|IЗатворникI|

Part 2

   ''-Значи ще се предадеш? Или ще останеш престъпник завинаги?''

Двамата приятели се запътваха към столовата. Минхо малко го беше страх от другите и затова стоеше близко до Хан.

-Какво има?-попита русокоското и погледите им се срешнаха.

-Малко ми е неудобно пред учениците.-каза той.

Хан се засмя и хвана ръката му.

-Няма от какво да те е страх. Аз ще ти помагам!-каза Хан и се усмихна.

 Кафявокоското му отдвърна на усмивката. 

 

                                                    ~~~~~~~~~~~~~~

Двамата си взеха обяда и седнаха на една от свободните маси. Те започнаха да се хранат и тогава един от големите седна до тях.

-Ханиии!

-Агхххх..колко пъти ти казвах да не ме стряскаш. Искап ли да умреш?-каза русокоското и погледна сърдито приятеля си.

 Той погледна към Минхо и му се усмихна.

-Имаш си ново приятелче? Приятно ми е Хюнджин.-той протегна ръка за да се поздрави.

Минхо погледна към Хан,а той му даде знак че не лош. Двамата си стиснаха ръцете и Хюнджин му каза.

-Искам да пазиш моя скъп Хании! Иначе ще си патиш.

 Хан го бутна и веднага го изгони от масата. По-големия започна да се олаква:

-Ама защо гониш,хюнга си?!

 След много борби той най-накрая се отърва от него. 

-Хайде да хапнем,че от него не можахме.-каза Хан и му се усмихна.

Русокоското напълни остата си с много ориз,а Минхо се сдържаше да не се засмее. Хан го видя и набързо глътна всичко.

-Какво му е толкова смешно?

-Когато си напълниш устата с храна приличаш на катерица.-каза Минхо и започна да се смее.

-ЕЙЙ.

                                                                          3 часа по-късно

Часовете бяха свършили и двамата приятели стояха на една пейка пред училището и чакаха родителите си. 

-Като пораснеш, какъв искаш да станеш?-попита кафявокоското.

Хан се замисли над въпроса му.

-Искам да стана модел.

-Хаххх каква мечта!-засмя се Минхо.

-Ами ти?-каза русокоското.

-Аз искам да имам нормален живот.-след като каза тези думи се изправи и добави. -Ще тръгвам!

Той помаха на Хан и го изостви сам и объркан на пейката. Момчето се замисли над думите. Майка му го извика и бързо излезе от мислите си. Той се затича към майка си и я прегърна.

                                                          ~ nadqwam se da vi haresa ~