Part 3

179 10 3
                                    

 ''Значи съм бил лъган брез цялото време? Искаше ми се да не бяхме се срещали!,,


Хан стоеше на бюрото си и все още мислеше за Минхо. С какво имаше предвид това,което каза. Той стана и отиде при майка му за да и разкаже за новият му приятел. 


При другото момче нещата не бяха толкова розави,както Хан си мислеше. След като се прибра у дома. Той бе замерен от чаша. 

-КЪДЕ СЕ БАВИШ,ЧЕРВЕЙ!-викаше майка му.

-ВЕДНАГА ОТИВАЙ ДО МАГАЗИНА!

момчето излезе с кървава глава. Чашата беше се счупила в главата му. Беше свикнал. 

Вървеше с бавни крачки към магазина и се молеше да избяга от нея,но нямаше къде да отиде. 

Влезе в магазина и взе от витрината  3 бутилки соджу. Продавачката го познаваше и не му правеше проблем. Той отиде до касата и тогава чу да го викат.

-Минхо!

Никога няма да сгреши това сладко гласче. Боеше се да се обърне. Беше го срам, затова плати и излезе. 

Хан се затича след него,но беше късно. Момчето още повече се объркваше. Щеше непременно да го пита утре.  Но той и така не се появи.

Хан чакаше,броеше всяка минута,но Минхо так и не се завърна.


                                                         ~6 години по-късно~

Гл.т на Хан

Бях събуден от скапаната мелодия на телефона ми. Погледнах към него и видях,че закъснявам за училище. Станах на бързо,облякох униформата си,грабнах раницата си,обух се някак и излязох с бясна скорост от нас. 

                                                             ~~~~~~~~~~~~~~~

Най-накрая стигнах. Не ми бяха останали сили затова с бързи крачки ходех до класната стая. Влязох и всички очи се впиха в мен. Госпожата не беше изненадана,че отново закаснявам. Само ми направи знак да седна. Тръгнах да затварям след себе си,но нечии крак ме спря. Някой отвори вратата и застана зад мен. Осещах тежкото му дишане. Госпожата погледна към него.

-Ти трябва да си новият? 

Момчето и кимна.  Госпожата отново ми метна ръка да сядам. Тръгнах към чина където стоеше най-добрият ми приятел. Тогава сърцето ми потрепна след като го чух.

-Казвам се Лий Минхо,приятно ми е да се запознаем.

 Обърнах се,погледите ни се засякоха. Госпожата се провикна.

-ДЖИСЪНГ,сядай!

 Седнах и не отделих поглед от него, Дори и името му не искам да споменавам.






                                                                                [................]



|IЗатворникI|Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt