ЗМИЙСКИЯТ КИНЖАЛ

Той ли е предателят?!

   Времето беше ужасно цяла сутрин. Това допринасяше за неспокойствието му, породено главно от липсата на Отровителката. Още щом се събуди, останови че нея я няма. От тогава минаха почти четири часа. Кога ли е излязла? Къде е отишла? Дали не е разбрала най сетне че не можем да избягаме от Хищника и е решила да ни предаде? Ами ако са я намерили? Ако Хищника сега я измъчва?
  Синеокото момче приготви третото си кафе за тази сутрин. Беше приъеснен и това го караше да пие много кафе. Беше му навик още от годините си в гимназията. Всъщност точно братовчедка му, великата Отровителка, зася този навик в съзнанието му. "Стига се тревожи за всичко - беше му казала тя. - Защо не започнеш да се друсаш? Помага, когато имаш проблеми. Не мислиш за тях". Тогава той се беше засмял неловко, тъй като не знаеше какво да й отговори. Тя забеляза и реши да продължи. "Наркотиците не са само пико, анфет, марихуана - смигна му тя. - Това са забранени наркотици. Но има и разрешени. Например цигари, алкохол. Дори кафето." Все пак я послуша. Избра най - безвредния от изредените. И така в продължение на години замъглява стреса с помощта на кафето. Той се усмихна на тези спомени и отпи от топлата напитка.
  Отровителката излезе от малката пробна и се запъти към касата за да плати за новите покупки. Сутринта се беше събудила рано от поредния си неспокоен сън. Реши че иска да се разходи и в мига който съзря градския мол й хрумна да се възползва от възможността и да накупи малко дрехи, тъй като почти всичко бе останало в домовете им.
  След напускането на мола влезе в едно от такситата, наредени на отсрещната улица и отпътува към малкия апартамент заедно с шестте препълнени с покупки чанти.
  Ромео чу тихият звук от завъртащ се ключ в ключалката на входната врата. Двамата с Антъни се обърнаха в тази посока и видяха как Отровителката се опитва да влезе, затруднена от чантите в ръцете си. Щом ги погледна тя се ококори. Гледката пред нея представляваше Ромео и братовчед й пиещи кафе и пушещи цигари на малката тераса. От кога братовчед й пуши? И от кога Ромео се държи приятелски с хора, които познава от толкова малко време?
  -Надявам се че пушите само цигари- вметнах набързо докато разтварях първата от многото чанти и вадех няколко ризи за Антъни.
  -Не успях да го убедя да пушим друго - засмя се чернокосият красавец.
  Другите двама му отвърнаха на смеха с шеговито намръщване. След това тримата избухнаха в смях. Разгледаха новите дрехи, докато момчетата разказваха колко са се притеснили. Беше видно че тя се ядоса, но не каза нищо. Макар в мислите й да бушуваше огън, защото един вид искаха контрол над нея, тя се опита да се усмихне и им каза че няма за какво да се тревожат.
  Късно вечерта, когато вече се приготвяха за сън, се чу звънене на телефон от спалнята на Ромео и Отровителката. Тя извади стар железен телефон от един шкаф до леглото - причината за звука. Излезе на терасата и вдигна телефона. Отсреща се чу писклив женски глас:
  -Здравей, Мей!
  -Здравей, Лидия! - отговори Отровителката, на нейната стара приятрлка.
  -Имам добри новини за теб. Заловихме го. Опитваше се да намери информация за местоположението ти. Но не предвиди че неговите информатори са и наши.
  -Не, той знае това. Но не е предвидил че е възможно да ми помагате -поправи я Отровителката. - Разпитахте ли го?
  -Не точно. Опитахме се, но той не казва нищо. Измъчихме го - започна да се оправдава Лидия. - Дори го заплашихме с осъкатяването му. Но просто си личи че сте брат и сестра. И двамата не се предавате лесно.
  -Грешиш. Той не се предава лесно. Аз изобщо не се предавам. Продължавайте. Накрая ще се пречупи.
  Отровителката затвоти телефона с тези думи. Обърна се и завари двете момчета зад нея. Бяха се опитали да се промъкнат, но тя знаеше че са там. Беше им чула стъпките. Но нямаше против. Така или иначе скоро щяха да я попитат какво ще предприемат.
  -Какво беше това? Нали нямаме право на телефони? И кой ще се пречупи?
  -Беше човек, който ми дължи много услуги. Хрътката е разпитвал за нас. Задържали са го по заповедта на човека, който ми се обади. А този телефон е за спешни случаи, като това да получа информация.
  -И какво искаш да научиш от брат си? - попита Антъни, по чието лице си личеше тревога.
  -Не се тревожи. Всичко което му правят е заслужено. Засекли са негов разговор по телефона, но не се знае с кого. Попитал е дали помитането е готово.
  Отровителката направи пауза, за да се наслади на учудените им изражения. Дори вечната усмивка на Ромео бе изчезнала. Явно тя беше единствената която не се учуди от това, когато разбра.
  -Това... това не е възможно. Той е верен на Хищника - изръси набързо Ромео.
  -Брат ми е идиот - изрекох очевидното. - Видял е възможност и се е възползвал. Учудва ме единствено че не е толкова глупав, за колкото го смятах.
  Всички се засмяха, макар и леко неловко. Змията се запъти към спалнята, като така сложи край на разговора им. Момчетата си размениха погледи, пълни с притеснение и последваха примера на Отровителката, запътвайки се към спалните.