The secret of the Italian mafia

Идеята

Гледна точка на Роберто

Кацнахме в Милано и натоварихме багажите в колата, която наредих да ни изпратят до летището. Умирах си за сън, а Вероника не оставаше по-назад от мен. Трябва да измисля начин да я държа, колкото се може по-далеч от схемите на баща ми. Все още не мога да повярвам как е толкова спокойна, след като разбра истината. Отначало беше разочарована, че съм я лъгал, но след това отново се държеше нормално към мен. Дори се опознахме още повече. Невероятно е как успява да ме предразположи това момиче да й споделя за всичките си тревоги и проблеми, които имам без да се притеснявам. Досега не съм се чувствал така с никого. Като цяло не обичам да споделям на хората за себе си, но при нея е различно. 

-Взехме всичко, нали? Нещо да липсва?-Лари се обади.

-При мен нищо не липсва.-каза Вероника, а погледа на американеца се залепи върху мен.

-Всичко е тук, да тръгваме!-наредих и му подхвърлих ключовете за колата. С Вероника се качихме отзад, а Илай и Лари бяха отпред.

Трудно ми е да повярвам, че двамата ми най-добри приятели, хората, с които сме преживяли толкова много, са гейове. Нямам нищо против LGBT обществото, но се чувствам предаден. Не са ми споделили толкова важно нещо и са ме лъгали през цялото това време. Чувствам ги като свои братя, а те имат тайни от мен. Как да имам доверие на такива хора?

-Спри да се цупиш, сърдитко.-Вероника подшушна в ухото ми, което предизвика погледа ми върху нея.

-Не се цупя.-отвърнах тихо, а тя повдигна вежди.

-Поговори с тях, не можеш да се сърдиш вечно. Все пак работите заедно.-посъветва ме.

-И какво от това?-попитах я, но тя ме погледна лошо и изпуфтях.-Добре, ще говоря с тях.

-Точно така.-усмихна се доволно и Лари спря пред сградата, където живееше Вероника. 

Тя слезе от колата, но аз я последвах, за да й помогна с багажа. Качих се до апартамента й, а там я очакваха роднините й. Запознах се с чичо й и леля й. Изглеждаха добри хора. Сбогувах се с Вероника и се върнах при момчетата в колата. Илай зададе някакъв въпрос, но не му обърнах внимание, защото бях прекалено вглабен как да попреча на баща ми да навреди на Вероника. Трябва ми нещо, от което се страхува. Или по-скоро някой. Сетих се.