The secret of the Italian mafia

Хванати в крачка

Гледна точка на Вероника

Не знам защо се държаха така странно Илай и Райън вчера. Напоследък са ми доста съмнителни и имам чувството, че крият нещо. Но дори и да е така, това не е моя работа, нали? Най-странното от всичко е, че Микеле също ме покани да отида с него във Флоренция и спомена, че всички ще бъдат там. Райън каза, че няма да имат възможност да заминат, но Микеле беше сигурен в думите си, че ще бъдат там. Може би Райън иска да ме разкара и затова лъже, че няма да ходят. Не знам, но твърде много задълбочавам в това и не мога да се съсредоточа върху ученето. Опитах отново да прочета записките си, но този път бях прекъсната от телефона. Беше Райън и му вдигнах.

-Ало?

-Хей, Вероника! Всъщност се оказа, че ще можем да отидем до Флоренция. Ще се радвам, ако се присъединиш към нас.-предложи, а аз бях изненадана.

-Не знам, трябва да си помисля.-отговорих и чух въздишката му.

-Добре, ще те оставя да си помислиш. Но искам да знаеш, че ще ми бъде много скучно без теб.-опита да ме разубеди, а аз се засмях.

-Ще ти дам отговор днес следобед. Имам лекции по-късно днес, надявам се да си на смяна?-отвърнах.

-Да, на работа съм цял ден, така че не се притеснявай.

-Страхотно! Ще се видим по-късно.

-До после!-каза преди да затвори.

Чудесно, сега трябва да взимам решение дали да отида до Флоренция. По принцип нямам нищо против, но все още не съм опознала Италия и хората тук. Няма да ми бъде особено спокойно. Макар че, леля и чичо са във Флоренция и може да отседна в техния хотел и така ще съм по-близо до тях, ако случайно се случи нещо. Ще им се обадя довечера, за да им кажа, а сега да се захващам отново с ученето, защото съм тук все пак заради това. Но телефонът ми отново звънна и започвам да си мисля, че просто не ми е писано да уча. Този път беше мама.

-Здравей, мамо!-поздравих я след като вдигнах.

-Какво правиш?-попита ме тя, а аз се усмихнах.

-Опитвам се да уча, но нещо не ми се получава. Вие как сте?-отвърнах.

-Добре сме, не се оплакваме. Ако имаш много да учиш, да затваряме!-предложи жената в слушалката.

-Не, аз тъкмо приключвах. Има ли нещо ново при вас?

-Не мисля. Довършваме ремонта на къщата, а баща ти се ядосва, че не може да сглоби един рафт.-обясни мама и се засмях.-При теб нещо ново?-върна въпроса, а аз прехапах устни.