ЗМИЙСКИЯТ КИНЖАЛ

Нанасянето

Времето в колата мина бавно и напрегнато, заради притесненията на момчетата, които според мен бяха неоправдани. Нима не вярват че съм помислила за всичко? Скоро не съм изпитвала чувството някой да се съмнява в мен. Но ми харесва. Липсваше ми тази напрегнатост във въздуха около мен, която му придава сладко-киселия привкус на предстояща смърт. Но няма да позволя да се стигне до там.
Пристигнахме в малък град в планината. Братовчед ми никога не беше идвал тук и се наложи да го упътвам по пътя. В края на града имаше малък, недобре потдържан триетажен блок. Единия апартамент на втория етаж е мое притежание от вече година. Купих го точно заради такива спешни случаи в които не трябва да бъда намерена.
  -Паркирай колата в гаража. Ето ти ключа - казах на братовчед си докъто му подавах стар железен ключ за катинар - Чакаме те в апартамента на втория етаж.
С Ромео влязохме във входа и започнахме да изкачваме стълбите. Сигурна съм че наум проклинаше малките блокове и липсата на асансьори в тях. Когато влязохме в апартамента бях щастлива да видя почудата на красивото му лице. Нима очаква че ще живеем в някаква дупка докато се крием от Хищника? Апартамента беше добре обзаведен с кожена облицовка по стените и мебелите, лед осветление, големи плазми във всяка стая, две спални, хол, кухня, баня и тоалетна.
  -Добре, може и да ми хареса да бягам от Хищника - каза Ромео с обичайната усмивка на лицето си.
  -Тук дори Хрътката няма да ни надуши - отбеляза очевидното, пристигащия зад нас Антъни.
  -Но има един проблем. Когато купих и обзаведох апартамента не знаех че ще сме трима. Предвидих най-много двама и толкова са и спалните. Кой от нас ще спи сам и кои ще си правят компания през нощта? - зададох въпроса с лукава усмивка на лицето си, наподобяваща нормалното изражение на Ромео.
  Неловко мълчание изпълни целия апартамент.
  -Вие ще спите двамата. Знам че вече си го мислите. А не ми се занимава с филмите ви. Аз отивам до магазина който подминахме на идване. Трябват ни продукти за да направим вечерята. - каза с отекчение братовчед ми.
  -Добре, но се пази. И ще използваме други имена. Ромео, извади червената папка от шкафа в коридора! - наредих аз.
  -Както заповядате, милейди - каточели усмивката му стана още по-широка докато отваряше папката - но...  ти май наистина си премислила всичко.
  -Разбира се. Раздай документите ако обичаш, Ромео... или по-точно Александър. Вече ще се наричаме с имената посочени в документите. Така ще е по-сигурно.
  -Защо трябва да се казвам Даниел? Мразя това име. Знаеш че мразя това име - упрекна ме братовчед ми, докъто разглеждаше плика с документите си.
  -Знам. Но това не значи че ме интересува. И не се тревожи. Няма да е за дълго.
  -А твоето име какво е, Отровителко? - попита Ромео докато се мръщеше на нещо в папката.
  -Мей. Вече се казвам Мей. Виждате ли? И моето име не е прекрасно. - оправдах се набързо, докъто вече прибирах документите в портмонето си - Дан, ти тръгвай към магазина. Не купувай много неща. Само най необходимото и продукти за вечерята. Нека не привличаме внимание. Алек, помогни ми да приготвим стаите.
  Братовчед ми измрънка нещо спрямо заяждането ми с новите имена и тръгна Аз и Ромео приготвихме стаите и подредихме оскъдния багаж. Вече се свечеряваше когато започнахме да приготвяме вечеря и всички се забавлявахме с ужасните ни готварски умения. За миг забравихме за опасността която ни дебне и за тежката ни задача - да намерим истинския предател.