|IЗатворникI|

Part 6

                                                                 "Бих направил всичко за теб!"

Целият ден мина като другите дни. Освен, че Хан все повече намразваше Минхо. Кафявокоското не беше виновен, но другото момче си мислеше съвсем различи теории без да знае истината и причината.

Хан и Феликс бяха застанали на входа и чакаха другите от тяхната компания. Феликс побутна Хан, защото Минхо идваше но на русокосото момче хич не му пукаше. Лий погледна към Хан и продума:

-Хан искам да поговорим.

Той не получи отговор от Хан, а от приятеля му:

-Няма какво да си говориш с него.

Минхо прехапа от гняв долната си устна. Погледна на кръв другото момче и реши за правилно да си тръгне. Не искаше да си има проблем с приятелите на Хан.

<От името на Хан>

Как смее да иска да поговорим след всичко, което се случи. Няма ли малко сърце. Наведох глава, защото ми идеше да заплача. Феликс явно ме забеляза и ме задърпа.

-Хайде, че ни чакат. Сега ми звъннаха че са в кафето.

Аз само поклатих глава в знак на съгласие и тръгнахме към мястото. Феликс намали малко темпото и спряхме, той отпусна хватката си и заговори:

-Не, че ми е работа но искаш ли да ми споделиш малко за миналото си. Така ще ти олекне и аз мога да ти помогна. Ако не се чувстваш все още готов да ми споделиш, аз ще почакам.

Малко се замислих дали да му споделя, но реших че сега не съм готов за всичко. Затова му казах, че малко ще почака за да му споделя. Феликс ми се усмихна и отново тръгнахме.

Пристигнахме в кафето, където се бяха събрали всички освен Чан, понеже му приготвяхме изненада за рожденият му ден. Седнахме на масата и започнахме да обмисляме плана за довечера. Чангбин повика един от сервитьорите и кой се оказа. Не кой да е, а самият Хюнджин. Той попита дали нещо ще искаме. Феликс си поръча и ме побутна. Показах му какво искам и той поръча вместо мен. Хюнджин записа всичко и се махна от погледа ми. След това отново започнахме да си говорим.
След 5 минути говорене поръчката ни беше готова. Станах и казах на другите, че ще отида да я взема. На касата имаше сладко момиче. Реших да я заговоря, само че бях прекъснат от някой друг.

-Ей ти! Чакам си поръчката вече от 10 минути! Кога мислиш да ми я донесеш?

Момичето се паникьоса. Аз се обърнах и казах:

-Не е възпитано да се говори така на момиче. Ако може да имате малко уважение към служителите. И какво Ви пречи малко да почакате?!

Мъжът срещу мен се изсмя и се доближи, хвана ме за гушата и стисна.

-Да умреш ли искаш?

Беше ми трудно да дишам. Опитвах се да се освободя от хватката му. Един от служителите дойде и го бутна от мен. Паднах на земята, като служителят нападна мъжът. Другите служители се опитаха да го отдръпнат от мъжът, но той не се отказваше докато не го преби почти до смърт. Успяха да го отдръпнат от него и тогава видях яростният поглед на Минхо.