Джия пристигна в управлението за разпит. Щяха да я затворят, заради опит за убийство. Единственото и спасение беше Минхо, който трябваше да махне обвиненията, но проблема беше че той не искаше. Никой не можеше да го разубеди. Но накрая се озова при Хан в управлението.
-Е господин Лий, виждам че нямате настойници..
Хан го погледна учудено и направи знак, че нищо не знаеше. Минхо само го погледна и после към полицая.
-Да нямам, майка ми почина преди 5 години. Беше убита жестоко.
Хан замръзна, все едно някой го удари с камък в сърцето. Полицаят кимна в съгласие и продължи:
-Значи искате да свалите обвиненията към Джия Ким?
-Да!
Хан го погледна, знаеше че той не го искаше но го правеше заради него.
-Господин полицай-обади се Хан-До колкото Минхо ми разказа, тя даже се е опитала да го спаси, тя самата ми каза че е била принудена от Ким Йоджин. Щом той я е накарал значи той има зъб на приятеля ми.
-Разбирам, сега ще я освободим.
Той стана от мястото си, Хан хвана за ръката Минхо, но той я махна.
-Направих го заради теб. Няма да забравя как ме пренабрегна заради нея...-той стана от стола и тръгна към изхода. По дребното момче се затича към него за да му обясни всичко, но той вече го нямаше отпред. Хан се чувстваше гузен за всичко. Бръкна в джоба си и извади телефона си. На тапет беше снимка с него и Минхо. Започна да му звънни, но той не отговаряше. Написа му съобщение, но пак не отговаряше. В мислите му изплуваха толкова мисли. Прибра телефона си и издиша тежко, хвана се за главата и влезе отново вътре.
-Моля да спрете тук!-каза Минхо отчаяно. Беше си хванал такси за да се разтовари малко от всичкото напрежение. Той виждаше, че Хан го търси и не спира затова накрая си изключи телефона. Плати на таксиметровият шофьор и излезе от колата. Видя едно квартално магазинче и се запъти на там. Влезе и си накупи 2 кутии с цигари и 5 бутилки соджу. Плати и излезе. Подиша малко въздух и отново викна такси, за да отиде малко при майка си, искаше на някой да сподели и да излее мъката си.
Следва продължение
JE LEEST
|IЗатворникI|
Fanfictie-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.
