ЗМИЙСКИЯТ КИНЖАЛ

Ромео

Домът ми е любимото ми място. Не защото е голям, макар наистина да е такъв. Не защото е добре обзаведен, макар и това да е вярно. Просто само в дома си мога да остана сама. Наистина сама. Къщата ми е подарък от Хищника. Подари и на брат ми. Като негови най-доверени хора трябва да има и къде да тренираме. За това в подземията на къщите са разположени големи тренировъчни зали, пълни с оръжия. Това наистина е най-любимото ми място в цялата къща. Е... може би се конкурира с голямата библиотека. Но сега няма време за четене. Предстои голяма среща с предател. Само преди седмица, той открадна голямо количество пико от организацията ни. Хищника веднага нареди на брат ми да го издири. А Хрътката си е Хрътката. Винаги намира каквото търси. От там идва и прякора му. Но това беше само началото. Предателя е дългогодишен член на организацията, един от първите пришълци. Наричаме го Ромео. И естествено той ще отрече всичко. А и ако брат ми е сгрешил и Ромео е невинен... не може да позволим Хищника да изгуби ценен човек заради нищо. Тук се включвам аз. Плана е да разкрия пред  Ромео че аз съм предателя за когото става въпрос и да му предложа да работим заедно. И чакам реакцията му. Като всеки от пришълците и той е майстор на измамите и лъжите, но аз знам кога ме лъжат. Всеки един. А проблема на Ромео, е че лесно изпуска нервите си. Това ще е забавно.

  След четири часа усилена тренировка влязох в банята. Спокойствие. Но не за дълго. Наложи се да бързам за да не закъснея за срещата, която предварително си уредих с Ромео. Облякох си черни дънки, черна тениска с неоново зелен череп, зелени кецове и да не забравя редицата кожени гривни, покриващи белезите ми по ръцете. Оставих гарваново черната си коса пусната и подчертах сивите си очи с червен молив за очи - моя марка. Щом се погледнах в голямото огледало, приличах на вампир заради бледата си кожа и всичкото черно - останах доволна от резултата. Тръгнах към едно малко заведение в което прекарвах голяма част от времето си в разправии с негодници, опитали се да извлекат полза от организацията. Щом стигнах Ромео вече ме чакаше. Беше привидно сам, но бях наясно че по другите маси са насядали негови хора, готови да го отбраняват и да ме убият ако се наложи. Аз обаче наистина бях сама. Предпочитам го винаги. Тренировките ми стигат за да надвия 20 човека съвсем сама. Седнах на масата на която ме чакаше той. Взря се в мен с напълно черните си бездънни очи. Погледа му беше сериозен, но усмивката му - същата която никога не падаше от красивото му лице, все още беше на мястото си. Винаги съм му го признавала - голям красавец е. Макар че е по голям от мен с пет години, често съм се въртяла покрай него. Но никога не е бил мой. Главно защото и той като мен само се забавлява. Аз не съм ничие забавление. Аз се забавлявам с другите. Струваше ми се че отметнатата му назад коса е по черна и от моята, макар това да не ми се струва възможно. Поръчахме си кафе и разговора започна. Ах колко жалко че скоро ще е мъртъв. Тази красота ще бъде пропиляна. Но това не ме засяга. Момчетата са навсякъде. Той не е с нищо по-специален.