Истината

243 15 2
                                    


Гледна точка на Роберто

През целия път до хотела цареше тишина. Напрежението се усещаше, а аз не знаех как трябва да обясня всичко това. Дали е добре да научи истината или да я излъжа, както винаги? Но с какво ще я излъжа този път? Как да прикрия факта, че името ми не е истинско без да казвам, че съм мафиот и трябва да имам тайна самоличност? Всичко това е толкова сложно за обясняване. Наистина не знам как ще й го кажа, а още повече се страхувам от реакцията й. Спрях автомобила пред хотела и с Вероника слязохме. Дадох ключовете на портиера да я паркира, а с момичето до мен се качихме в асансьора. Странеше от мен. Отказваше да ме погледне, мамка му. Защо трябваше да се случи така? Вратите на асансьора се отвориха и се придвижихме до стаята ни. Отключих и влязохме вътре. Тя си остави чантата на леглото и приседна, а аз не знаех какво да направя и как да подходя. Седнах до нея, но спазвах дистанция, защото виждах, че не иска да е близо до мен в момента, а когато разбере и истината изобщо няма да иска да ме вижда.

-Какво става?-проговори, а аз забих поглед в земята.

-Не знам откъде да започна.-въздъхнах и прекарах пръсти през косата си.-Мога да ти имам доверие, нали? Това е нещо наистина сериозно.-обърнах се към нея, а тя ме погледна.

-Предполагам?-отговори несигурно.

-Райън не е истинското ми име. Казвам се Роберто де Лука и съм син на най-опасния мафиот в Италия. Държим това казино, три клуба в Милано и два бара в Рим.-спрях за момент.

-Продължавай.-слушаше търпеливо.

-Илай и Лари също са в това. Цялото нещо с Райън и кафенето е просто прикритие. Ако ни заловят, всички горим. Микеле, Пайпър цялото им семейство също е в този бизнес. Продаваме незаконни оръжия, дрога, отвличаме момичета и ги затваряме в казиното или в стриптийз клуба на Капалди.-Вероника ахна от чутото.

-Аз също съм жертва като тези момичета, нали?-попита, а аз кимнах.

-Да, но няма да го позволя. Ще направя всичко, за да не те затворят там.-уверих я.

-Райън...Роберто...-поправи се.-затова ли ме извика тук? Сега всичко придобива смисъл. Не мога да повярвам, че ме въвлече в това!-изправи се от мястото си и започна да крещи. Забави се с тази реакция.-Как можах изобщо да ти се вържа? 

The secret of the Italian mafiaDonde viven las historias. Descúbrelo ahora