The secret of the Italian mafia

Флоренция

Гледна точка на Райън (Роберто)

Все още не мога да повярвам какво направих. Как можах да извикам Вероника с нас? Това беше най-тъпото и глупаво нещо, което съм правил. Но нямах друг избор, защото ако не бях я поканил аз, Микеле щеше да го направи. А е по-добре да я държа под око. Ще се постарая да убедя баща ми, че тя не става за това. 

-Къде ще ни чака Вероника?-попита Илай, докато сваляше куфара си по стълбите.

-Ще минем да я вземем и след това ще отидем на летището.-отговорих и той кимна. Огледах куфара му и ми се стори доста голям и препълнен. Какво толкова носи за два дни?

-Добре, че баща ти и семейство Капалди заминаха вчера и няма да се налага Вероника да се среща с тях още сега.-Лари също се появи със сака си. Двамата с Илай бяха пълни противополжности. И двамата погледнаха към багажа на другия.-Какво носиш в този голям куфар? Знаеш, че отиваме във Флоренция само два дена, нали?

-Да? А ти не мислиш ли, че си взел прекалено малко неща?-отвърна Илай, а аз извъртях очи.

-Хайде да тръгваме, защото Вероника ще ни чака. Искам да се свършва по-бързо.-въздъхнах и взех малкия си куфар и излязох навън. 

Отидохме до черния Range Rover, който 100% ще направи впечатление на Вероника, защото я познавам добре и знам, че се интересува от коли. Сложихме багажа си в багажника и заех шофьорското място, а Лари и Илай седнаха отзад. Излязох от имението и затворих големите порти с дистанционното. Карах към адреса на Вероника и се подготвях за въпросите, с които щеше да ме затрупа през следващите два дни. Няма как да не се осъмни поне малко, защото вече става твърде подозрително. Почивка до Флоренция, ще отседнем в най-скъпия хотел, ще прекараме вечерите в казиното на баща ми и най-вече ще се запознае с баща ми. И аз да бях на нейно място, и аз щях да се усъмня. Да не говорим, че 100% поне някой ще сбърка името ми и ще ме нарече Роберто. Ще бъде доста тежък уикенд и се надявам да мине без проблеми. Паркирах пред дома на Вероника, а тя ни чакаше търпеливо отпред. Усмихна се леко и слязох от колата, за да й помогна с багажа.

-Готова ли си за Флоренция?-попитах я и взех малкото й куфарче, след което го пъхнах в багажника.

-Разбира се! Никога не съм била там и нямам търпение да разгледам.-отговори развълнувано и се качихме в колата. Само ако знаеше, че изобщо няма да може да разглежда.