ЗМИЙСКИЯТ КИНЖАЛ

Ще спася невинен

-Няма да те убия - за да не се усъмни, трябваше да продължа с тази роля.

-Напротив. Ако не го направиш ти, то друг ще го направи. Но тогава и ти ще си мъртва. Хищника няма да остави всичко прост така. Но имам едно желание. Ще ме застреляш в главата. Знам че не обичаш огнестрелни оръжия, но аз ги предпочитам пред мелодраматизма на кинжалите ти.

Нямаше как да стане по добре. Късмета ми отново не ме предаде. Ромео наистина ме улесни, дори без да го съзнава.

-Сигурен ли си в това? Не искам да те убивам, но...

-Но нямаш друг избор - прекъсна ме черноокия красавец.

Аз извадих пистолета от коженото си яке. Насочих го към него. Той въздъхна като чели с облекчение, отпусна ръцете си и затвори очи. Беше готов да посрещне края си.

-Ще се видим от другата страна, любима! - каза като последни думи той.

И тогава дръпнах спусъка. Пистолета изщрака с опит да изстреля несъществуващия куршум. И всичко потъна в мълчание. Хванах все още недоумяващия Ромео за яката и го издърпах към вратата на къщата и заедно се промъкнахме по вече сумрачната пуста уличка към края на града.

-Какво стана? Защо съм жив? Какво правиш? - Попита той в истерия.

-Ще те измъкна от тук. По-късно ще ти обясня. Чака ни кола на стария път до града. Трябва да извървим само половин километър до там. Сега мълчи и върви. Не привличай внимание.

С тихи и бързи стъпки се отправихме към ореченото място, на което предварително се бях разбрала с братовчед ми да ни чака с тъмно синята си Алфа. От самото начало се бях подготвила за такъв обрат на събитията. Нарочно не заредих пистолета. Ако Ромео е готов да умре, значи наистина е невинен. Но трябваше да съм сигурна че не ме лъже. Че не е поредната измама. И се убедих. След малко вече се качвахме в колата. Нямахме никакви проблеми по пътя към нея. Братовчед ми ни посрещна с вече запален двигател. Тръгнахме към апартамент, в който щяхме да сме на сигурно, но ни очакваха петдесет километра път до там, без да привличаме внимание. Набързо обясних всичко и на двамата и накрая те останаха на мнение че наистина съм луда. Може би са прави.

-И какво следва сега? Хищника ще ни намери рано или късно? Нима смяташ да се крием до края на дните си? - попита Ромео, вече напълно отчаян.

-Не. Само докато не намерим истинския предател. А за Хищника бъди спокоен. Подготвена съм за това.

С усмивка на лицето си се пресегнах и включих радиото с надеждата да ме разсее. Унесох се в лек сън, необезпокоявана от мислите, които измъчваха братовчед ми и Ромео.