ЗМИЙСКИЯТ КИНЖАЛ

Неведвние и спомени за пироманство

  - Ставай! Вече е дванадесет часа, а ние още спим. - каза почти крещеейки Отровителката, събуждайки спящото чернокосо момче.
  Ромео бързо разтърка черните си, почти затворени очи и се изправи.
  -Имаме планове за днес. До половин час трябва да тръгнем от тук. - каза вместо "добро утро", все още рошавото момиче и излезе от стаята.
  Ромео вече не се учудваше на такива изказвания. Бе свикнал всичко да му бъде съобщавано в последния момент. Това не бе желаното от него отношение, но поне този път получаваше заповеди от някой за когото бе сигурен че заслужава да бъде лидер.
  Докато се приготвяше набързо, полагаше неимоверни усилия да изпълни нелесната задача да избие от ума си спомена от преди малко, а именно рошавото негримирано момиче, облечено само по една черна мъжка тениска, което го събуди.
  Отровителката изпи набързо вече студеното си кафе, приготвено от братовчед й и оставено на кухненската маса. До оставената за нея чаша имаше още една, предназначена за Ромео. А между тях се намираше надрасканата бележка, която бе на няколко пъти препрочетена от момичето. Бяха написани само две изречения с увъртябия почерк на Антъни:

  "Всичко е готово. Чакаме ви."

  Тя запали една цигара и преди да изгаси запалката, подпали листа хартия. Ромео още не биваше да научава. Докато гледа пламаците се сети за момиче, с което се бе запознала при изпълняването на една от задачите на Хищника. Беше с още двама от подчинените на Хищника и мисията им бе да накарат собственика на верига ресторанти, да продаде единия от тях. Проблема беше че явно изпитваше голяма привързаност към точно този, тъй като с него бе започнал да гради кариерата си. Но нямаше късмет, защото Хищника вече го беше набелязал като мишена и това не можеше да бъде променено по никакъв начин. Тримата бяха изпълнили перфектно задачата, като с помощта само на един бокс и силни удъри, накараха горкия човечец бързо да промени решението си и да продаде ресторанта, приемайки щедрата им оферта - собствения му живот. Но вниманието на Отровителката бе привлечено от малко по-ниско от нея момиче, което някакси се бе възкачило на важния пост главен готвач, макар да е на нейните години. Но имаше причина за това. Тя притежаваше огромен талант в готварството. Но в очите й, пълни с искри на радост, се забелязваше и нещо по-странно. Тогава Отровителката се бе заела с проучването й. Разбра че има нещо, което тя обича повече дори от готвенето. А именно пироманството. През свободното си време Ева се занимаваше с всякакви подпалителни вещества. Това бе нейна страст и нейн начин да се забавлява, да се справи с трудностите и стреса, да живее. На Змията това й се стори полезно като умение и накара Хищника, освен да я запази като служител, да плати за обучението й. След което последваха уроци по самозащита, химични опити в лаборатория и усилени упражнения с цел да я направят по гъвкава и от най добрата гимнастичка. Тя се справи добре и започна да изпълнява малки задачи за Хищника с цел да се отплати за изхарчените му по подготовката й пари и да откупи свободата си. След половин година бе постигнала това. Отвори собствен ресторант и от време на време изпълняваше накоя платена задача свързана с перфектното покриване на улики чрез уж случайни пожари.
  Мисълта на Отровителката бе прекъсната от отварящата се на спалнята й врата, от която се показа вече готовият за път и въоражен Ромео.
  -Няма ли да тръгваме? Защо още не си облечена? - попита озадачено Ромео.
  -Сериозно ли? Виждаш полуголо секси момиче като мен и питаш защо не е облечена? Гей ли си? - засмя се тя на сърказма си и влезе в стаята за да се приготви.
  След не повече от десет минути тя бе облечена, сресана, гримирана, въоражена с комплект от дванадесет ножа за хвърляне закачени в дясната част на колана й, кама от другата му страна и две малки бутилки с отрови - мигновенна смърт и силно приспивателно със странични ефекти, включващи болка в цялото тяло, краткотрайна амнезия и слаби кръвоизливи от носа и устата.
  -Къде е Антъни? - попита Ромео щом я видя.
  -Това не трябва да те интересува сега. Важно е че е на правилното място. Да вървим!
  Думите бяха изречени с контролирана в гласа й нотка на строгост, която тя използваше за да се разбере че разговора е приключил. Както винаги този метот подейства. Качиха се в колата. Ромео шофираше, а Отровителката го навигираше завой по завой до необходимата дестинация, за да отложи спора който със сигурност ще последва след като той разбере за къде пътуват.