗМИЙСКИЯТ КИНЖАЛ

Всичко мина чудесно

 Лидия ги поведе по стълбището в края на дългия коридор. Слязоха един етаж надолу, после следващ, а после трети, накрая се озоваха в подземието. Тук стените и пода не бяха от черно-бяла мозайка. Бяха от черен материал, наподобяващ истинска скала. Имаше редици врати от черен метал. Светлината обаче беше все така бяла и силна, както на горните етажи. Някъде, в дъното на коридора, се чуваше нечовешко ръмжене. Ромео крачеше уверено, въпреки всички ужасяващи спомени за това място. Лидия го наблюдаваше внимателно, това го изнервяше, но не смяташе да го показва. Отровителката, която вървеше с големи крачки и гледаше с намръщен поглед към всяка отмината врата, обаче имаше друг намерение.

 -Тя знае кой си, Ромео. Знае миналото ти, знае историята ти. - прошепна му Змията в ухото достатъчно тихо, за да не се разнесе гласа й от ехото.

 Ромео се усмихна. Винаги когато бе затруднен, винаги когато бе притеснен, разстревожен или се беше събудила която и да е от емоциите му, той се усмихваше за да я прикрие. Номерът винаги е минавал и винаги ще минава отново, мислеше си той.

 Щом стигнаха до една врата, която не се отличаваше по нищо от другите, Лидия спря, извади някаква карта от сакото си и я доближи до мястото, където се трябва да се намира несъществуващата в този случай брава. Вратата се отвори плавно навътре и тримата пристъпиха в открилото се зад нея помещение. Въздухът вътре беше влажен и студен. В стаята нямаше нищо с изключение на два грозни чифта окови, спускащи се от тавана, а на тях бяха окачени девете момчета от семейството на Отровителката. Целите бяха покрити с кръв, косите им бяха спластени от сасирената течност. Антъни беше в безсъзнание, а Хрътката гледаше право напред в карамелено кафевите очи на Лидия. Змията тръгна към тях, но Ромео я хвана и придърпа към себе си.

 -Не, първо тя - посочи той към блондинката. 

 -Умен си, личи си че си престоял дълго в тези килии - отговори на предизвикателния му поглед Лидия. 

 Тя допря картата си към стената до вратата и се появи някаква сива завеса между тях тримата и окаяните момчета. След това завесата всякаш се вдигна и изчезна във въздуха. Лидия отиде при заложниците, отключи оковите им и те се стовариха на земята. В този момент четирима войници, облечени в черните униформи на армията от Крепостта на истината, влязоха под строй в килията и вдигнаха момчетата от пода. Изнесоха ги по коридора, запътили се към повърхността, а Лидия, Змията и Ромео ги последваха. Ромео едва сдържаше гнева си, но щом погледна към Отровителката, мигновенно мислите му се обърнаха към нея. Тя вървеше спокойно, но очите й бяха кървясали. В главата й се въртяха безброй мисли. Лидия трябваше да посрещне братовчед й, който бе изпратен с единствената цел да й помогне с документацията, а тя го бе затворила тук, заедно с брат й. Знаеше че ще измъчват Хрътката, тя дори го искаше, това бе част от разпита, но той би издържал и далеч по-страшни мъчения. Антъни обаче не бе свикнал с тези неща. Той трябваше да е в безопасност. 

  Скоро излязоха от сградата, войниците качиха Хрътката и Антъни в колата. Ромео бе готов да изчезне възможно най-бързо от това място, но Змията имаше недовършена работа. Тя се бе запътила отново към голямата входна врата.

 -Къде отиваш? - провикна се към нея Ромео.

 -Да подпиша. Сделката си е сделка. Лидия я поведе обратно,  а войниците не позволиха на Ромео да влезе след тях. 

 Половин час по-късно, Ромео продължаваше да се бори с тях и да крещи. Това бе и гледката, кято завариха момичетата, когато отнов излязоха. Те се прегърнаха, все едно всичко бе минало перфектно и Отровителката се запъти към войнственият си спътник. 

 -Стига вече Ромео, всичко мина чудесно - каза му тя, размахвайки папка с документи пред лицето му. - Време е да се прибираме.

Ромео, вече предал се пред лудостта й, просто се усмихна широко и й каза:

 -Определено има да разказваш как това, може да се нарече удесно.

 -С удоволствие, но нека е след като се погрижим за умиращото ми от кръвозагуба семейство - каза тя, с по-широка и от неговата усмивка и се настани удобно в колата.