Забивката (превод)

Глава 12

Возенето в таксито на път за стадиона, където беше оставила колата си, беше може би най-унизителното преживяване в живота на Хейдън. Някак си, докато се обличаше, поръчваше такси, пожелаваше тихо сбогом на Броуди бе успяла да овладее емоциите си. Но в момента в който се плъзна на задната седалка и гледаше как красивата къща на Броуди изчезва в огледалото за обратно виждане, тя избухна в сълзи.Слисания шофьор на таксито и подаде малък пакет кърпички скоро след това спря да и обръща внимание. Въпреки сълзите и замъглените си очи тя забеляза как мъжа и хвърляше странни погледи в огледалото. Очевидно не всеки ден возеше плачещи жени в таксито си. А съкрушена беше единствената дума, с която тя можеше да опише как се чувства в момента.Въпреки,че бе казала на Броуди,че раздялата е за добро сърцето и се късаше и се чувстваше толкова зле сякаш някой го остъргва с бръснарско ножче. Всичко, което искаше да направи беше да се върне в апартамента си да пропълзи под завивките и да плаче. Шофьорът на таксито я остави на стадиона, където тя се качи в колата си избърса мокрите си очи и направи няколко успокояващи вдишвания. Петнадесет мъчително дълги минути по-късно влезе в хотела, надявайки се никой да не е забелязал петната по лицето и. Във фоайето служителят на рецепцията я повика с жест. Тя неохотно се отправи натам и се изненада, когато той каза:

-Един човек ви очаква в бара.

Надежда и щастие избухнаха вътре в нея. Броуди? Той определено имаше време да пристигне тук преди нея, тъй като тя трябваше да вземе колата си. Може би е осъзнал колко глупаво е да се сложи край на нещата само заради нещо което някой репортер е написал. Тя прекоси мраморния под към големите дъбови врати, водещи в бара на хотела. Вътре имаше малко посетители и когато потърси масивните рамене и непокорната тъмна коса на Броуди тя се оказа с празни ръце. Разочарованието се разби в нея като приливна вълна. Разбира се, че той не беше тук. Беше и показал ясно, че не може да рискува кариерата си като се вижда с нея. Тя се огледа отново след това въздъхна тежко, когато погледа й попадна на един мъж който беше пропуснала по време на първата си проверка.
Дъг.

О, Боже. Какво правеше той тук?
-Хейдън!

Той се приближи към нея с плаха усмивка.
Тя се втренчи в него, в познатия образ - русата му коса, подредена в спретната прическа. Светлите му сини очи, сериозни както винаги. Това слабо, стегнато тяло което поддържаше във форма в залата на университета. Той носеше чифт колосани жълтокафяви панталони и свежа бяла риза закопчана до горе и консервативното му облекло я подразни. Всичко в Дъг е толкова чисто и подредено и невероятно досадно. Улови се че копнее за поне малко безпорядък. Едно незакопчано копче.Петно от кафе. Малко местенце което е пропуснал по време на бръснене. Но нямаше нищо неподредено в този човек. Той беше като перфектно опакован подарък, който използва само три ефективни парчета тиксо и отличителна малка панделка с еднакво дълги краища. Подарък, който се колебаеш да се отвориш защото се чувстваш като магаре задето го разваляш. Броуди от друга страна ... той е от онези подаръци които разкъсваш в момента в който го получиш няма значение как е опакован защото знаеш ,че това което е вътре и е милион пъти по-хубаво и без това. Сълзи опариха очите и при мисълта.