Queen of Hell {Niall Horan}

Десета глава

Веднага щом се прибраха Найл се качи и заключи в стаята си, влизайки под душа. През целия път не беше казал абсолютно нищо. На Катрина и Рийд им беше ясно, че му трябва малко време, все пак бе отнел човешки живот за първи път.

Щом Найл се качи по стълбите и се изгуби от погледа на Кей, тя седна на дивана и въздиша шумно, заравяйки лице в шепите си. Секунди по-късно усети, че до нея е седнал още някой, а щом погледна видя, че това е Рийд.

- Уби ги заради мен нали? - попита тя, а той кимна.

- Трябва да му благодариш, ако не го беше направил щеше да си мъртва - със сериозен тон каза той. Момичето кимна и тръгна към стаята си, където съблече дрехите си и влезе под душа, за да махне вече засъхналата кръв от тялото си.

След душа тя изсуши косата си и облече клин и една от тениските на Рийд, които бяха в нейната стая по незнайни причини, а когато свърши и това, тя седна на леглото си, взимайки лаптопа, слагайки го пред нея.

Първо провери пощата си - имаше съобщения от майка си и баща си, които я питаха как е и дали всичко е наред. Тя набързо им написа, че всичко е нормално и че скоро може да отиде да ги види. След което влезе в туитър, където изгуби около два часа. Щом и писна тя затвори лаптопа и излезе от стаята си, насочвайки се към стаята на русокосия.

Почука няколко пъти и изчака докато рошавата руса глава на Найл не ѝ отвори. Щом влезе в стаята му тя седна на фотьола и го погледна. Найл пък седна на леглото си и заби поглед в земята.

- Благодаря - тихо каза момичето. Не ѝ се случваше често да благодари или моли някой за нещо, затова в момента се чувстваше странно.

- За какво?

- Че ме спаси. Ако не ги беше застрелял щях да съм мъртва - поясни Катрина - Найл, знам как се чувстваш - каза тихо тя.

- Но...как го правиш?... До сега те видях да убиваш над петнадесет човека и изглежда все едно не ти пука.

- Прав си, не ми. Тоест вече не ми. - каза тя и се засмя леко - Но когато убих за първи път, Рийд се опитваше да ме успокои с дни. Бях на ръба на нервна криза, но той ми помогна да разбера, че е по-добре да отнемем техния живот от колкото те нашия - Найл кимна и погледна момичето в лицето - Не му мисли много, така ще ти е по-лесно да го преживееш - Катрина се изправи, но тениската ѝ се беше набрала нагоре и част от корема ѝ се виждаше. Точно преди да я оправи Найл погледна към нея и видя големия белег от дясната долна стана на корема ѝ.