"Без теб съм едно нищо!"
-Знаеш ли колко е трудно да се влече труп?
-Просто млъкни и го завържи вече!
-Джия вече не искам да правя това. Не искам да си отмъщавам на момчето.
Тя го погледна злобно и в този момент влезе мъж.
-Скъпа ми Джия....колко пъти да ти казвам, че трябва да си вършиш работата отлично?-той отиде до нея ,след това я сграбчи за гушата и я доближи до лицето си.-Това да ти е познато? Сега какво да правя с полицията?-Той я пусна, а после и удари един силен шамар.
-ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ ПОВТАРЯ!-викна той и излезе от стаята.
-Джия добре ли си?-приятеля и веднага отиде да я види.
-Мхм..всичко е наред.
-Сигурна?
-Напълно,Бюмги!-тя направи отчаяна гримаса.
-Сега нека да се залавяме за работа. Все пак трябва да се погрижим за Минхо и неговия любим!
Преди 1 час след случилото се:
-Командире изследвахме тялото както ни казахте! Малко беше трудно заради множественото рани по лицето, но успяхме. Трупът не съвпада с денкато на Лий Минхо. Това не е неговия труп.
-Някой е саботирал всичко. Трябва да разследваме всичко! Викни ми г-н Парк да дойде в кабинета ми!
-Ясно, командире!
Мъжът излезе на терасата и извади една цигара. Трябваше да помисли над всичко. Бръкна в джоба си и извади телефона за да звънне на сина си.
-Феликс?
-Да, татко?
-Искам да дойдеш с приятеля си Хан. Спешно е!
-Ами той е доста съсипан и не иска никъде да ходи. Затворил се е в стаята си от както сме излезли от болницата.
-Искам незабавно да дойдете не ме интересува как ще го накараш да излезе, кажи му че ако иска да разбере за Лий Минхо трябва да дойде до кабинета ми.
-Добре ще му кажа!
-Тогава до скоро! Чао!
-Чао!
Дръпна от цигарата си, тогава чу почукване на врата му. Изгаси цигара и влезе вътре.
-Влез!-викна той и седна на стола си.
-Викал си ме, Лий?!
-Искам малко помощ от теб, Парк!
-Казвай, знаеш че винаги съм на линия да ти помагам.
-Искам да намериш родителите на Лий Минхо и каква връзка е имал с Ким Йоджин.
-За теб всичко. – каза той и излезе от кабинета.
При Феликс и Хан:
-Хан изслушай ме поне веднъж!
-Не искам никой да слушам! Достатъчно стрес имам на главата си, пък камоли да ходя при баща ти...
-Той ми каза, че знае за случката с Минхо!
Хан отвори бавно вратата и го погледна с подпухналите си очи. Феликс го прегърна и погали по главата.
-Хайде да ходим.
Хан кимна и двамата тръгнаха към кабинет на баща му.
DU LIEST GERADE
|IЗатворникI|
Fanfiction-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.