The secret of the Italian mafia

Неочаквана среща

Гледна точка на Райън (Роберто)

Смяната ми в кафенето свърши и с Илай се приготвяхме да се прибираме. Баща ми ми изпрати SMS по време на работното ми време, че има да ни казва нещо свързано с мафията. Надявам се да не ме кара да ходя никъде тази вечер, защото искам да си почина.

-Според теб какво ли е намисли Микеле с Вероника?-попита Илай, докато закопчаваше копчетата на ризата си.

-Не знам, но ще се постарая да не го осъществи.-отговорих, а приятелят ми, който ми зададе този въпрос се втренчи в мен.-Какво?

-Не мислиш ли, че за мафиоти приемаме фалшивия си живот твърде на сериозно?-замисли се той.

-Какво искаш да кажеш?-присвих очи.

-Работата ни е да убиваме хора, да сключваме сделки, да бъдем безчувствени копелета, а не да се сприятеляваме с момичета и да ги предпазваме. Ние сме тези, които ги застрашават по принцип.-обясни. Имаше право до някъде.

-Така е, но за да запазим прикритието си е нужно да се сприятеляваме с хората, за да не заподозреят нещо нередно в държанието ни.-отвърнах и облякох дънкеното си яке.

-Значи не ти пука толкова за Вероника, а по-скоро за прикритието?-попита объркано Илай, а аз кимнах.

-Да.

-Хм, тогава защо не оставиш баща ти да прави каквото си иска с нея?-продължи с въпросите, а аз извъртях очи.

-Стига с разпита, Илай!-казах му и излязохме от кафенето през задния изход.

Качихме се в колата ми и потеглих към имението, където щяхме да се срещнем с баща ми, за да ни обясни каква е следващата ни задача. След думите на Илай си дадох сметка, че наистина приемам фалшивия си живот по-сериозно от истинския ми и трябва да променя това. Трябва да се съсредоточа върху бизнеса на баща ми и да забравя за тези нормални неща, които правят обикновените хора. Аз не съм обикновен, аз съм син на шефа на мафията. Не трябва да съм толкова мекошав. Въпреки, че Вероника си заслужава да я опозная още малко, но нищо повече. И въпреки, че Роберто ще завладее отново душата ми и ще изгони Райън, който обърква мисленето ми, няма да позволя на Микеле да получи това, което иска. Няма да оставя Вероника за него.

Спрях колата пред големите порти, които прикриваха имението на баща ми. Извадих дистанционното, за да ги отворя и натиснах копченцето. Портите започнаха да се движат и след малко къщата се откри пред нас. Влязох в двора и затворих портите. Паркирах до фонтана и с Илай слязохме от превозното средство. Запътихме се към големите врати на къщата и влязохме вътре. Баща ми си почиваше на белия диван, докато Лари правеше нещо на лаптопа.