Втора глава

2.5K 110 3
                                    

Вечерта Катрина и момчетата гледаха мач до късно, затова реши днес да си спести ходенето на училище. Щом се събуди, към два и половина на обяд, тя се оправи набързо и слезе да закуси. Долу вече беше и Рийд, който набиваше някакви сандвичи. Опита се да ѝ каже добро утро, но видя, че има опастност съдържанието в устата му да излезе навън, затова просто помаха.

- Добро утро, прасчо - засмя се тя - Аз закусвам и се прибирам, защото нашите са се прибрали и може да идват някакви хора на гости и ... - недовършването на изречението означаваше само едно - отегчение.

- Довечера в десет пред "Шейн" - това беше любимата им дискотека или поне на Катрина. Там никога не отиваха полицаи и затова имаше много непълнолетни тийнейджъри, които с радост купуваха каквото им дадеш. Рийд кимна в отговор и казвайки с ръка да изчака, той набързо преглътна и започна да говори.

- Разбрах, че тази вечет щяло да има някакво парти, така че вземи повече. Ще дойдем всички, за да може да спечелим повече, а и да свършим по-бързо, че да се позабавляваме и ние - намигна ѝ той и отново отхапа от сандвича.

- Перфектно - каза тя, минавайки до него, но точно да го подмине, се завъртя, взимайки един от четирите останали сандвича и тръгна към асансьора, казвайки едно бързо чао.

След около четирдесет минути, Кат вече беше пред голямата къща, наречена нейн дом. Отпред бяха паркирани две коли - едната на родителите ѝ и още една, която явно беше на гостите им. Катрина нямаше намерение да си говори както с родителите ѝ, така и с навлеците, които се бяха домъкнали, затова щом влезе в къщата веднага се насочи към стълбите, но беше спряна от гласа на майка ѝ, която я викаше.

- Какво? - троснато и с досада попита тя.

- Катрина - как мразеше така да я нарича майка ѝ, защото тя го произнасяше по един доста гаден начин - Това са Дейна, Грег и сина им Джейкъб - Кимайки с огромна досада, тя тъкмо щеше да каже нещо от рода на " и аз к'во", но телефона и звънна прекъсвайки я. Тя изпуфтя и го извади от джоба си, завъртайки се с гръб към хората седящи в хола надявайки се, че не я слушат. Да, но Джейкъб нямаше какво друго да прави. Тя погледна екрана, на който беше изписано името на Том

- Ало? - каза тя.

- Оръжията от "ВИНС" са дошли по-рано, искат да ги приберем максимум до четири-пет часа, а пътя ни е минимум час и половина - каза той.

Queen of Hell {Niall Horan}Onde histórias criam vida. Descubra agora