|IЗатворникI|

Part 9

                                                           "Без теб съм едно нищо!"

-Знаеш ли колко е трудно да се влече труп?

-Просто млъкни и го завържи вече!

-Джия вече не искам да правя това. Не искам да си отмъщавам на момчето.

Тя го погледна злобно и в този момент влезе мъж.

-Скъпа ми Джия....колко пъти да ти казвам, че трябва да си вършиш работата отлично?-той отиде до нея ,след това я сграбчи за гушата и я доближи до лицето си.-Това да ти е познато? Сега какво да правя с полицията?-Той я пусна, а после и удари един силен шамар.

-ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ ПОВТАРЯ!-викна той и излезе от стаята.

-Джия добре ли си?-приятеля и веднага отиде да я види.

-Мхм..всичко е наред.

-Сигурна?

-Напълно,Бюмги!-тя направи отчаяна гримаса.

-Сега нека да се залавяме за работа. Все пак трябва да се погрижим за Минхо и неговия любим!

Преди 1 час след случилото се:

-Командире изследвахме тялото както ни казахте! Малко беше трудно заради множественото рани по лицето, но успяхме. Трупът не съвпада с денкато на Лий Минхо. Това не е неговия труп.

-Някой е саботирал всичко. Трябва да разследваме всичко! Викни ми г-н Парк да дойде в кабинета ми!

-Ясно, командире!

Мъжът излезе на терасата и извади една цигара. Трябваше да помисли над всичко. Бръкна в джоба си и извади телефона за да звънне на сина си.

-Феликс?

-Да, татко?

-Искам да дойдеш с приятеля си Хан. Спешно е!

-Ами той е доста съсипан и не иска никъде да ходи. Затворил се е в стаята си от както сме излезли от болницата.

-Искам незабавно да дойдете не ме интересува как ще го накараш да излезе, кажи му че ако иска да разбере за Лий Минхо трябва да дойде до кабинета ми.

-Добре ще му кажа!

-Тогава до скоро! Чао!

-Чао!

Дръпна от цигарата си, тогава чу почукване на врата му. Изгаси цигара и влезе вътре.

-Влез!-викна той и седна на стола си.

-Викал си ме, Лий?!

-Искам малко помощ от теб, Парк!

-Казвай, знаеш че винаги съм на линия да ти помагам.

-Искам да намериш родителите на Лий Минхо и каква връзка е имал с Ким Йоджин.

-За теб всичко. – каза той и излезе от кабинета.

При Феликс и Хан:

-Хан изслушай ме поне веднъж!

-Не искам никой да слушам! Достатъчно стрес имам на главата си, пък камоли да ходя при баща ти...

-Той ми каза, че знае за случката с Минхо!

Хан отвори бавно вратата и го погледна с подпухналите си очи. Феликс го прегърна и погали по главата.

-Хайде да ходим.

Хан кимна и двамата тръгнаха към кабинет на баща му.