The secret of the Italian mafia

Среднощни размисли

Гледна точка на Вероника

След като лекциите ми в университета свършиха, се прибрах. Не бях много изморена, но ще си почина, защото няма къде да отида и да искам. Влязох в апартамента и леля ми ме посрещна с усмивка, а по погледа й можех да разбера, че иска да й разкажа как е минал денят ми.

-Е, как беше?-попита като повдигна вежди, а аз събух обувките си и двете влязохме в хола.

-Като за първи ден, много добре! Отначало малко не знаех къде се намират стаите и залите, но един господин ме упъти и се оправих. В почивката отидох до кафенето, за да си взема нещо за хапване и там се запознах с две момчета...-при това усмивката й се разшири, а аз се засмях леко.-...Запознах се и с едно момиче от Англия и се уговорихме да излезем през уикенда.-завърших с разказа си и чичо влезе в стаята при нас.

-Вечерята е готова. Направил съм паста "Болонезе".-съобщи, а аз се зарадвах, защото бях гладна.

-След малко ще дойдем.-каза му леля и той излезе.-Майка ти звъня, питаше как си се справила през първия ден, но не й казах нищо, защото не се беше прибрала все още.

-Ще им звънна след като се наям.-отвърнах й и двете се изправихме от дивана, за да отидем в кухнята и да вечеряме.

Както винаги, чичо се беше справил страхотно с вечерята и всичко беше много вкусно. Разказах и на него за деня ми и след като приключихме с храната, измих чиниите и отидох в стаята си, за да звънна на нашите, но преди това си взех душ и си облякох удобни дрехи. Излязох на терасата и седнах на дървеното столче. Взех телефона си, за да им се обадя и зачаках някой да ми вдигне.

-Хейй, как беше първият ти ден в университета? Успя ли да се справиш?- мама ми вдигна и веднага ме заля с въпроси.

-Беше добре, хареса ми. Университетът е огромен и ще ми е нужно повече време, докато науча кое къде се намира, но ще се справя.-отговорих.

-Как са учителите?-зададе още един въпрос.

-Всички са много мили и готови да ти помогнат. Надявам се, че през цялото време ще са така, не само за днес.-казах и се заиграх с косата си.

-Ще се справиш! Няма да се откажеш, ако стане по-тежко, нали? Когато започнат изпити и такива неща?-попита сериозно, а аз въздъхнах.

-Няма, мамо! Нали дойдох тук, за да уча, не да се отказвам при първата пречка.-отвърнах отегчено, защото преди да дойда тук слушах всеки ден как ми казва да не се отказвам и колко пари са хвърлени за това.

-Добре! Ще те оставям да си почиваш.-каза тя.

-Прати поздрави на всички. Обичам ви!-затворих телефона и се загледах в гледката пред мен.

Пределно ясно ми е, че няма да ми е лесно. Не е нужно да ми го повтарят постоянно! Тук съм, решила съм го, ще се справя! Не го правя за тях, правя го за себе си. Ако ме подкрепяха малко повече, щеше да ми е по-лесно, но съм свикнала. Научих се да не правя нищо за никого вече и да гледам себе си.

Дойдох тук, за да уча за програмист, след това да започна добре платена работа и да си устроя живота така както аз си искам. Няма да позволя на никого да провали плановете ми! Надъхана съм да успея в този живот и ще се боря за целите си, колкото и трудно да бъде. Стигнах до тук и нямам намерение да се отказвам! Но хората не го разбират. Малко са тези, които ще те подкрепят и ще бъдат до теб във всичко. Не всеки ще се радва на щастието ти, защото хората са завистливи. Само истинските ще се радват за твоето щастие и точно затова си подбирам хората, с които да бъда приятелка. Повечето гледат да се възползват от мен, а когато аз имам нужда от тях никой не ми обръща внимание. Нагледала съм се на фалшиви хора достатъчно и вече ми е писнало от такива. Надявам се тук да срещна по-малко лицемери и идиоти. В днешно време всеки има изкривена представа за света и живота, всеки си живее в собствен измислен свят с неговите си правила. Но не е ли това животът? Една игра, в която ако искаш да победиш се бориш. Сам си определяш правилата, сам избираш какъв да бъдеш. Каквото си го направиш такова ще е! Тук няма не мога, а не искам. Ако искаш хубава къща, кола или екскурзия до тропически остров и чакаш от небето да ти паднат пари, няма да стане. Но не всичко е пари. Иска ми се да открия истинската любов, а не да попадам на несериозни хора.

Погледнах към небето, което бе обсипано със звезди. Лек вятър погали кожата ми и накара тялото ми да настръхне. Изправих се от столчето и се прибрах вътре. Изгасих лампата си и легнах на леглото. Оставих телефона си да се зарежда на нощното шкафче и се уверих, че съм си навила аларма за утре сутрин преди да заспя.