|IЗатворникI|

Part 4

-Хан,чули какво ти казах?-каза момчето,стоящo до русокоското.

-Ам не....бях се замислил за нещо.

-Тогава защо постояно погледа ти е към новото момче?

Хан не му отговори и хвърли още един поглед на Минхо. Тогава погледите им се срещнаха. Минхо се взираше продължително в очите на другото момче,но Хан бързо се обърна към госпожата.

След мачителните 45 мин.,часът най-накрая свърши.  Кафявокоското погледна отново към Хан,но този път погледите им не се срещнаха. Едно от по-големите момчета влезе в класна стая и отиде зад кафявокоското. Той се стресна понеже момчето му беше викнало в ухото.

-МИНХО!

Той се обърна към момчето и го погледна в очите.

-Нали ти казах да не ми викаш в ухото, Хюнджин?

Хан отново се вцепени.

-Хюнджин?-прошепна Хан.

Момчето до него го чу и го бутна.

-Хан добре ли си?

Русокоското се изправи внезапно и привлече всички погледи включително и на двамата приятели. Той погледна към Хюнджин и към Минхо и след това с бързи крачки излезе от стаята. Подпря се на стената и започна да диша тежко. Хвана се  за гърдите и опита да вдиша дълбоко за да се оспукои,но без успех. Започна бавно да върви като все още се придържаше към стената. Краката му вече не издържаха и се свлече на пода. Изведнъж всичко стана тъмно и Хан се озова на студеният под. Едно момиче го видя и започна да вика за помощ. Всички излязоха от стаите си за да видят какво се е случило. Един учител взе на ръце Хан и се затича към медицинския кабинет. Минхо гледаше уплашено и понечии да тръгне след него,но някой го спря. Това беше приятеля на Хан. 

-Не знам какво се е случило помежду ви,но сега не е момента да ходиш при него. От много време той не е добре с здравето си. Сега като дойде в нашето училище, той не е спрял да те гледа. Ако искаш да поправиш нещата, вече е късно.-той го потупа по рамото и излезе от стаята. 

Хюнджин погледна Минхо. 

-Какво се случва по дяволите!