|IЗатворникI|

Part 8

                                                            "Нима толкова лено ме зарави?"

-Как е той,докторе?-попита притеснено Минхо.

-Спокойно,господине! Всичко е наред! Момчето трябва да си почине. Много му е бил стреса.

-Как така само да си почине? Та за малко да го удушат и вие ми казвате да си почина?!

-Виж...тук аз съм доктора и аз преценявам. Момчето,което в момента лежи не е добре с здравето си. Ако искаш той да е добре...най-добре ще е да го оставиш да си почине.

Минхо го погледна злобно и отиде до врата за да види Хан. Сега беше доста повече притеснен за него. Питаше се дали той е виновен за всичко това, което приятеля му изживява. Кафявокоското отиде до Хан и го хвана за ръката. Няколко сълзи паднаха от него. Сбогува се с него, като го целуна по ръката. Набързо се огледа дали има някой и постави една нежна целувка по устните му. Трябваше непременно да разбере какво се случва с Хан.

<5 седмица по-късно>

Феликс с гръм и трясък влезе в болничната стаята на Джисънг.

-Спокойно, все още не съм умрял за да бързаш така!

-Стига с тези шеги. Никак не е забавно Хан!

Феликс отиде до другаря си и го прегърна.

-Знаеш ли, че без теб съм нищо?! Ако нещо стане с теб? Аз какво ще правя?

-Стига си бърборил простотии! Не съм чак толкова тежко болен. –Хан въздиша тежко:

-Еее нещо разбра ли за Минхо. Не се е появявал от инцидента в кафето.

Феликс го погледна с тъжно лице.

-Хан...имам лоши новини за Минхо, но не искам да се разстройваш.

Русокоското кимна и погледна Феликс.

-Той.....

-Той?

-Намерили са трупа му в апартамента му. Има съмнения, че може да е бившата му приятелка, която беше в кафето в онзи ден.

-КАКВО? –Хан гледаше ококорено и не можеше да повярва на казаното от Феликс.-Ти ебаваш ли се с мен?

Феликс поклати глава в отговор.

-Искам също да спомена, че той неотлъчно беше до теб когато ти спеше. Всяка сутрин идваше и носеше по една роза и писмо. Аз събирах писмата за са може да си ги прочетеш. В деня, когато е бил убит се държеше доста различно от обикновено все едно знаеше, че ще стане нещо. В едната му ръка е намерена твоя снимка. Все още не се знае какво се е случило напълно. Но едно знам, и то е че те е обичал истински.

Джисънг започна да трепери. Той се хвана за главата и започна да плаче. Искаше да се изправи, но не му стигаха силите.