The secret of the Italian mafia

Обратно в Милано

Гледна точка на Вероника

Райън, или по-скоро Роберто, се върна в стаята, но изглеждаше зле. Лицето му беше бледо, косата му разрошена, а дланите на ръцете му изпотени. Какво му стана пък сега на него? Просна се на леглото като не отделяше поглед от тавана. Стоях и го наблюдавах, очаквах всеки момент да избухне, защото изглеждаше като бомба със закъснител. Колкото и да му бях ядосана и да имах смесени чувства към него, не можех да продължавам да го гледам такъв.

-Какво е станало?-попитах тихо.

-Илай и Лари са гейове.-отговори едва. Пф, тази вечер явно всички разкриват една част от себе си.

-Това проблем ли е?-седнах в края на леглото.

-Разбира се, че е проблем. Баща ми ако разбере ще ги убие! Но остави това, те са ми приятели и не ми казаха.-изправи се рязко и започна да се изнервя.

-Сега разбирам защо не си знаел, когато ми казаха.-измрънках, но може би беше грешка. 

-Ти си знаела?-изкрещя.-Защо не ми каза? Как можа?

-Извинявай, но не мисля, че имаш право да ми държиш сметка какво съм ти казала и какво не.-намекнах му, а той млъкна и сведе поглед.

-Права си, съжалявам.-извини се и отново легна върху леглото.-Утре се връщаме в Милано.

-Кога тръгваме?-попитах.

-Сутринта в 8. Не искам да стоя тук повече. Може ли ти да пишеш на Илай и Лари? В момента не искам да комуникирам с тях.-помоли ме и кимнах. Взех телефона си и им написах съобщение.

-Не искаш да комуникираш с тях, но не можеш и без тях.-въздъхнах.-Само ние четиримата ли ще си тръгнем?

-Да. Трябва да стоиш, колкото се може по-далеч от баща ми.-обясни.

-Окей, ще си приготвя багажа.-казах и започнаха да прибирам дрехите си обратно в куфара. Колкото и да съм обидена на Райън, че не ми каза по-рано за истинската си самоличност и ме забърка в плановете на баща си, тайничко в себе си винаги съм искала някакво такова приключение като по филмите. Малко екшън и адреналин да изпитам в живота си. Сигурна съм, че ще съжалявам след това, но не мисля да спирам да дружа с  него. Любопитството ми се събуди и трудно бих се отървала от неприятности. 

-Знаеш ли кое бе най-странното нещо тази вечер?-обади се синеокото момче, което продължаваше да се излежава.