The secret of the Italian mafia

Сватба?

Гледна точка на Вероника

Не знам колко планът на Роберто ще проработи, но знам само, че чувствата ми към него  ще се увеличат. Колкото и да не ми се иска да допускам това, не мога. По-силно е от мен. Трябва да се съсредоточа върху университета, а не върху момчетата. След няколко седмици ми предстоят изпити, а единственото, за което мога да мисля е Роберто. Всъщност не знам кое е по-силно? Чувствата ми или любопитството, което ме изгаря да разбера повече за тази мафия. Мога да си навлека големи проблеми, но не мисля, че ми пука. Единственото, което искам е да се забавлявам и да живея на ръба. Преди си мислех, че университетът и работата са всичко, което искам, но май съм грешала. Обичам Италия, но искам да я опозная. Искам да разбера всички тайни, които се крият тук.

-Хей, за какво си се замислила?-чух гласът на Ема и се разтърсих от мислите си. Погледнах русото момиче леко объркано, защото не я чух особено.

-Хм?-измрънках, а тя се изкикоти.

-Влюбена ли си или по принцип си си така разсеяна?-попита тя.

-Ам...влюб...разсеяна съм си по принцип.-дори не знам какви ги говоря.

-Аха, ясно.-повдигна подозрително вежди и продължи да пише в тетрадката си. Трябваше и аз да записвам нещата, които лекторът говореше, но бях прекалено разсеяна. Ако продължавам така, няма да стигна далеч.

Получих съобщение от Роберто, което гласеше, че иска да се срещнем в почивката ми, за да поговорим. За какво ли ще иска да говорим? Дали баща му е реагирал зле на новината, че с него "ходим". Толкова много въпроси без отговор, а изгарям от любопитство да разбера. Уви ще трябва да почакам още 30 минути до края на лекцията, за да изляза в почивка и да се видя с Роберто. Ще бъде добре ако се съсредоточа върху лектора и изгоня за малко италианския мафиот от мислите си. 

***

Лекцията свърши и излязохме в почивка. Имах час и половина да се видя с Роберто и да поговорим. Надявам се положението да не е много зле и баща му да не иска да ме убие. Дали би ме убил всъщност? Предполагам ще разбера след малко. Излязох от университета и видях как италианеца се подпираше върху черен Range Rover. Запътих се към него, а той ме дари с очарователната си усмивка и ме прегърна. Усетих как получих гъдел в стомаха си от действията му, което ме накара да се усмихна още по-широко. Влязохме в автомобила и той потегли нанякъде.