|IЗатворникI|

Part 5

                                                ''Приятелството е по-важно от всичко"

-Какво се случва Минхо? Не ми казвай, че си дошъл в това училище само заради него.

-Не разбира се, случайно всичко се случи. Нямам намеренията да бъда отново приятел с него.

Всички ученици започнаха да си говорят за случката. Хюнджин погледна към всички от класа и те млъкнаха, после погледна кафявокоското и излезе от стаята.

Минхо наистина дойде случайно, той не знаеше, че най-добрият му приятел ще се окаже в същото училище. Все пак Минхо не трябваше да се сърди на Хан, понеже той заразя него. Истината е, че и двамата не са искали да прекратят приятелството си, но такива бяха обстоятелствата при кафявокосото момче. Той избяга и се премести заради майка му и заради истината, където трябваше да сподели на Хан.

Сега в мислите му бяха само, как е Хан, дали е добре. Не можеше да отиде да го види, а искаше толкова много. Дали всичко това, което се случи е било заради него. Още една мисъл мина през ума му и тогава часът за започване бии. Той се сепна от звука и си отиде на мястото. Учителят, който трябваше да влезе беше помогнал на Хан. Затова закъсня малко. Едно то момичета се провикна.

-Как е Джисънг, господине?

Той погледна момичето и после към всички останали.

-Всичко е наред, няма от какво да се притеснявате! Сега нека да започваме часът!

При Хан никак не беше добре положението. Хюнджин не беше влязъл в час, а чакаше пред вратата на сестрата, понеже искаше да влезе при Хан. Но той не беше все още се събудил. Хан си беше мислил, че всички са го забравили, но не и Хюнджин. Той никога няма да забрави най-добрия си приятел, беше се сближил с Минхо, понеже се оказали в едно и също училище след преместването им. Те бяха го преместили понеже беше се сбил с някакво момче.

Сестрата излезе от кабинета си и видя момчето да седи на студеният под. Той беше се замислил и тогава тя го побутна.

-Искаш да видиш приятеля си?

Той от негова страна кимна плахо, защото не знаеше как ще реагира Хан при срещата им. Тя му направи знак да влиза, но преди да влезе му каза:

-Не го натоварвай, понеже му е доста слабо сърцето и може да се влошат нещата. Ако има нещо ме извикай.

Хюнджин влезе при другото момче. Хан се беше вгледал в една точка. Той с бавни крачки отиде до леглото на приятеля си. Седна плахо на един стол и погледна Хан. От друга страна кафявокоското дори не искаше да поглежда кой стои до него. Настъпи пълно мълчание. Хюнджин мислеше как да завърже разговор, но малко се съмняваше че той ще получи отговор. Накрая реши първи да заговори.

-Хан?

Той не получи отговор. Хюнджин започна да си играе с пръстите на ръцете си. Започна отново да говори.

-Знам, че ме чуваш и че не искаш да говориш с мен, но не ми се сърди. Имах причина да се махна от миналото ни училище и нямаше как да ти кажа. Знаеш, че никога не бих те изоставил или пък забравил. Моля те, не ми се сърди!- отново настъпи мълчание.

-Моля те да ме разбереш! –той стана от стола и погледна към Хан, но другото момче не искаше да го поглежда затова се беше обърнал към прозореца. Хюнджин се усмихна и излезе от стаята. На вратата се срещна с онова момче където стоеше до Хан.

-Ти трябва да си новият приятел на Хан?!

-Да. Нещо имаш да ми казваш ли?

-Пази Хани!-той бутна с рамо по-ниското момчето и тръгна по коридора. Другото момче остана объркано. Постоя няколко минути навън и влезе при Хан. Русокосото още се взираше в прозореца. Погледна към момчето и каза:

-Феликс погледни през прозореца, виж как са цъфнали дръвчетата, лястовичките как се радват един на друг. –той въздъхна тежко и допълни:

-Забрави за всичко, което се случи. Всичко е наред и няма смисъл да се притесняваш за мен. Сега нека да се махаме от тази стая.

Двамата приятели излязоха от стаята и се запътиха към учебният час.