-Ах и това ако не е прочутият командир Лий! Да си призная много сте добър в разгадаването на случаи! Да не сте били Шерлок Холмс в минали живот?-Йоджин се засмя и нагло се усмихна на Лий.
- Радвай се, че все още си тук. Иначе да са ти пръснали задника в затвора.-той седна на стола срещу Йоджин. Личеше си, че по погледа му искреше ярост. Извади си от джоба кутията си с цигари. Изправи се и сложи една в устата на Ким, после извади и за него.
-Ако обичаш ми я запали.-каза нагло той.
-С удоволствие!-командира му запали цигарата.
Той дръпна няколко пъти и Лий я взе. Хвана го за косата и го дръпна назад. Насочи цигарата към устата му.-Сегаа...искам да те питам нещо, ако кажеш нещо което няма да ми хареса ще изядеш цигарата. Ти ли уби майката на Лий Минхо?
Йоджин преглътна тежко. Замълча си и не отговари.
-Няма да ми отговаряш! Ясно...значи цигарата отива в устата ти..-Лий отвори устата му и навря цигарата. Йоджин не показваше никаква емоция и изплю вече изгасналата цигара.
-Значи така не ставаа-той хвана Йоджин и му заши един юмрук в лицето. Мъжът падна и отново се изплю само че вече беше кръв. Продължаваше да мълчи. Нищо нямаше да каже, само чакаше момента да излезе от тук.
-Значи така ще си правим...-командира се наведе и го хвана за яката. Започна да му удря юмруци докато не обезобрази лицето на Йоджин.
-Сега ще ми кажеш ли? Или ще се правиш на велик и ще мълчиш?!
Йоджин го погледна.
-И какво ще стане ако кажа нещо? Нищо няма да се промени..тя няма да се завърне от мъртвите. Вече съм я убил и не можеш да върнеш времето назад. Искаш да знаеш истината? Тогава питай скъпия си Минхо.
Някой влезе в стаята за разпит. Отиде до командира и му каза нещо на ухо. Той пусна Йоджин.
-После ще се разправям с теб. Сега нека г-н Парк да се погрижи тук.-той излезе от стаята
(Извинявам се ако има грешки)
YOU ARE READING
|IЗатворникI|
Fanfiction-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.
