The secret of the Italian mafia

Подлият план на Фабиано

Гледна точка на Райън (Роберто)

-Ти идиот ли си? Защо им спомена за Флоренция?-бутнах Илай и той залитна леко.

-Не знам, изплъзна ми се. Какво толкова?-попита той, а аз го погледнах.

-Какво толкова ли? Опитвам се да държа Вероника далеч от Микеле, а ти й предлагаш да идва с нас във Флоренция, където ще бъде и баща ми!-извиках, а светлокосият до мен извъртя очи.

-Спокойно, братле! Нищо не е станало.-отвърна Илай, но нямаше как да бъда спокоен.

-Понякога трябва да си държиш устата затворена.-измрънках и влязохме в кафенето.

Беше натоварен ден, постоянно имахме клиенти в кафенето и нямахме време за почивка. Вероника не се появи повече, надявам се да не се е усъмнила нещо или пък да се е обидила, заради държанието ни с Илай. Не искам да крия от нея, но обстоятелствата са такива и нямам избор. Даже изобщо не трябва да продължавам да се срещам с нея, за да я предпазя, но не мога. Има нещо в нея, което ме привлича и не е само външния вид. Характерът й е различен. Държи се по друг начин от повечето момичета, които познавам. Вероника е скромна, мила и прекалено невинна, за да се забърка в живота на Роберто. Но когато съм с нея, мога да бъда това, което не съм пред другите. Чувствам се свободен с нея и искам да й кажа за всички неща в живота си, но просто не мога. 

-Готови ли сте, момчета?-Лари влезе в почти празното кафене.

-Имаме още малко. Илай трябва да почисти масите и да избърше пода.-обясних на новодошлия и получих неудобрителния поглед на Илай.

-Защо аз да правя всичко това? Не си ми шеф.-възрази, но го погледнах с повдигната вежда.

-Тук не, но излезем ли от тук ще ти се случи нещо лошо, ако продължаваш да не ме слушаш!-предупредих го, а той само пусна една тежка въздишка и започна да почиства масите. 

-Какво се е случило?-Лари не издържа и попита. Седнахме на една свободна маса.

-Колегата ти покани Вероника и Ема с нас във Флоренция.-отговорих му и се усмихнах съркастично.

-Сериозно?-погледна към Илай, който носеше табла пълна с отпадъци.

-Пайпър каза, че може да поканим, който си искаме. Какво толкова?-извъртя очи светлокосият, който днес ми лазеше по нервите.